5 031 резултата
An explosion of glowing vivid desires,
He draws near, dances, inspires,
He purifies the souls with fires.
Angelic voices, divinity's choirs.
Flames of myst ignite his gaze, ...
  448 
Гората ...
Какво си за нас, горо, ти – рай земен,
за всичко живо дар си ни, от Него…
Слави те народът ни с любов, в песни –
войводи, крила си, в робски векове… ...
  339 
Морето, ето го насреща!
Някак примамливо зове,
с красотата си безбрежна
и гореща,
вика, и нищо не може да го спре! ...
  485 
На свечеряване градът е толкова притихнал…
Липите нежно нацъфтели в жълтия си цвят.
От небосклона грейнала, луната се усмихва
и вдишва леко на любов ухаещия аромат.
По улиците той настъпва. Бавно се разстила. ...
  422 
В това време от годината -
мирис на прясно окосена трева,
ухание на билки в градината,
аромат на полски цветя.
Шепички вкусни малинки, ...
  412 
С ега е само малък, свиден спомен,
Р ешил за миг да върне всичко свято,
Е пизод от дните слънчеви и топли,
Д ете отново съм и търся лятото.
С лънцето погали ме с лъчите си, ...
  601 
Готова съм звездите да не видя повече,
готова съм в мрака да се потопя.
Готова съм на много още,
готова съм на толкова неща.
Готова съм самотата да посрещна ...
  303 
Когато станеш рано и подемеш я с добро
тя – тишината кротка е и милостива.
В тревите сбира ти мъниста от сребро,
гердан ти прави от роса. И ти отива.
Когато станеш рано и липите още спят, ...
  505 
Свещица последна догаря в тъмата
допиваш горчивата глътка живот,
дописваш мелодия странно позната,
доволен въздъхваш: Да бъде! Дано!
Оттатък съня ти безбрежно разкошен ...
  332 
До последно Май си изплака сълзите
и с разтворен чадър до края вървя.
Подготви за Юни любов под липите
с омая от дъхави полски цветя.
Усмихна се Юни - светла магия, ...
  418  11 
Недей ти да мразиш дъжда!
И небето има право да плаче.
А когато капките спрат
и слънцето се покаже,
Всички хора свалят чадъри, ...
  365 
Горите са настръхнали космато,
като задника на оня диф примат,
който е наш древен дядо
от един отдавна пукнал свят.
Реките са уринална струя ...
  406 
Пролетта е детето на всички сезони
с шарени дрехи и очички наивни,
с зелени надежди по своите клони
и дъждовните дни, дар за жадните ниви.
Тя е вятър в косите и хвърчило в небето, ...
  351 
Шедьоврите не раждат се за ден
Но погледна ли те теб, като шадраван извират те от мен
Моя музо, от вълшебство изтъкана
В очите ѝ морето, а в душата - океана
Искам аз да опозная ...
  402 
Ех, птичка, ако бях,
Къде ли бих летяла?
По вятъра със смях,
Безкрайно бих играла.
До облаците бели ...
  367 
Не мога да намеря подходящите думи да го опиша.
Припознавам го в много неща.
В него има по нещо от всеки сезон, в него са сякаш най-чистите природни стихии, най-истинските.
Не мога да го опиша с една единствена дума.
Той е противоречив, той е двата полюса. ...
  302 
Залезът идва към мене с реката,
облаци, птици навред разпилял.
Вятър се мъчи да духне луната...
Лодка, потребност, надежда и кал.
3. март 1990 г. ...
  365 
Облаците плачат
Върху ламаринения покрив
Гарвани в далечината грачат
И трептят във танц игрив.
Облаците плачат ...
  355 
Как искам словата ми огън да палят,
куршуми да станат, в душата да стрелят.
с поезия нежна сърцето да галя,
с копнежи и трепет съня да населя.
Как искам страстта, за която разказвам ...
  361 
Дали да те обичам тихо,
със шепот през полудъха си,
или да изкрещя във стихове,
че цял живот все тебе търсих?
И вече свикнал от години ...
  294 
In moon's soft glow, they meet at night,
A sweet embrace, two hearts aligned.
In dreams they dance, in whispers talk,
With words as spells, in shadows walk.
Weaving charms, delightful song, ...
  889 
Бял божур, червени рози,
слънце ласкаво блести,
сладка прелест в малки дози
зрее в празничните дни.
Жълт жасмин по здрач ухае ...
  603 
Сребрист обсидиан обсипва небосвода,
дъждовни балерини летят във вихрен танц.
Сияйно разцъфтяла, приказна природа
се къпе в скъпоценен, кристален воден гланц.
Брилянтно заблестели, бисерни въздишки ...
  344 
Лимонена луна,
разпенени простори.
През спуснатите щори –
зелена светлина.
Примигващ светофар ...
  848 
Сутрин притихнал е старият град,
гълъби пият вода в шадраваните,
в цъфнали кестени тихо гнездят,
светли надежди и пеят калканите.
Думите връщат се - птичи рояк, ...
  316 
Чинката на чинка ми чинкува
с цинкавия цинк цинколест.
Пръчката ми с пръч пръчкува,
около околната околност.
Гаргата гаргува гаргогласно, ...
  645 
Дойде с топлина и със слънце,
с нежен цвят на плодни дръвчета,
събуди и последното зрънце,
стопли земята, прегърна полето.
На всяко цвете нежно зашепна, ...
  730  10 
Виждам очите ти и виждам цветовете в тях.
Виждам как приказно и вълшебно се преливат.
Напомнят ми на един приказен свят,
в който бих живяла.
Когато светлината ги огрее, ...
  299 
Ти попита ли вятъра бял,
къде се е скитал и запилял?
Как появи се тази неделя
с дъжд и със сняг къделя!
Как през априлските дни ...
  716 
Градината е тъмна, тъмна,
реката дебне хладна, хладна,
пристанището -- глухо, глухо;
отвъд -- небето стръмно, стръмно;
отвъд, в полето, са селата, ...
  366 
Пердето ми се спуска като сняг,
снегът се вее над градчето.
И тихо-тихо, без да зная как
в душата ми се настани небето.
https://www.youtube.com/watch?v=bg_P9_FzQbQ
  687 
Без да изцапа петите си боси
майския дъжд от Балкана се носи.
Тича направо през ниските храсти.
И си търкаля тромпета на части.
После така го надува, че слиза ...
  233 
Беше един тих зимен ден
Небето бе розово,
а вятърът лек...
Само тихичко шушнеше...
Сякаш от страх, да не бъде забравен... ...
  333 
Вълшебно е то,
да обичаш, все едно!
Сърцето ти в мъка,
но не е злополука…
Потъваш в морето, ...
  589 
Не носим ний жезли вълшебни в ръцете,
не можем с метли да летим надалеч,
изкуство, изпълващо с гордост сърцето
е нашият яростен приказен меч.
Врагът ни е силен, без милост напада- ...
  446 
Със медни клюнове на светли щъркели
послания предава пролетта.
Строят гнездата птиците до мръкнало
и сякаш с чук потропват „трака-трак“.
Над цъфналите дюли зрее слънцето ...
  386 
Подранила пролет е, слава Богу –
кукувица кука, свири чичопей…
Кокичета ранни белеят още,
скри се снегът и кукуряк жълтее…
От хълма, вода слиза – на скокове, ...
  682 
Белия люляк, блед и замислен
лекият повей полюшва.
синьо- сапфирен, светъл, лъчист е
етер копринен, заслушан
в песен лежерна, нежна, душевна, ...
  585 
Сънливо прозява се златна зора,
нацупен светликът потърква очи,
неделя последна букет си набра
от цветни, уханни, гальовни лъчи.
Април елегантно подава ръка ...
  339 
Уморена от битки, от неспирни войни
със горчилка преглъщам, във гърдите тежи.
Защити ме от мрака, невъзможен мой свят,
претвори ме отново в раннопролетен цвят
Облечи ме във черно, със дантели, с корсет, ...
  289 
Предложения
: ??:??