Стихове и поезия от съвременни български автори
Амнистия отдавна съм си дал
осъден. Шут. Палач. И крал...
Убивам се! Със смях! И се осъждам!
Амнистия отдавна съм си дал!
Винаги съм знаел, че съм смърт ...
Какво ми носиш, скитнико
Слънца далечни, блясък на елмази?
На вятър полъх - шеметен и жив?
...........................................................
Какво за мен по пътя си запазил? ...
Нениа
Черните дни
Освободена
От товарите на разбитите пътища
Тъжна карета поглежда през рамо ...
Раздяла
и пред мен се ти откри.
Нарече ме грубиян и се
почуствах като пиян.
Откровение ми направи и ...
Пор ла фиеста
си изчакват реда, за да те смажат отново. Но сега е времето на дългоочаквани фиести! А
дали...?!
Хаха. Нямам време да усетя това време. Явно то самото е дефицит! И е в ужасно
ограничени количества... Шанс. ...
И пак съм нова
с рокля от сатен
и със прическа модна.
Захвърлих спортния екип.
И пак съм честна - ...
СЛУЧКА, КОЯТО НЯКОМУ МОЖЕ И ДА СЕ СЛУЧИ...
под моята стряха.
Народа казва - На добро,
щом дома ти избраха!...
Бавно и с грижа го градиха ...
Просто... стих
оставам пред отворена врата с възможности безброй.
Не искам нищо. Просто обречена
съм, че се посветих с живота си да бъдеш мой...
Нямам сили. Толкова близо, а така далече, ...
От днес
Сякаш светът се започва от днес.
Сякаш от днес съм наистина цяла.
Сякаш мигът се топи без протест.
Викове чужди се сливат с тълпата... ...
Безсънни нощи
Отново чувствата съдират сърцето ми.
То плаче и крещи в нощта.
Никой не го вижда, никой не го чува.
Затова то умира в самота. ...
Липса
Не намерих смисъл, не открих истинското, което търсих.
Сгреших пред Бога и пред себе си заради теб.
Грях ли си ти или благодат?
В задъненa улица се озовах на кръстопът. ...
Посвещение
ни приятелю, а камо ли любими,
просто тъй написано било е в моята съдба,
да те подмина, без да кажа нито дума.
Не, че не мога да ти изкрещя, ...