Стихове и поезия от съвременни български автори
Градината
носещ миг прохлада
и повей на криле с пера от лед,
над градините на слънцето безумно бяга
и буди студ и мрак проклет. ...
Миличък, не ми разрешавай...
Ако пак пожелая сърцето ти,
миличък,
не ми разрешавай!
Кажи ми, ...
Едностранна любов
Що за сън си ти, толкова свободен?Сигурно задържаш сълзите си, Преборвайки се някак си със самотата, Винаги щом те погледна, тиУсмивката широка ми отпращашВсе едно светът има само щастие. Независимо дали щастие или нерадостЕ това, което изпитваш сега.Аз искам да запазя това чувства ...
Лист изпомачкан
Прегърни ме през ноща, защото ми е студено.
Стопли ме, защото се сковах от живота.
Дай ми жизнен дъх, с който да продължа.
Не ми давай себе си, дай ми любовтта си. ...
Сякаш няма значение...
отново
не заспиват
сред оправдано
очакване... ...
ПОВОЙ
За първи път от толкова години.
Сега ми трябва топличък повой
да я увия, за да не изстине.
Ще бъде вече моя рожба тя - ...
Пуста хубост!
Как ме мама тъй родила!
Гледам се - ще си посегна -
леле, колко съм си мила!
Бива ли такава хубост ...
Тръгвам
Тишина.
Тъмни бляскави очи.
Аз и ти.
Тъмна нощ. ...
Да знаеш...
Не искам вече да плача скришом през нощта,
не искам вече все да страдам,
че не съм достойна да живея за никой на света.
Да знаеш колко пъти съм плакала, ...
Само с теб
Не мога и не искам да те забравя!
Не бих могла аз любовта да изоставя!
Защото ти изтърси от сърцето ми тон прах,
пречисти мен самата от превзелия ме грях! ...
Нещо като послепис
за моята любов написах,
но после беше празен моят лист,
сякаш никога не съм писала нищо!
Чудех се, дори не можех да ям, ...
моята разрушена крепост
Бях съвсем невинна и малка,
когато се разпадна моят свят,
бях захвърлена, изоставена и жалка,
но се изправих и незнайно как оцелях! ...
НАКАЖИ МЕ С ОБИЧ
Наказваш ме с мълчание.
Добре!
Не са ми нужни
твоите слова, ...
Скучен сценарий
Цигареният дим ме задушава...
Така, както всяко твое "Обичам те".
На тези думи смисъл никой вече не придава,
на всеки срещнат във любов се вричаме. ...