Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

БРОДЯГА

Бродяга
на коя да кажа
моя
като аз на себе си
не съм ...

ЧАР

Поезия

998 7

Момичета или момчета

МОМИЧЕТА ИЛИ МОМЧЕТА
Когато стане дума за поезия
си мислим ний за хубава поема,
но никой не възпява таз мизерия,
която бавно трайно ни обзема. ...

Radi

Поезия

1.7K 12

Размислите на един войн

Нямам вече сълзи на очите. Пресъхна вече изворът студен.
Изгоряха в мене само мечтите и пак ще дойде хладен ден.
От чашата отровна на живота наситих се и стига толкоз веч
съм пил от нея със охота, нарамил своя огнен меч.
Озъртат се във мене всички грешки. Останаха дълбоки рани само. ...

LakeBodom

Поезия

858 2

Равносметка

Колко болка, колко страх,
колко радост, колко смях
колко илюзии, колко мечти,
когато пропадат колко боли.
Колкото дъжд - толкоз сълзи ...

LakeBodom

Поезия

841

Лик във вечността

Пак твоя лик пред мен живее,
пак тебе близо виждам аз.
Сърцето ми до тебе пее
и ще живее до тогаз...
До там дордето ти си тука, ...

LakeBodom

Поезия

846

Камина

didislava

Поезия

864 14

хайку-5морето

Морето пред мен се чернее но някъде там по-далеч знам че има и светло!

Логична

Поезия

1.3K 9

НЕ РАЗБРАХ КОГА

Не разбрах аз кога
любовта се превърна в пари,
имот или някакви дрешки.
Кога загуби свойта цена
що таим в сърцето горещо? ...

ВТ

Поезия

858 10

Тук и Сега

Времето край теб минава
бързо и като стрела
и за дълго нищо не оставя
освен свойта трайна следа.
А може би за теб ...

ada__

Поезия

945 1

Приятели

Приятелю, здравей!
Как си?
Бързаш ли? Недей!
Спри за малко.
Ела, седни до мен ...

ada__

Поезия

1.1K 3

душа пленница /танка/

душа пленница
самотница в безкрая
цигулка плаче
красота любов мираж
тъжно безлично днешно

Laska

Поезия

936 3

Подслушах звездите, а те си шептяха

Подслушах звездите, а те си шептяха:
"С радара невидим тя нека го търси".
Сетивата си моля - дано го открият,
и дните ми в бяло да бъдат обвити.
Уви, и от сергия в пазара по-пълен е ...

petinka67

Поезия

989 10

Писалката

Аз отдавна смених те с машина,
днес почиваш в бюрото сама.
Ти през толкова бойни полета премина,
толкоз мои войни прежива...
И по белите листи оставяше мълком ...

rummis

Поезия

824 3

Нестинарка

Допряла пръсти в огнена жарава
на бели нестинарски стъпала,
нощта безмълвна твоя жрица става.
Копнения извират от стагата
и лягат тихи, бели на жарта, ...

rummis

Поезия

771 3

Какво след нас остава

Последен опит да сме смели и добри.
Последен опит да сме себе си самите.
Догарят пожелания и истини в очите
и тръгват като роби сетнешните дни.
Край нас растат тревите, бягат и крещят ...

rummis

Поезия

896 2

Искам да говоря!

Искам да говоря!
Не знам защо да мълча не мога...
Какъв е смисълът да се опълча...
... и да остана сам...
Доброто в кучешкия поглед, ...

Вестин

Поезия

1.3K 4

Тичам..

Тичам..
а от стъпките ми няма следа,
само рани след себи си виждам
обръщам се -
пак съм сама ...

Kasch

Поезия

1K 2

Защо?

На границата на съзряването
ни брулят ветровете.
Замислени над остаряването
забравяме, че в небитието
няма ветрове да ни пронизват ...

ЧАР

Поезия

1.1K 10

Мен ми стига таз пътека

Моя тиха, моя тъмноока,
нощ с надиплени коси,
не прикривай моята посока,
а със лунен лъч я освети!
Не мами с миражи нежни ...

LYCKI

Поезия

796 11

Родилно

Подреждам
като пъзел
буквите в нощта.
Душата на
прозореца ми ...

hixxtam

Поезия

799 7

живоот

Големи, черни петна катран откри доктора в моя - напук - дроб надран. Тялото в агония свиреше деветата симфония, И пак на пук цигара паля, на доктора пръст ще извадя, защото съм тук, за да живея, а не стерилен да вирея.

madme

Поезия

1.2K 1

литераторът

Даскалът целомъдрен,
с умни думи дарен,
ала в мозъка ударен,
на простотията верен,
сочи маха с пръст, ...

madme

Поезия

1.2K 3

реката знае

Ние знаем, че реката, ще ни покаже пътя за коридора на мечтата, където е скрито нашето съкровище, Ние знам, че реката ни води през нашите предели, и все пак този път сме поели. Там някъде в мракът се вслушваме за ромоленето на водата, за нейният тих напев за нежният припев, който ни съобщава посокат ...

madme

Поезия

1.2K 1

Постепенно се влюбих

Минаваха бавно дните,
постепенно влюбих се аз,
от невинно приятелство
нещо повече исках аз.
* ...

myllt1

Поезия

1K 3

За него

Кратък миг, усмивка нежна.
Едни очи прекрасни, снежни,
не можах да срещна, пак и този път.
Мълчи небето и птиците
не пеят вече. ...

Meg

Поезия

1.7K 3

Капка в теб

Капка на овяхнало листо,
паднала на земята -
това съм аз сега.
Стоя и чакам
да дойде росата, ...

Meg

Поезия

1.4K 4

Къде си?

-Изчакай ме...
продумах й тихо,
-Не мога!
промълви ми тя...
-Добре не бързай... ...

atanas_dvk

Поезия

892 2

Бяла тишина

Навсякъде е толкоз
бяло
такава чудна
красота.
Проскърцват стъпките ...

Романтик

Поезия

1.1K 16

хайку

пиано арфа
нежна музика лети
усмивка в очи

Laska

Поезия

943 5

Юбилей :)

Стотака днеска „чукнах” вече аз
(всъщност повече са, но ги крия),
ама нали жена съм, с младеещ глас
опитвам мъничко поне да прикрия.
Преклонна цифра, добре закръглена, ...

Етчи

Поезия

17.1K 28

Пишеш за смъртта...

- Пишеш за смъртта...
Над електронната ни, интернетната обвивка
животът мига.
Вечерта студена. Дори живакът до прозореца
се свива. ...

Вестин

Поезия

1.2K 6

18+ Баба Нуша ..... на крушата

Баба Нуша…..на крушата

Искам аз история да ви разкажа
кратък филм във стих да ви покажа,
как мойта мила баба Нуша ...

Radi

Поезия

2.6K 12

Ноемврийски сняг

Ноемврийски сняг
сутринта заваля,
леко прехвърча
и ми влезе във врата.
Шапката наложих ...

levski66

Поезия

754 3

Дъб

Във последния дъх я открих
и я сплетох във свойта корона,
станах неин възлюбен жених
пред света, съвестта и закона.
Слънчев лъч ни кумува, и цял ...

popolo

Поезия

825 4

Отминавам всяка дума

Отминавам всяка дума и хула.
И очите си, вече затварям,
да не гледам, как се изричат...
ако можех и да не чувам.
После тихо във себе си казвам, ...

Djein_Ear

Поезия

925 8

виновен си...

виновен си....
за дните пълни със лъжлива наслада,
за мечтите пълни с лъжливи дела,
за сърцето хвърлено в дълбоката яма,
за душата ограбена,от днес до смъртта... ...

vesyy

Поезия

954 4

Приседнала тихичко на прага

Kasch

Поезия

856 3

Спомени в дъжда

Помниш ли целувките,
в прегръдките топяхме се почти,
помниш ли вкуса на устните,
които шепнеха ти:"остани"?
Нима вече ме забрави ...

xpuc4o

Поезия

1.4K 5

Есенно

Полъхът есенен бързо отнася
пожълтели листа от дървото на дните.
Пронизваща мисъл в мъгла кондензира
острите пръски от спомени бегли.
А мъглата във сняг се превръща и пак ...

Greenish

Поезия

1.2K

Автограф

Рисувам света върху есенен лист
от изгнила топола...
Рисувам със пръсти,
със мигли и сън,
със очи... ...

rummis

Поезия

813 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

БРОДЯГА

Момичета или момчета

Размислите на един войн

Равносметка

Лик във вечността

Камина

хайку-5морето

НЕ РАЗБРАХ КОГА

Тук и Сега

Приятели

душа пленница /танка/

Подслушах звездите, а те си шептяха

Писалката

Нестинарка

Какво след нас остава

Искам да говоря!

Тичам..

Защо?

Мен ми стига таз пътека

Родилно

живоот

литераторът

реката знае

Постепенно се влюбих

За него

Капка в теб

Къде си?

Бяла тишина

хайку

Юбилей :)

Пишеш за смъртта...

18+ Баба Нуша ..... на крушата

Ноемврийски сняг

Дъб

Отминавам всяка дума

виновен си...

Приседнала тихичко на прага

Спомени в дъжда

Есенно

Автограф

Опашка