Какво ще стане, ако в някой филм - красив и романтичен,
режисьорът без да знае,
се вмъкне някой призрак, сив и ексцентричен.
Сюжетът друг ще стане, героите ще се менят,
а призракът, дори и без да знае, ...
Поисках с теб да останем приятели,
а те обичах... но знаех, не бива,
приятели верни, защото сърцата ни
стопляше нявга обич красива.
Поисках от теб да забравиш мечтите ни, ...
Изтича по малко животът ми...
Не усещам как се раждат ден след ден.
Как всяка нощ се връщам в неизвестното,
с копнеж, от тишината роден...
Живея - между земята и небето, ...
Роден под звездата на скитник самотен,
отгледан от гаснещи лунни лъчи,
прокле той съдбата, за път вече стотен,
че бе позволила така да боли.
Говореше силно, разпръскваше думи, ...
Едно момиче срещнах под дъжда,
едно цвете, разцъфнало в нощта.
Запознахме се... така... под лунна светлина, с разкъсани сърца.
Красива беше тя и самотна в любовта,
вдигнах аз глава, подадох и ръка и тя отново засия. ...
Вървях по тясната пътека,
прегърнала душата си в ръце.
Вървях и търсех някаква утеха,
подритвайки със крак опърпано сърце.
Вървях аз до момента, в който ...
Тя говори, той мълчи
без да осъзнава колко много я боли.
Тя с поглед го изпива, той бавно от кафето си отпива.
Тя моли за внимание, той е сляп за нейното страдание.
И настъпи смразяващата тишина ...
> Минава времето, не чака, какво очаквам аз - не зная...
>
> Понякога изпускам влака, стоя сама съвсем накрая.
>
> На края на перона мрачен, съвсем във края на сезона, ...
Казват, лесно е да се обича.
Добре, съгласна съм с това.
Сърцето, вярно, все в огън се превръща.
Дори и в момента е така.
Несподелена или споделена, ...
Каза ми "напред трябва да вървиш".
Защо сега така ме дразниш?!
Защо ме караш да те искам
и със сладки думи да те наричам?!
Но как в сърцето ми се настани?! ...
Не съм те харесвала никога... Знаеш ли?
Споделям от искреност... искаш... не искаш.
Тя, липсата моя... бе липса на хората.
(Спокойно говоря, недей да ми викаш).
Възхита ли? Да! Навести ме... не крия. ...
Упрекват ме за мойта романтичност,
че само с теб леглото съм делял,
че бил съм вече старомодна личност -
модерното в живота не разбрал.
Не могат ми прости, че жадно търсят ...
Стените ме притискат с адска сила
и вратата ми ръждясва тъй - затворена.
През прозореца луната в мен е поглед впила
и колко бледожълта, сякаш е отровена.
И звездите днес са жълтооки прилепи, ...
Ела! Ела и ме спаси от тъмнината.
Недей, недей да отказваш помощ.
Ела, тъмата крие болка и самота,
взимащи душата ми капка по капка.
Ела и ме измъкни от тъмнината. ...
Подхвърляна в безбрежието на живота,
се лутах без надежда за любовен пристан.
Аз чаках дълго, дълго бях самотна,
но вяра имах, като ручей бистър.
Животът ми прехвърли половината, ...
На малката разкаляна полянка
животните направили седянка,
след тежък спор с управата в гората
за качване на техните заплати...
Управата седянки не желае, ...
Ab Imo pectore
Играта е игра, когато праща смърт на безсмъртните,
прелита над душите им и ги праща с лъжи в мътните.
Дразненията на кастите са незначителни за звяра,
той е съдникът за всички, за всичко - ...
На В.
Беше необходимо да потегли влакът за Русе,
да процепи тъжно със свирката си нощта,
за да разбера, че ми е много тъжно сама,
за да разбера, че ми е скучно без теб сега, ...
Когато тя не може вече да разбуди в теб страстта,
ти на моята врата почукай без вина.
Когато тя пропуска да попита как ти е минал деня,
пак при мен, знай, ще намериш утеха.
Когато тя забравя целувката за лека нощ, ...
Иди
Иди... Голям е градът...
Широки са нощните улици прашни...
Ще срещнеш навярно любов и тъга в кръстопът...
Ще сбъднеш мечтите си твои безстрашни... ...
Без теб съм като странник във пустиня.
Сахара съм, без животворната вода.
Оазиса на погледа ти търся, но откривам
пресъхнали мечти, умирам в самота...
Задъхвам се в желание жестоко, ...