Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

На педя от спомен

Бях малко момиче, дошло от града
при живия корен на село.
Там облаци пускаха млада брада
и свиреше вятър на чело.
Зад клоните вечер узряла луна ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

749 13 24

Как си

– Как си? Мислиш ли за мене?
Искам да говорим пак!
Да е кратко! Няма време…
Просто дай ми знак!
– Чакай! Аз ще те прегърна ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

1.4K 1 2

Така живея, тате

... дали защото тръгна моят ден и си потъна в залеза карминен,
баща ми се надвеси върху мен и тихо ме попита: – Как си, сине? –
смален под чорлавите небеса, към мен слетяха бащините думи,
събрани в мъдра капчица роса, мълчана сякаш от Мевляна Руми,
и аз душа протегнах на Възбог, и тихо промълвих – д ...

Валери_Станков

Поезия

3.2K 25 29

Равносметка

Животът - тънка нишка от свила,
усукана от божиите ръце,
втъкана в негов образ и подобие,
в душа и плът, в пулсиращо сърце.
Животът - дар от вечните стихии, ...

Ромашка

Поезия

463 3 7

Благодаря

"Благодаря" е дума неземна,
тя молитва е кратка, безценна –
ако изричаш я ти от сърце –
грее чисто и пълно със вяра твойто лице!
Дума, която носи духовно богатство, ...

daniela1974

Поезия » Философска

884 2 2

Може ли

Може ли, има ли мъничко време
с облаче синьо да вържа косите?
В цветни усмивки, по лятно големи
да боядисам октомври. И дните,
дето са купесто-сиво дъждовни ...

ДИС

Поезия

1.4K 14 27

Смъртта е пробуждане...

Не те виня за мойто слабоволие,
в което помечтах те за наистина.
Направих те по образ и подобие
на щастие, което си измислям.
Ти толкова реално съществуваш, ...

diesto

Поезия » Любовна

994 5 7

Жертви на новия световен ред

Жената яростно воюва мъжки с хъс,
част от мъжете тлеят примирени.
Деца размахват тумбергово пръст,
завзели ролята на зрели и големи.
Допълват пъзела със свойта правота, ...

Елиза13

Поезия

604 1

Момиче

Не се отличаваш - така мислят другите,
и все пак си толкова различна.
Но за мен си на китарата струните
и във света най-поетичното.
В мелодията моя си тази, ...

Хайт

Поезия » Любовна, Философска

1.4K

В света на полусенките

Лицето ти е в полусянка,
а устните - преляло в мрака вино,
което някой хищник ще изпие...
Очите ти опитват да прошепнат нещо -
учудено и неразбиращо големи. ...

vega666

Поезия

537 9 3

Свещ

В сърцето ми отдавна има свещ,
много дълго време огън не видяла…
Ще се намери ли някой с въглена горещ
да я запали, със светлината си бяла?
Фитилът отдавна, отдавна е изсъхнал, ...

Vala

Поезия » Любовна

819 1 1

Без интернет

Без интернет за два - три часа
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...

ДаниелаВиткова

Поезия

498 3 12

Очи човешки

Очите човешки са страст и душа.
Говорят с глас, болезнен и вечен.
Обръща се болката в черна сълза,
когато ненужен си, сам и обречен.
Свят един цял за онзи разкриват, ...

morphine_09

Поезия

873 1 6

На дребно се пилея

На дребно се пилея и дори
не влагам в туй ни знание, ни мисъл
и сякаш друг куплетите е писал,
среднощ. И е будувал до зори.
А изгревът в очите не гори ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Строги форми

1.3K 4 8

Жълтите листа летят

Вън е есенно красиво,
хризантемите цъфтят!
Някак странно, мълчаливо
жълтите листа летят.
Във душата ми е мрачно, ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

1.5K 2

Като птица загубила ятото

Гиздава есен, мъркащо слънце
дреме, провисна просторът.
Двата скореца отвънка не млъкват,
може би се обичат и спорят.
Помнят листата звън на авлига, ...

ИнаКалина

Поезия

787 8 12

Реален живот

До 60 изкарах,
инфаркта два прекарах.
Сърцето се разхлопа,
бъбрекът притропа.
Простотата ме блъсна, ...

байГецан

Поезия » Философска

702 2

Писмо от един Валери

... с какво ще ме запомни този свят, ако случайно утре си отида? –
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела Фейсбук-херувими,
презрял навеки фалша да съм пръв, осъмвах ...

Валери_Станков

Поезия

1.4K 7 10

***

колчем
обич хубавее -
и сърце благоговее

rhymefan

Поезия

372

Споделено

Не ме търси, сега си чужда!
Не ме заливай с ледена вода.
Болеше! Вече няма нужда...
Но може ли да се прости това?

krvelkov

Поезия » Любовна

895 1 1

Вълча отплата

Вълча отплата
/Свидна/
Промъкна се до малката врата,
подуши я и тихо я отвори,
на пода спеше той, ...

geni24

Поезия » Любовна

886 4

Мачкане на дните

И слънцето ме дразни вече.
Не мога вечер да заспя.
А времето така ме сèче,
но да ме сгъне не успя.
Вървя по пътя си с тревога ...

koli4a.1

Поезия » Философска

658

Мой роден край

Обичам те, мой роден край, безбрежност
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.
По хълмовете твои каменисти, ...

dansyto

Поезия

552 2 5

Слънчогледов оптимизъм

Слънчогледите отпиват жадно
последните лъчи на лятото.
Сега са в разцвета на живота си
и дружно греят като за последно.
Защото знаят, че животът кратък е - ...

StanilMarkov

Поезия » Любовна, Философска

494

Карамелена луна

Обичам те със водопадите на слънцето
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи, ...

Мариела_Георгиева

Поезия

1.9K 3 6

На прага

За кой ли път прекрачвам прага
на родния ми дом, едничък.
Тежка болка гърлото ми стяга,
живее в миналото си самичък.
Ябълката в двора - вече стара, ...

Скитницa

Поезия » Друга

859 7 18

Отглеждане на душа

Нямам претенции за престижна награда.
Сама избирам по какъв начин да пиша.
Животът поддържа духа ми в отрада.
Да осъществявам, да любя, обичам...
Не ще угодя на всезнайни особи ...

Лютиче

Поезия

597 1 1

Историята не се повтаря, но се римува

Историята не ни учи на нищо,
щом ние я забравяме, когато
хората предпочитат войните -
богатствата от опустошаване.
Не ни интересува в днешно време ...

Хайт

Поезия » Философска, Гражданска

621 1 1

Сърдечен зов

Потраквам с токчетата по паважа.
Обгръщам с поглед тук и там.
И сякаш съм в Ермитажа
поглъщам с поглед замечтан.
Магията на градските кафета, ...

Spring_sunrise

Поезия » Пейзажна, Гражданска

1.6K 1 5

Непразнично

Този Великден съвсем не прилича на другите.
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...

anabel7

Поезия » Философска

1.2K 5 7

Мрежата

...и на мрежата ѝ писна –
все война, терор, убийства,
и разстроена се вкисна –
злото вече изобилства.
В този миг сърцето милна, ...

toti555

Поезия » Друга

559 6 9

Хляб за братя

... не знам какво ще стори сиромаха,
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,
дали ще натроши на някой гълъб ...

Валери_Станков

Поезия

2.6K 22 19

Сърцето ми вземи с обич

Когато ветровете бурни
погубят чувствата във мен…
Когато образи красиви
изчезнат с идващия ден…
Сърцето ми вземи със обич, ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

512

Луда

Сочете с пръст,
наричайте ме луда,
съдете строго
колко съм скандална,
тънете в злост... ...

izi55

Поезия » Друга

544 2

Рокля от дъга

Денят окъпан в слънчеви лъчи
роди се днес...
и роклята ми се стопи!
Превърна се във захарна дантела
На пеперуда танца проследих ...

ValentinaMitova

Поезия

613

Под шумата на есента

Поглеждам облаците - бели великани,
затулващи безмълвна синева.
В такива мигове зарастват всички рани
и в безнадеждното открехва се врата.
На люлката на минало приседнал, ...

vega666

Поезия

1.5K 16 15

Чудо

Чудо
Вече свикнах на неволи
и ще живея, ако ще и трудно,
защото моята душа се бори
да имам нещо чудно! ...

amevren97

Поезия » Друга

876 2

Нищо сложно

Колко просто може всичко,
да се каже днес.
Няма нужда от кавички
или интерес.
Няма нужда и от маски, ...

valiordanov

Поезия

535 2

Дума на мъж

Отдавна няма никакви пътеки.
Изгубих и последния завой.
А беше остър. Даже беше зверски.
И водещ към последния покой.
А стъпките ми водят наобратно. ...

jenyivanova

Поезия » Друга

787 12 20

На моята учителка

В началото сме…
И пред нас се е разстлала
като на длан голямата земя.
В началото сме…
И морето е разляло ...

Мариела_Георгиева

Поезия

971 3 10

Стихове и поезия от съвременни български автори

На педя от спомен

Как си

Така живея, тате

Равносметка

Благодаря

Може ли

Смъртта е пробуждане...

Жертви на новия световен ред

Момиче

В света на полусенките

Свещ

Без интернет

Очи човешки

На дребно се пилея

Жълтите листа летят

Като птица загубила ятото

Реален живот

Писмо от един Валери

***

Споделено

Вълча отплата

Мачкане на дните

Мой роден край

Слънчогледов оптимизъм

Карамелена луна

На прага

Отглеждане на душа

Историята не се повтаря, но се римува

Сърдечен зов

Непразнично

Мрежата

Хляб за братя

Сърцето ми вземи с обич

Луда

Рокля от дъга

Под шумата на есента

Чудо

Нищо сложно

Дума на мъж

На моята учителка

Опашка