Стихове и поезия от съвременни български автори

254.1K резултата

Измама

ИЗМАМА
Отново пада здрачът
и не чувам твоите стъпки.
Не искам аз да плача,
но вече е късно. ...
1.2K 3

Гореща рана

ГОРЕЩА РАНА
Как да съборя стените, които ме обгръщат,
за да се спася?
Да разтворя криле, които си завързал,
за да полетя? ...
1.1K 1

Догонвам се

Отворени прозорци са очите,
завихрени са дланите в летеж,
от мислите - изваяни копнежите
във устрем син от бял цъфтеж.
Задъхани, на устните се спират ...
679 9

ПРИСТРАСТЯВАНЕ

Като пресъхнал странник те изпих отрано.
Като от извор пиех. Пиех, без да спирам.
Като омайно еньовче си, росно брано,
като пустинник жаден в капки тебе сбирам.
Като дете от майка се накърмих жадно. ...
1K 15

ЩЕ СИ ОТИДА

Премалели пръсти,
длани премалели
и душите,
отмалели в чувства.
Въздухът е отеснял за двама. ...
667 1

ж ж ж

Превърнали усмивките си в спазми,
разпъваме на дните жартиера,
заплюти от късмета, сухи пазви
на люлки детски празнотата мерят.
Строшили огледалните неистини, ...
721 2

САМАТА МИСЪЛ

Самата мисъл, че те има някъде,
ме прави щастлива,
напук на завистливия вятър,
напук на всички въпроси,
на страхове и подозрения, ...
732 1

Да бъдеш майка

Гръдта й пресъхна от мъка!
А търсеше своята вяра...
След всяка боляща разлъка
е по-изморена и стара...
И длани треперещи свива ...
1.4K 1 10

За приятел

Всяко сърце обич си пази още за десет,
дядо ми каза, прав си е бил,
а ти тука да плачеш безутешно за нея,
малодушен, съсипан, унил.
Света ли се свърши, нямаш я вече, ...
819 2

по твоя воля

С ръцете си бих могла да те прегърна,
в мечтите си бих могла аз да те върна,
бих могла да те обичам и да те мразя,
гордостта си да потъпча и да я запазя.
Бих могла за тебе да умра и да живея, ...
870 1

ваканция

Хей, ваканция, здравей,
Ех, че славно се живей!
Идват веселите дни,
идва време за игри.
Ще отида на морето ...
1.2K 8

По покривите на града е тихо

На М.
По покривите на града е тихо
и облаците си отиват.
- Където искаш, там ще идем -
светът от синьо днес е твой! ...
849 8

ЗАСПИ ТЪГА

Заспи, тъга, изгаряща ме в нощта.
Ти – бледа, призрачна, невярна –
недей да ме изпълваш и в деня,
сама ме остави с болката коварна.
Заспи, тъга, изпепеляваща сърце ми. ...
825 5

Не чакай от мен

Не чакай от мен да правя проблеми
и тихо да хленча от време на време.
При всяка промяна от страх да треперя
и свой път в живота да не намеря.
Не искай страхливо от мен да се крия, ...
862 4

Джумбаре

Неизчакала джибрите да втасат,
навряла в тях глава,
отзад комшията я дебне,
наточил своя "армаган".
Джибрите ще стигнат и за двама, ...
1.7K 4

под един ръждясал Москвич

Ех, мила Писанке!
Как можа да родиш
под един ръждясал Москвич
свойте котенца малки...?
Като малки цигулки, те до небето ...
796 5

Как и от кого да копирам?

Как и от кого да копирам -
действия, жестове, мимики?
Защо на някой друг аз трябва да приличам
и да не мога да бъда себе си?
Това другите да си го "практикуват", ...
784 10

Аз ли съм тази?

Аз ли съм тази, която обичаш?
Аз ли съм тази, която сърцето ти зове?
Аз ли съм тази, която най-силно те плени
и която ти не можеш дълго време да забравиш...
Аз ли съм жената за теб? ...
838 10

Ако утре След лека редакция от Петинкаш

След лека редакция от Петинкаш-Петинка!
Благодаря ти от сърце,мила!!!!
Незабелязано ако ме среже утре
болката от ляво - там, в сърцето,
то аз и в оня свят ще търся себе си, ...
667 9

Житейско правило

Животът е предназначен за нещо - и в него ти си някой!
Изживей го най-горещо и прошка от никого не чакай!
Вярвай, че това което правиш -
на никой дори непознато,
е правилно, дори да е малко чудато! ...
753 5

Лека нощ

слънцето отдавна зад хребета се скри
сънливо потрепват звезди
ухание на липи донася ветреца
под прозореца с цигулките си малки
нежно свирят щурчета ...
19.5K 8

Беззаглавно

Как искам в морскосиня нощ
да докосна крилата на птиците...
Да потъна във техния зов
и притихна във полет на ятото.
Не живеем ли в зла самота, ...
1K 6

Огънят

Загадъчният блик над тази святкаща жарава
е като порива -
за себе си той нищо не оставя...
А свойте дири носи някъде натам,
където своя плам ...
734 3

Любов от пръв поглед

Просто ден като ден,
така всичко започна.
Смятах го за просто ден обикновен,
но съм се лъгала порочно.
Погледнах те, речта ми спря... ...
1.2K

Ще рисуваме ли?

Огън - пламти!
В мен се разтоварвай!
Огън - гори... телата ни,
в нас се ти разгаряй!
Моята любов дали е в мен? Толкова скоро? ...
733 3

* * *

Ще се срещнем зад луната,
там отвъд тъмнината,
там отвъд светлината,
там ще се родим отново,
там зад пълната луна. ...
913 3

Да знайш, Киро...

на Мери
Да знайш, Киро, ного сам сардит
какви ги удурдиса у панела,
таван оранжав, погледа ми крий,
мираците на мойта булка бела... ...
1.8K 26

Последно

Денят е... като морга,
от бездушие мъртъв.
В него ти и аз -
нецелунати устни.
От тежест ...
859 7

* * *

Обгръща те утехата на вятъра
със сила
устремена там, където
Бог забравил е да направи пътека.
Но дори и забравил... ...
1.1K

Светлина

Светлина
Ти Си Светлина и аз ще те попия!
Ти Си Светлина -
безкрайна, светла, огнена стихия!
Искам да горя!
686 6

Търпение

Търпение
Ще чакам със търпение на камък.
Ще чакам аз до края на света
да ме погали с огнетворен пламък
избухващата слънчева звезда
700 3

Обещание

Обещание
Ще се превърна в бледохладен труп,
след туй във почва плодородна.
От мен ще израсте прекрасен бук,
за тебе прислон, птицо бродна.
681 3

Ще те върна

Постъпих подло, знам това,
грешката си аз разбирам,
но разбирам я едва сега,
когато потънала съм отново в самота.
Разбих сърцето ти с лъжата си отровна, ...
1.4K 1 2

Във мислите

Във мислите втъкавам твойте думи
и давам им специален цвят,
красив килим изплитам помежду ни,
прегърнала съм целия ни свят.
Пристъпвам тихичко по него, ...
901 4

Недоизказано

Недоизказано
* посветено на Яна *
За желанията си недоизречени
сега горя на клада вътре в мен,
за да ги скрия от света и себе си, ...
766 5

Целунах утрото

Целунах утрото
Целунах утрото. С надежда.
В очите му трепкаше изгрев червен.
Видях как във мен се оглежда.
Засмях се, очаквах го - новия ден. ...
1.1K 8

Дали ще могат

Дали ще могат
Две сенки.
Изваяни от ален полумрак.
Докосват се.
И тръгват към нощта. ...
950 7

Спомени от офейкалата младост

СПОМЕНИ
Спомням си като дете
някога, преди години,
че в Софийското поле
бяха най-добрите зеленчукови градини! ...
1.3K 2

На моето голямо братче...

Как бързо порасна...
Аз виках ти батко,
но преди в игрите беше до мен.
Беше закрилник, напомнящ ми татко,
щом ме ударят - лъв разярен. ...
4.9K 1

Вървеше по пътя

По пътя вървеше човечец брадясал,
със скъсана дрешка, с бастунче в ръка,
понесъл на плещи, от труд уморени,
нелеката своя житейска съдба.
Вървеше човекът със свойта неволя, ...
907 25