Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
детството - светло начало,
с някой прозорец строшен,
още страха не познало.
Прашните улици, дето ...
ВЕХТОШАРЯТ
на който ръцете му миришат на живот вехт,
който е толкова беден, че няма сили да мрази,
на който му викат всички – пропаднал човек.
В своя дом – стая, пропита от мухъл, ...
ЗЮМБЮЛНО СИНЬО СПОКОЙСТВИЕ
със аромат на мека тишина,
от Бог за теб единствено създаден -
се моли достолепната жена.
Сякаш като с пламъчета сини ...
Провидение
Неразгадаема остава пенливата и тъмна течност,
която ме изпълва.
Не знам каква съм тук, ...
Две цигулки в ре минор
Цигулково наситен е въздухът във стаята
и бахово настъпвам към отвъдното.
Смехът на истеричка разхвърля ме из ъглите. ...
БЕЛИТЕ СТЕНИ
бе ми писнало да гледам белите стени
на тъжните му стаи и ми бе необходим
за бариера. Между тях и моите очи...
... Очите той започна да ми дразни, ...
ЗАЩО
нима това харесва ти, кажи?
Живота на земята е до време,
а ние го живеем във лъжи.
Защо обиждаш ме и викаш без причина, ...
За кой ли път
За кой ли път!
Не виждаш, те са в мене скрити!
И ни делят!
Превита, моли се душата ...
Имам очи,а не виждам
Не мисля - всичко виждам, нали?!
И небето и цветята -
та нали имам очи!!
Но всичко е някак си различно, ...
Мила моя
Мила моя, как си днес?
Плачеш ли още за мен?
От очите ти дъжд вали ли?
Гали ли лицето на красотата? ...
За нея
без да ме пита, но за нищо
на света не бих я пуснал да
си отиде от мен!
Да, тя промени душата ми ...
Борба
и душата ми да разплете кълбото от лъжи
завъртяло в огнен плет добрината в този ред
Защо връщам си ума след лудостта?
Заковавам погледа си в есента, ...
Молба
забити са на кол хиляди сърца.
Гледка, ужасяваща, но не бягаш... прикриваш страха.
Молиш ме да ти простя
за мъка породена от любовта. ...