Ти чукал си на моята врата? Защо?
Нима не знаеше, че е заключена за теб?
След всичките лъжи, дали ще мога
да те приютя отново в мойта къща?
Повярвай ми, обичах те, ...
В Бургас на мостика както стояхме,
и гледахме в морето, и мълчахме,
една жена внезапно се изхлузи.
Веднага я нападнаха медузи!
На банския й прашките свалиха, ...
- Защо не спиш?! - попита ме Луната.
- Не мога. Ти отново си при мен.
И все тъй пищна... лъчезарна.
Усмивката ти!!!... Цялата съм в плен
на твоето Вълшебство! Вдъхновение ...
Нека всички си вървят, моля те - ти остани...
Имам нужда само от теб, моля те - разбери!
Остани и няма да искам нищо, което не искаш ти,
но ела, сгрей душата ми, разведри я, пречисти...
Толкова плът, толкова човешко месо видях, ...
Не ми звъни - днес нека съм сама.
Любовни sms-и не ми пращай.
Отвикнах в теб да търся топлина,
при друга пробвай със лъжи изящни.
Ще преживея аз поредния катарзис, ...
Не ме отричай, моля те -
аз съм пълнолунна твоя - и така далечна,
не ме намирай, чуваш ли -
слънчевата ми орбита изгаря - а те искам.
Никога недей да се стремиш ...
Ти казваше ми неведнъж, че ме обичаш
и думите звъняха в мен,
а ехото ги носеше в ефира -
нима не са ни чули досега?
И поривът най-чист, на любовта ни, ...
Разчорлени, долюбват се тревите
с последните останали капчуци.
Невинни до прозрачност са следите
от сенокос и пеещи каруци.
Дъждът нанизва капки в броеници, ...
Минава отново остарелият влак,
по същите релси, през същата гара.
И същите хора ще спрат тука пак -
във същия град, на същата гара.
Ще погледне всеки познатото място ...
През утринния здрач слънцето сънливо
прокарва плахо огнени лъчи.
И много бавно, тихо и свенливо
кристалната роса от розите топи.
За миг се сменят ярки цветове ...
ДЕТЕЛИНАТА
"Махни се от поляната ни! Само я грозиш!
Такава си неугледна, неправилна и жалка!
Сега пък цивриш! Я да млъкваш! По-добре се виж!
Да порастеш такава - ти си просто откачалка! ...
ДЪЛЪГ ПЪТ И СВОБОДА
Добре дошли на невинно осъдените ни медици
от Либия! - пристигнали в България на 24.07.2007 г.
след 8 години. Дочакахме щастливия миг !
КАТО В ПРИКАЗКА СТРАДАЛНА ...
Твоята безбрежна доброта
приютила е безброй несретници.
Храниш ги с покой и тишина.
Завиваш ги със многоцветие.
Посипваш люляк в изморените им длани ...
Безсмъртни ли са нашите души?
След тленния ни край къде отиват?
Прераждат ли се в нечии очи
или с плътта ни вечен сън заспиват?
Делят ли се на лоши и добри? ...