Стихове и поезия от съвременни български автори
Освободено сърце
Тия редове.
Не твоето сърце
С тях да запленя,
А моето от тях ...
Защо
Отново аз се лутам
Сред океана бурен
От чувстава силни и лъжливи.
А ти стоиш насреща ми ...
Чакай
Не тръгвай още.
Има време, чакай!
Нощ е още.
Не бързай, сама ...
ПОЗИЦИЯ
не желая да стена,
не желая дъхът ми да спре...
Нямам нужда от пазене,
пукат здравите вени ...
ДУЕЛ
Щом Робинзон съм, то Петкан къде е,
та птиците с насмешка ми крещят...
Вълните с тежък грохот ми се смеят...
Останал сам и грешник съм, и Бог... ...
ЛЪЖАТА
Навярно е глуха въздишка...
Надеждата рухва последна
и кисели като вишня...
За средната класа - какво е? ...
Усещане за...
Когато всичко се разпадa
Взирам се с усмивка във небето
Всичките тези звезди...
Дали съм ги виждал преди... ...
Подранила пролет
И е страшно.
Няма накъде
да бъда повече ранима.
Преждевременно разцъфнах. ...
Безнадеждно
под тежестта на хиляди години.
Намери ме...
Подари ми вярата в небето.
Жаждата да те усетя ...
Герой
Те бяха неизбежни.
Ще се намериш ли
в галоп на троянски коне
и нежност ...
~Нацелувай ме...със капки дъжд!
Намокри ме цяла, удави ме!
Танцувай в душата ми - ураган същ,
Без суша в сърцето остави ме!
Сбирай потоп от мъгли, ...
Новата любов...(едно послание към старата)
едно сбогом, тъжно, прощално.
"Обичам те" вече на друг аз ще шепна,
да те мразя омръзна ми: стана банално.
Знаеш го: когато обичам, обичам от сърце, ...
Спечели битката, но не войната
ала войната още не!
Помни! На всичко е готова,
ще паднеш ти на колене!
Ще молиш пак за близостта й! ...
Боже, вземи си свещта!
Как мързеливо се съмва деня, как слънцето се буди с усмивка в съня.
Помня как среднощна мъгла пада надолу във капки свежа роса.
Усмихвам се тъжно, печално към нея протягам ръка,
но единствено спомен, тръгнал във странство, улавям в ...