Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Цветът на небето

Нямаш си идея за звездите.
И че с очите твои ги сравнявам.
Обичам всички цветове, които
твойте багри наподобяват.
Не знаеш за разстоянието дълго. ...

Хайт

Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска

1.2K 2

И аз ще те запомня!

Понеже някой ден светът ще свърши
и много преди него ще си идем,
аз искам да ме помниш - онзи същия,
когато бях ти само мил и свѝден.
Когато още вярвахме в безумия ...

diesto

Поезия » Любовна

577 1 3

Прати́ хабер, не хваща ги хаир

В отровното око на бял зоку́м
разръфаното слънце сипе есен.
Не зная колко слага си наум,
но в люлката му хрипкав вятър пее.
Издиша с мъка първият комин, ...

ИнаКалина

Поезия » Философска

810 6 9

Ден за грешни

Колко пъти сгреших и напразни
изкупления в строфи втъках?
Днес на грешните явно е празник,
сочат с пръст... Отминавам със смях.
Ще си стъкна огнище на ъгъл ...

Patrizzia

Поезия » Друга

494 4 4

Тихи ръце

Не кацат пеперуди вече
на нарисувани цветя -
лъжа цветята разсъблече
и истината връхлетя.
Дали тъгуват пеперудите, ...

toti555

Поезия » Друга

764 5 10

Ноемврийска тишина

НОЕМВРИЙСКА ТИШИНА
Мръсни облаци побиха флаг връз сивото небе.
Хората се изпокриха – спят край топлото кюмбе.
Утрините тъмнооки лутат се сред шал мъглив.
Самотата има нокти, листопадът къта взрив. ...

yotovava

Поезия » Пейзажна

530 1 11

Пороците попих на този свят

Вървя по тротоарите безмълвен,
без цел и без посока, и без смисъл.
Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?
Да искам ветровете да ме брулят, ...

dansyto

Поезия

652 1 2

Умора

Умората неканена пристига
Нахално влиза, сякаш си е вкъщи
Изцежда здраво и окото и не мига
Държи те с кокалестите си пръсти
Опитваш се да я убиеш ...

Bub8

Поезия

657 2

***

всяка прегръдка
към обич и щастие
кътка ли - кътка

rhymefan

Поезия

416

Отсечените липи

ОТСЕЧЕНИТЕ ЛИПИ
В отминалия женски май
се влюбих в храсти и дървета,
които дават дъхав чай –
за болчиците в коленете. ...

yotovava

Поезия » Любовна

1.3K 2 4

Изгубена душа

Изгубила в ръката ти опора
душата ми се лута и скърби.
Пренесе се в тишината спора
за минала вина, сръдни, борби.
Не бях ли с теб! На всичко бях готова. ...

r_iva

Поезия

1.1K 5 9

Няма връщане назад!

Аз толкова съм благодарен на обидата,
че мога да те изболея отведнъж.
Внезапно, като най-любовния ми прилив,
на тъй неско̀посен поет, но влюбен мъж.
Ще свършат безполезните ми думи ...

diesto

Поезия » Любовна

564 1 5

По „Срещу ръжѐн не се рита“

и
срещу
ръжѐн се рита
в
случай ...

rhymefan

Поезия

500

Градът на липите

Градът на липите ухае на мрак,
луната е зрънце къпина.
Там спънах се, ходейки, с десния крак,
изпсувах наум, и отминах.
В града на липите забравяш, че сам ...

Eleya

Поезия

1.6K 3 2

Hебе напразно Господ ни е дал

Красиви, непопарени са още,
от сребърните, есенни слани,
но дойде ли ноември късно нощем
и циганското лято измени,
на своя нрав и вдигне си катуна, ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Гражданска

827 3 10

На най-прекрасната жена

За теб жадувам, за жената,
за ангела на чистите мечти,
за доброто, за светлината,
що желая в живота да блести!
Дете, духа ми извиси ти, ...

hcs

Поезия » Любовна

1.2K

Божие творение

Ражда се, расте, живее,
създава, плаче и се смее.
Работи, влюбва се, обича,
твори, раздава се и тича.
Бърза, лута се, препуска, ...

natiii

Поезия » Гражданска

537 4

Аз не знаех

Ще ми трябва отново сърце
от желязо и огън излято.
Не усетих, че може би е
най-последно последното лято.
Ако знаех, че ти ще си друг ...

ДИС

Поезия

1.5K 13 18

Към читателя

Като прочетена, ненужна книга
сега се чувства моята душа.
Докато я четяха, имаше интрига.
Сега заглавието е "Самота".
Във страниците, толкова различни, ...

krvelkov

Поезия » Друга

1.1K 2

Пясъчен часовник

Сърцето ми е с редки пръсти
и нито миг не си спестява.
Изтичат мигове чевръсти,
а миналото ги пресява
и то расте, и разцъфтява ... ...

toti555

Поезия » Друга

607 3 4

Есен

Земята пак покрита с листа,
а слънцето унило се разхожда
небето е окъпано в облаци сега
и вятър духа, и косатата ти разрошва.
На твоето лице отново слънце грее ...

gspenchev

Поезия » Любовна

1.3K 2

Беше ден неделя

... есента се шмугна през боаза,
лятото избяга през глава,
и съседът цял ден вчера ряза
два кубика свлечени дърва,
тук-таме коминче взе да пафка, ...

Валери_Станков

Поезия

597 6 7

Есенна картина

Есента ни разпиля,
почти картинно –
по била и по поля...
Ей така, невинно.
Есента ни разпиля ...

Ranrozar

Поезия » Любовна

890 5 10

Не закривай небето

Какво да ти кажа... успех, че съм жива.
Защо да те лъжа, от корен съм жилав.
Не се впечатлявай, безмълвно изслушай
финала на моя нерадостен случай.
Предадох се, виждаш, в ръката най-веща, ...

svetlitschka

Поезия

668 5 20

Размисли

Намери си причина, да не казваш на зимата,
че обичаш морския бриз.
Когато димят от проблеми комините,
твоето ще е каприз.
Разговаряй със нея, като с дама изискана, ...

valiordanov

Поезия

543

Горчи едно Перно неизпито

на чичо
Едно Перно неизпито
и хиляди, хиляди спомени...
Понякога просто се питам,
дали пък не те разочаровах. ...

izi55

Поезия » Друга

526

Не тъгувай за мене

Там където между думите плача сама
И в тишината на дланите стихва мълва
А ти в тази пътека забързан
Поемаш със радостен усет обвързан.
Премълчаната обич се лута ...

Mimoza20

Поезия » Философска

1K 1 4

Нюанси на сиво

Помръкна небето дъждовно и гóрко заплака.
Луната окръглена боязливо зад облак се скри.
Жълто-синя звезда откъсна се с вопъл от мрака,
полетя към простора, за да сбъдва човешки мечти.
А там, зад стъкла замъглени, до черно опушени ...

Ромашка

Поезия

511 1 5

***

Смали се любовта – солена капка,
попаднала в очите ми – сълза е.
С теб времето бе скъпо. И за кратко.
Уж време е, а всъщност май е заем.
Аз заеми не вземам, а пък трябва ...

Dendu89

Поезия

1.1K 7 18

Живота никой два пъти не ражда

След теб стихотворенията свършиха.
На мъката ударих ѝ шамар
и ти се срути все едно безлюдна къща,
самотна, като гол пиедестал.
Недей да се съмняваш, че празнувам! ...

diesto

Поезия » Любовна

699 2

Родната къща

Небето се спусна над родната къща,
открехнат остана прозореца стар,
от счупена стомна се спомен завръща,
посипал във пръски дувара възстар.
На баба силуетът пристъпва на пръсти, ...

M1234567891

Поезия

1.3K 12 22

Носталгично

Мирише ми на дом и виждам баба,
превита над котлето от бакър,
ръката с тънки жилчици и слаба,
в очи сълзящи, погледът добър.
Припява качамакът, там в котлето ...

Patrizzia

Поезия » Друга

488 4 9

Хей, старче, добър ден

Малък, дребничък на ръст.
Дрехите – отдавна овехтели.
Понесъл тежкия си кръст. И пак...
От нас по-истински живее.
Сутрин рано ходил за вода. ...

Violet_86

Поезия

632 3 9

Оптимистичен рефрен

Запей ти мила, не тъжи
пред теб са радостните дни...
С устни тя допря живота
наричаше го с нежни имена
ръцете си протягаше към него ...

Соларе

Поезия

847 2 10

Мисионери

1. Светлинна трансформираща буря е Тя,
Той - огнена тъма, прикрита зад кротка Луна;
преминаваха така през вселенската шлифовка,
учейки истини за живот и прераждания.
2. Два пламъка близнака с огромно его, ...

nor4e

Поезия » Свободен стих

926

Надежда за мир

Градът е млад и млада е надеждата,
очите шарят по витрините
и сякаш се надяват сред някой от долапите
просто да открият себе си.
Градът е млад и млада е надеждата, ...

ЦветелинаЖулева

Поезия

842 1

Летен трепет

С привкус на отминалото лято
слънцето във тебе гали
намери ли тревичка в мене
куп огньове ще запали.
В небето виждам птиче ято ...

ЦветелинаЖулева

Поезия » Любовна, Еротична

1.4K

Понякога съм просто като вас

Понякога съм като вас - съвсем така.
От дребните неща съм развълнуван.
Изкъпал се в житейската река
един-единствен път, за да не плувам.
И слънцето ми диша във врата, ...

vega666

Поезия

1.5K 11 9

Опиянение

Опиянение
Вино, любов, надежди и страст,
обич греховна, целувки в захлас.
Нощ озарена, луната блести,
очи се чернеят, дяволът не спи. ...

amevren97

Поезия » Любовна, Еротична

1.6K 2

Калейдоскоп

Утрото - тъга е тъй позната,
с мъгла и хлад пропита Есента,
съвсем ненужни капят си листата.
Върви Той сам, сама върви и Тя.
Съдбата, хм, картинката събра, ...

toti555

Поезия » Друга

530 5 7

Стихове и поезия от съвременни български автори

Цветът на небето

И аз ще те запомня!

Прати́ хабер, не хваща ги хаир

Ден за грешни

Тихи ръце

Ноемврийска тишина

Пороците попих на този свят

Умора

***

Отсечените липи

Изгубена душа

Няма връщане назад!

По „Срещу ръжѐн не се рита“

Градът на липите

Hебе напразно Господ ни е дал

На най-прекрасната жена

Божие творение

Аз не знаех

Към читателя

Пясъчен часовник

Есен

Беше ден неделя

Есенна картина

Не закривай небето

Размисли

Горчи едно Перно неизпито

Не тъгувай за мене

Нюанси на сиво

***

Живота никой два пъти не ражда

Родната къща

Носталгично

Хей, старче, добър ден

Оптимистичен рефрен

Мисионери

Надежда за мир

Летен трепет

Понякога съм просто като вас

Опиянение

Калейдоскоп

Опашка