4 968 резултата
В края на зимата-
пропуква се ледът сковал сърцата,
събужда се надеждата изстинала,
снегът отстъпва място на тревата.
Въздиша бодър и с радост света. ...
пропуква се ледът сковал сърцата,
събужда се надеждата изстинала,
снегът отстъпва място на тревата.
Въздиша бодър и с радост света. ...
206
Колко много белота в цветовете излинели!
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели! ...
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели! ...
303
5
14
В дланта ми огън грее ален,
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...
208
1
На секундата, тъй изведнъж
по цялото диво поле от ръж
изля се сякаш пълен язовир
от буен, бурен, летен дъжд.
Измежду капките му плувах ...
по цялото диво поле от ръж
изля се сякаш пълен язовир
от буен, бурен, летен дъжд.
Измежду капките му плувах ...
260
Засипа локвата с бетон
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...
242
2
8
Когато целувам те,
се давя в поезия.
И с тебе я чуваме -
симфония неизбежна.
От мойто сърце ...
се давя в поезия.
И с тебе я чуваме -
симфония неизбежна.
От мойто сърце ...
475
Аз съм мъничко слънчево зайче в дланта ти,
златен блясък в стъклата на стария град,
спри се, виж ме! Изпраща ме с вихри крилати
ранна пролет. Звездици в косите гнездят.
Аз съм кълнче, поникнало в шепичка пръст и ...
златен блясък в стъклата на стария град,
спри се, виж ме! Изпраща ме с вихри крилати
ранна пролет. Звездици в косите гнездят.
Аз съм кълнче, поникнало в шепичка пръст и ...
359
7
12
Вървях по стръмната пътека
край извори и сред скали.
Бе зима и безкрайно крехък
снегът бе в тихите гори.
Далеч синееха вълните ...
край извори и сред скали.
Бе зима и безкрайно крехък
снегът бе в тихите гори.
Далеч синееха вълните ...
472
Уличните лампи премигват
ритмично в зимната вечер,
докато пухкав сняг се сипе
из улиците на нашият град.
Навън я няма зелената трева ...
ритмично в зимната вечер,
докато пухкав сняг се сипе
из улиците на нашият град.
Навън я няма зелената трева ...
470
1
ПРОЛЕТНА МАГИЯ
Навсякъде свещички бели - кокичета нацъфтели,
врабчета от съмване се гонят по още голите клони,
а чичо Пей и той от отзарана песента си подхвана!
Бърза пролетта - на планината съдира юргана, ...
Навсякъде свещички бели - кокичета нацъфтели,
врабчета от съмване се гонят по още голите клони,
а чичо Пей и той от отзарана песента си подхвана!
Бърза пролетта - на планината съдира юргана, ...
300
3
16
Навън е тъмно, старият квартал,
очите сънено потрива
и вместо в сняг да грейне, тих и бял,
обрасна дворът ми с коприва.
Ухае вън на дим и на чимшири, ...
очите сънено потрива
и вместо в сняг да грейне, тих и бял,
обрасна дворът ми с коприва.
Ухае вън на дим и на чимшири, ...
518
2
5
Понякога, когато се изгубя
в шума на бързащите дни,
отивам да се търся ей, там, горе.
Нозете знаят пътя и вървят сами.
Извеждат ме по билото към края ...
в шума на бързащите дни,
отивам да се търся ей, там, горе.
Нозете знаят пътя и вървят сами.
Извеждат ме по билото към края ...
183
1
Планините строени в реда на Гея...
И посипани от нейното брашно...
Изпъват скални жили в своята висота...
Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...
Няма ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била... ...
И посипани от нейното брашно...
Изпъват скални жили в своята висота...
Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...
Няма ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била... ...
184
През пръстите измъква се небето,
Като уплашен скакалец подскача
Препъва си в тревичките сърцето
И после жално с облаците плаче.
Като уплашен скакалец подскача
Препъва си в тревичките сърцето
И после жално с облаците плаче.
488
1
Ти бързай влако! --- тя е срещу мен.
Връхлитат планини в стъклото
и жиците са като бяла прежда,
а хижите с боровете растат;
селцата се разгръщат като карти, ...
Връхлитат планини в стъклото
и жиците са като бяла прежда,
а хижите с боровете растат;
селцата се разгръщат като карти, ...
249
2
2
Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...
528
1
Красива моя, яснолика,
огрей душата ми полека,
съня ми вятърът повика...
Спусни ми тъничка пътека,
стиха ми нежно посребри го, ...
огрей душата ми полека,
съня ми вятърът повика...
Спусни ми тъничка пътека,
стиха ми нежно посребри го, ...
751
7
12
По залези небето свечерява
с нюансите на тихото мечтание,
когато няколко звезди трептят
и пълнят сънищата ни със щастие!
Тогава е по - истинско красиво ...
с нюансите на тихото мечтание,
когато няколко звезди трептят
и пълнят сънищата ни със щастие!
Тогава е по - истинско красиво ...
219
1
Този февруари
Този февруари е толкова млад -
ту намръщен, ту усмихнато слънце,
иска да бъде влюбен галант
и цъфти на иглики пред къщи! ...
Този февруари е толкова млад -
ту намръщен, ту усмихнато слънце,
иска да бъде влюбен галант
и цъфти на иглики пред къщи! ...
585
1
3
Мастиленосиня нощта ми налива
Рубинено вино в бокал от сълзите,
Тъгата ми мрачна блажено заспива,
Гласа заглушава, неспиращ да пита:
— Коя и защо си в земята тъй грешна, ...
Рубинено вино в бокал от сълзите,
Тъгата ми мрачна блажено заспива,
Гласа заглушава, неспиращ да пита:
— Коя и защо си в земята тъй грешна, ...
183
В дима на зимни къщи скитах
и сам на улицата бях.
Щом свих зад ъгъла видях
луната от дъжда измита.
Тя бе успяла да пробие ...
и сам на улицата бях.
Щом свих зад ъгъла видях
луната от дъжда измита.
Тя бе успяла да пробие ...
546
1
4
Розовият залез нежно гали люляците.
Те гостуват при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта.
Приеми моята чувствена прегръдка
и нека пролетните цветове покажат любовта ми към теб.
Млечно-бели дървета се пресичат в леките вълни на вятъра. ...
Те гостуват при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта.
Приеми моята чувствена прегръдка
и нека пролетните цветове покажат любовта ми към теб.
Млечно-бели дървета се пресичат в леките вълни на вятъра. ...
218
1
До старите пясъчни плажове,
потънали кротко в мъгла,
заспиват и морските фарове,
щом пак заизгрява денят…
Аз тихичко чакам го - изгрева… ...
потънали кротко в мъгла,
заспиват и морските фарове,
щом пак заизгрява денят…
Аз тихичко чакам го - изгрева… ...
555
1
Далече, далече, сред гъста гора,
къщурка се гуши, мъждука едва,
там пуши коминче на покрив от мъх
тя-твар сякаш жива, поема си дъх.
Облечена в рокля от бели цветя ...
къщурка се гуши, мъждука едва,
там пуши коминче на покрив от мъх
тя-твар сякаш жива, поема си дъх.
Облечена в рокля от бели цветя ...
225
1
В белите ми дробове нахлува
зимата, като ледено острие.
По тялото ми мраз пътува -
Мамка му, студено е!
Тротоатът е замръзнала пързалка, ...
зимата, като ледено острие.
По тялото ми мраз пътува -
Мамка му, студено е!
Тротоатът е замръзнала пързалка, ...
232
1
14
Облечена в бяла премяна
с прическа и грим.
Ето я сватбата тъй мечтана
булката и нейния любим.
Стоят те под свадбено венчило ...
с прическа и грим.
Ето я сватбата тъй мечтана
булката и нейния любим.
Стоят те под свадбено венчило ...
202
1
С цвят на нощ, звезди бледо светят,
Сънливи мечти в тъмнината се смесват.
Лунните пръски със трепет ги търсят,
В мрака обляни,с магия ги ръсят.
Със сенки игриви, акорд на вълнение, ...
Сънливи мечти в тъмнината се смесват.
Лунните пръски със трепет ги търсят,
В мрака обляни,с магия ги ръсят.
Със сенки игриви, акорд на вълнение, ...
429
3
1
Тихо рони се той,
сякаш милион сълзи се изливат.
Чу се от накъде гръмския вой!
Хора набързо притичват.
А нейде ей там ...
сякаш милион сълзи се изливат.
Чу се от накъде гръмския вой!
Хора набързо притичват.
А нейде ей там ...
347
1
Туй нещо що звуци вади
толкова вълшебни!
Нежно душата гали
със клавишите си звездни!
И нечий глас отзад се подава, ...
толкова вълшебни!
Нежно душата гали
със клавишите си звездни!
И нечий глас отзад се подава, ...
145
БЯЛО И СИВО
Болезнено бяло в градината,
безсмислено сиво в душата...
Пътеката, плахо премината,
ме води към бездна позната. ...
Болезнено бяло в градината,
безсмислено сиво в душата...
Пътеката, плахо премината,
ме води към бездна позната. ...
291
2
5
През долините текат пенливи реки, успокояват ни с живи звуци и обновяват горските пътеки.
Духа вятър, жълто мастило изрисува плодовити почви, а отгоре птиците се обаждат, танцуват под дъжда, чуруликат по клоните, къпят се във въздуха в маслата на Слънчевите порои.'
Дърветата са високи кули, а камъни ...
Духа вятър, жълто мастило изрисува плодовити почви, а отгоре птиците се обаждат, танцуват под дъжда, чуруликат по клоните, къпят се във въздуха в маслата на Слънчевите порои.'
Дърветата са високи кули, а камъни ...
262
4
Звездички от небето падат
бели, заснежени и красиви!
Толкова наслада дават,
правят всички ни щастливи.
Нежно те лицето галят, ...
бели, заснежени и красиви!
Толкова наслада дават,
правят всички ни щастливи.
Нежно те лицето галят, ...
595
1
2
Морето как ликува,
играе си и се преструва,
че сезонът все такъв ще си остане,
че по-хубав няма да настане.
Вълните плискат се в прибоя, ...
играе си и се преструва,
че сезонът все такъв ще си остане,
че по-хубав няма да настане.
Вълните плискат се в прибоя, ...
553
1
Какво от туй, че дъжд вали.
Какво от туй, че небето плаче.
Какво, че душата ме боли?
И светът е жесток и мрачен...
Ще дойдат пак светли дни; ...
Какво от туй, че небето плаче.
Какво, че душата ме боли?
И светът е жесток и мрачен...
Ще дойдат пак светли дни; ...
239
2
7
В лилава люлка горестта ми дреме
от здрач и мраз във януарска вечер.
Броя секундите си- празно време,
в живот от дъх на божество изсечен.
Сънят ми бял- реалността прониза ...
от здрач и мраз във януарска вечер.
Броя секундите си- празно време,
в живот от дъх на божество изсечен.
Сънят ми бял- реалността прониза ...
236
Луната като сърп се е излегнала,
красотата й никому не е убегнала.
Прекрасна и мистична
и толкова приказно обична.
За мен е тя сбъднато желание и закрила, ...
красотата й никому не е убегнала.
Прекрасна и мистична
и толкова приказно обична.
За мен е тя сбъднато желание и закрила, ...
242
Нежно гали тя ноща,
мрака избледнява.
Появява се звезда подир звезда
всичко "светло" става.
Толкоз ярка и красива, ...
мрака избледнява.
Появява се звезда подир звезда
всичко "светло" става.
Толкоз ярка и красива, ...
469
1
При тази тъй свирепа сеч-
все по-ясно виждам надалеч!
За какво да се вглеждам назад?
Светът тогава за мен беше млад...
Къде го оня тих и зелен пейзаж: ...
все по-ясно виждам надалеч!
За какво да се вглеждам назад?
Светът тогава за мен беше млад...
Къде го оня тих и зелен пейзаж: ...
641
9
25
Слънцето изсипва без пощада
от небето огнени стрели,
сякаш ангели водят със ада
на земята кървави войни.
Но животът тука не умира ...
от небето огнени стрели,
сякаш ангели водят със ада
на земята кървави войни.
Но животът тука не умира ...
254
2
2
Катранена нощ е и вихрите вият
Виелица мощна сковава света
В треперещи шепи лицето си крия
крещя и без сили ридая в снега.
Човекът е смъртен, за кратко изгаря ...
Виелица мощна сковава света
В треперещи шепи лицето си крия
крещя и без сили ридая в снега.
Човекът е смъртен, за кратко изгаря ...
475
3
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
