Стихове и поезия от съвременни български автори
ЖРИЦА НА НОЩТА
Тялото ми - порочно и нежно,
изваяно от безброй грехове,
самотни души в нощта приютява,
за мъжете то е крайпътен хотел. ...
СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ
на прага ми пристъпваш драг и мил.
И като вятър, загубил се във сляпо ехо,
неизменно търсиш онова, което си изтрил.
Полюшва се в очите ти изгубен миг надежда. ...
Детска грешка
но да призная няма как.
Ти гледаш ме с усмивка страстна,
тази същата усмивка,
в която аз се влюбих лудо. ...
Спиш до мен и се страхуваш...
нима усещаш любовта?
Спиш до мен или се преструваш,
че в клопката си на нощта.
Спиш до мен... Лицето ти мирише ...
кратко стихче
да мисли за момче,
което не я заслужава.
Че е глупак няма съмнение
и да го забрави ...
Кога те аз открих?
Проникваш в мен като стрела.
Сънищата ми дори владееш,
мисли, чувства и слова.
Разхождаш се дълбоко в мрака. ...
На всички, загубили първата любов
ДЪЖДЪТ
Дъждът измива мръсотията,
изми я и от моята душа,
защото капките съдбовни
са като часовник през нощта: ...
Пустинята...
Очите й черни.
Зад онзи безименен, тънък воал.
Воал от звезди.
А пустинните нощи ...
ПАРЦЕЛ
Резени бури.
Късове чужди слънца.
Зли ветрове. На бабуни.
Ивици дъжд. ...
Страх от тъмното
Забелязвам черни очи,
притаени те в храстите седят,
страхът отвътре ме гори,
усещам невидими сили бавно около мен да пълзят. ...