Стихове и поезия от съвременни български автори
Отвъд блатата
стъпвам тихо... и се моля да вали...
А облечени във бяла пръст
блатата -
не усещат как ...
Самота
изгрев от сълзи по лицето ми потича.
Залез на тъга и черно слънце е душата,
само самота, това ми е съдбата.
Шум от ветрове ме гони из съня ми, ...
Благословия
... Че ме няма при теб и че теб
те няма при мен е вид Благословия,
защото ако се имахме сега,
а не зад Стена от 500 км, ...
Чиста като сълза
когато ме докосваш нежно
и когато твоята ръка
отново кара ме да стена.
Така ме галиш, ...
МЪЛЧАНИЕ (хайку)
Защо царува тишината?
А аз забравих!
Най-много казва твоето мълчание!
Защо напразно се надявам?
заключва я в кутийка от мрак,
страхът пак чука на вратата
и аз в себе си се скривам пак.
Но залезът ли затъмнява ...
ОТКРАДНАТ МИГ
От мене пият всяка капка жадно.
Като виното, пенлива съм в устата ти,
разсъбличам всяка тайна бавно.
Горещи са ръцете ти и парят, ...
"Всеки ден раздяла"
събуждам се със сълзи на моите очи.
Сърцето ми превърна се в лед,
но част от него не спира да гори!
Всеки ден си спомням за една раздяла, ...
Смях и плач
и думите ти може би горчат.
От нашата реалност ти излизаш,
на ехото оковите кънтят...
От гръмкото започване на новост ...
Покана за клада
Опари лицето ми една сълза,
събрала в себе си тъга и тревога.
Роди се тя от неизказани слова,
заместница стана на думата „Сбогом". ...
Добър вечер, Самота!
Добър вечер, Самота! Пак ме навестяваш.
Наливаш ми в кристална чаша вино от сълзи,
нахално ти до мен се настаняваш
и готова си нощта със мен да споделиш... ...