Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
Безмислено като самата същност.
Бездиханно съжителствам
на нечия илюзия за безпогрешност
Разстояние
Косите ми разпилени се гърчат
в разстоянието от понеделник до петък
и в изтощението на делника пощада не намират.
Билети, автобуси. ...
Вина
опъната от утрото до вечерта.
Виниш ме, че съм дъх на отчаяние,
изплъзнал се от нечие предчувствие.
Виниш ме, че съм снежна, ледено видение, ...
Илюзия
без надежда една.
Когато тъжна съм
не ги интересува!
Когато вкъщи съм- ...
3аслужаваш го....
And heavy move causes pain…
Ready kiss, but no love…
I feel I’m torn in half…
We are dancing on broken glass… can’t stand no more…” ...
Дотук...
Не си искал да бъдеш със мен?
Не съм ти давала нищо, едва ли,
просто от ярост си бил заслепен!
Кажи ми, че за мене не плачеше, ...
Миналото...
И болка, и смях.
Всичко се срина.
Да живея аз спрях.
Откакто замина... ...
Бабо...
но аз все не мога да тръгна.
И чувам пак глас, дълбоко във мене.
Не мога болката днес да изтръгна.
Луната е пълна и свети. ...
Есента...
Дървета, изгарящи от топлата есен.
През скрити лъчи аз бродя сама,
унесена от красива, изгаряща песен.
Вървя омагьосана, бавно, не чувствам аз страх. ...
СЪН
и вплитам в тях звезди..
запазила къстче от залеза
рисувам си алени устни...
И така.. ...