Стихове и поезия от съвременни български автори
А бяхме деца...
след онези дни,
когато все стояхме в Морската градина
и играехме си аз и ти.
Дружбата ни сякаш ...
* * *
На бабата въртящата се хурка.
И ветровете, кацащи на рамото,
от кладенеца щом се нажабуркам...
Глухарените пухчета в очите ми. ...
Сърцето
Всяка дума е излишен кръстопът.
И години лазят бавно по лицето й.
Изорават дни изпръхналата плът.
Колко нокти, впити в жадната й пръст! ...
ВИХЪРЪТ ЖИВОТ
всичко слято в едно.
Бури, урагани и водовъртежи,
разпиляха ме по земното кълбо.
Не се смили над мен живота – ...
Отново бях захвърлена
цветята, дръвчетата за пореден път не разцъфтяха.
Нозете уморени по пода се влачат,
мъката, болката - те никой не тачат.
Красив сапунен сериал ...
Ще бъда друга
да драскам с нокти мъжките сърца.
Стига с тази обич до полуда,
угасна и последната надежда искра.
Стига детска наивност, ...
пак
блуждаят мисли
думи неизказани
боли от нежност
тиха пареща сълза ...
Може би...
лежиш до мен в онази малка стая.
Най-хубавото нещо навярно предстои,
или отминало е... но дали било е?!
Навън развидели се... а може би е ален залез... ...