Беше толкова скучно, изведнъж видях познатото лице!
Да,ти бе отново тук, как заби моето сърце!
Моята първа любов се беше завърнала за лятото!
Отново е тук, отново е с мен!
Още от първия ден ме целува, всичко в мен от ...
С ръце треперещи албума взимам,
щом в душата пламне отчаяние,
прелиствам бавно страниците прашни
и чакам да усетя твоето дихание.
На снимката, измачкана и пожълтяла, ...
Не мери любовта ми на чужда везна!Не претегляй течащото време!Ето, виждаш ли?
Твоя съм!
Тук и сега!Не отмервай в секунди момента!Превърни ме във цвете на твойте гърди,но не късай от него листенца!Ще цъфтя като роза във твойте очи,ароматна, но доста бодлива!Не мери любовта ми на чужда везна!И... не с ...
Този живот е голяма измама -
уж, че го имам, а него го няма.
Ту тук, при мен седи, после изчезне -
щастието винаги бяга от мене.
Само понякога тихо си плача. ...
Искам да се взирам в очите ти, в този син, необятен свят, пълен с толкова красота...
Искам да докосвам устните ти отново и да усещам всяка малка част от твоята душа...
Искам да се върна при теб, защото ми липсват прегръдките ти, в които не чуствах мизерията на моята съдба...
Сега съм празен, потънал ...
Сега вече ми е все едно!
Сега и аз се научих на мълчание,
да не търся отговори на въпроси,
когато не ме желаеш до себе си.
Сега вече и аз заставям сърцето си ...
Смразяваща тишина и убиваща самота. О, жестока съдба!
Аз знам, макар да имам, я питам: “Къде е любовта?”
Любовта чувство прекрасно е, пожелавам я на света,
пожелавам я на този, който мрази ме, да спре да мрази и изпита я. Да!
Кога без нея съм бил, аз спомням си всяка една ...
Самотно, тъжно е сърцето,
правещо се на безчувствено...
Заслужаваш този студ на чувства,
сам го предпочете пред любовтта ми.
Сам изтръгна ми душата, ...
Денем ти разкъсваше сърцето ми,
нощем аз със сълзи го лепях,
за да бъде цяло и да те обича...
Колко ли години пропилях?
Денем ти отравяше душата ми, ...
Завинаги ще си останеш на пиедестала,
на който те издигнах във мечтите свои,
завинаги ще е и чувството, че цяла
не ще те имам даже и в окови.
Завинаги ще се опитвам да избягам ...
Лицето ти на лунна светлина
изглежда, сякаш цялото вълшебство
на света магьосник сложил е на твойта длан
и пръснал го е във очите ти.
Косите ти, от вятър разпиляни, ...
В църквата щом вляза се чувствам блажена,
Макар да съм жена, съвсем обикновена.
Богородице, майко, майко на Бога,
Пред тебе изказвам мойта тревога.
Във тебе не мога да се съмнявам, ...
Труден е края след всяко начало,
трудно се изричат чувства, спотаени
дълбоко. Живота си сякаш объркваме
постоянно и го почваме наново.
Опитваме се да изтрием лошото, ...
Ти, ручей безкраен, защо тъй тъгуваш?
Къде ли си тръгнал по пътя си свой?
И мисли и речи със себе си носиш,
препускаш стремглаво и правиш завой.
Ти ручейче бистро с очи кат мъниста, ...
Добрата дума е нужна на всеки,
тя топли със сила и мощ,
в студените нощи сгрява сърцето,
да бие във ритъм за този живот.
Добрата дума изпълва с усмивка ...
Дойде, за да се разделиш със мен.
А чувствам се тъй странно облекчена.
Душата ми, изстрадала предчувствия,
сега е лека, пърхаща, освободена.
Дойде, за да ме видиш за последен път. ...
Ако замина надалече в планината,
пак със мене ще пътуваш ти,
твоето лице ще виждам в зората
и тебе пак ще галят тез лъчи.
Ако замина надалече при морето, ...
Убийство по законите на жанра.
Убийството на любовта, от страст.
Законно, безразлично, безпардонно.
Убийцата на любовта съм аз.
Убийство сладко, леко и греховно, ...
(пред Иконата на Дева Мария)
Богородице, Пресвята наша Дево!
Коленича пред иконата ти свята,
и моля те за прошка, Тебе -
най-възвишената майка на Земята! ...
Ела, мой мили, с мен във рая,
дано бистри ручеи струят!
И ние жадно устни да поим,
а свят със алчност да е немислим!
Как искам там аз нищо да не зная, ...
Ти пусна ли вярата в себе си
или на гвоздей я заби, да стене!?
Пося ли семена със луд цъфтеж
или ялови са всичките, защо!?
Утихна ли с изгубена душа, ...
Премълчани чувства, още сънени,
посрещат изгрева с въздишка
и невинни, вече са осъдени,
да нямат туй, което искат.
Преглътнал фразите на тъжна песен, ...
Тъй крехък е живота
Колко е нелеп Света!
Стоя, бягайки по призрачният стадион.
Пред себе си виждам само пропадналия небосклон.
Мечтая си за прозрачните поля, ...