Стихове и поезия от съвременни български автори
Някога
бях си пич корав.
С никакви проблеми,
жизнен, щур и здрав.
Гаджетата свалях ...
Нарисуван с думи живот
Стаята се пълни с тишина.
Прозорецът поти се срещу мене,
а аз мечтая само топлина.
Небето е невиждано красиво, ...
Безсънна нощ
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...
Писмо от манастирския идиот
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.
Игуменът със мен не е тъй строг. ...
Прелюдия в минор
Есен съм, а в календара ми всеки ден е …
неделя.
Гонех времето - кратко примигване.
Чаша силно вино бе моето ...
Усмихвай се с усмивка
Усмихвай се, дори когато ти горчи.
Усмивка на лицето ти да грее
във най-щастливите, но и в най-мрачните ти дни.
Усмивката отваря ти вратата ...
Kрехки чудеса
и с огнен нрав съм непокорен.
Това духът ми наследи
кристален извор, животворен,
език на моите деди. ...
Спомен за лято
задъхана, пожарна, листопадна.
Размива ме, преди да ме извае,
прегръща ме, преди да ме разпадне.
А беше лято... Ах, а беше лято – ...
Присъница
Сабуждам са сабахлян... пугрузняла!
Въх, ми ся како ши прая!?
Ду фчера бях у селу убавица първа.
Нощеска красутата пу терлици са изсули ...
На на...
избори, а не отива.
Уж желае свобода,
а конкретно се покрива.
Опетлан е от лъжи, ...
Надеждата умира първа
и взех за себе си.
А усмивката на съответното лице
принадлежеше ми.
Но има дни, в които ...
Шепа пепел в кърпа
Надявах се, че имам всичко
и повече не ми е нужно –
уханието теменужно
в дъжда – когато се изтича, ...
В деня на поезията
стихове нанизал е,
висящ на жица. ***
Твърдиш, че си лъч,
но ти си къс проблясък, ...
Апел
По мотиви от филма "Двама мъже в града"
В главните роли: Жан Габен и Ален Делон
Очите ми са пълни с тъга и надежда,
защото винаги честните страдат. ...
Шофьор
случка весела от онзи ден.
Мечтая си шофьор да стана.
Но… все големи са за мен
и БМВ - то, дето кара татко, ...
Смирена
че обич във сърце се ражда,
...светът не е така жесток...
роб е този, който със омраза плаща.
Войни се водят от преди ...
Есен на село
със мокри от дъжда сукмани по хълма есента пълзи,
седя под кривите си круши – и в сумрачната мърчина
селцето – стихнало, се гуши в две педи ледена слана,
ни кончето пръхти във дама, в зори – със третия петел, ...
Cвободно падане
приспиват душите ни дяволи.
В очите ни бъдеще светло блести –
каквото не сме се надявали.
Дарената риза за луди е пак, ...
Наследство
сякаш барабани бият.
Лунна хубост в доба тъмна,
а в ума ми – вълци вият!
Кротката сърна избяга. ...
Мечът на Темида
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости ...
Вещица
в моето минало,
ровиш с костелива ръка...
В раните бъркаш!
Сол ми насипваш! ...
Спри времето
преди да те е спряло то
и покажи сега
защо живееш.
Годините са просто колело, ...