Безбройни упреци и множество терзания
изпълват сивия ни скучен делник.
На глупави подробности обръщаме внимание
в отчаян опит да прикрием колко сме безцелни.
Кое ни водеше? Какво ни спира днес? ...
Не ме рисувай с четка и бои!
Рисувай ме във мислите си само.
Във пясък морски косите оцвети
да ги пилее вятърът... разпускай ги!
По кожата ми с цвят на лято, ...
Тънка, нежна линия в безкрайното,
Връзка между знайно и незнайното...
Допир между явното и тайното...
Сблъсъкът на трайното с нетрайното
Праг между мечтите и реалното ...
Как минават дните ми невзрачни,
ден след ден нещо ми тежи.
Очите ми затихват... защо са мрачни? -
Удавени безволно в куб лъжи.
Ден след ден - дълбока рана в мен кърви, ...
Когато някой ден почувстваш се самотен -
без любов, приятели дори,
от предателство и болка смутен -
на клада вечна сърцето ми зе тебе ще гори.
Морета и реки ще прекося, ...
Нова струна открих във сърцето си,
тя е с приказен сребърен звук.
Аз не знаех, че имам я в себе си,
днес за първи път тихо я чух.
Всички чувства прикрити и явни, ...
Отново раэделени са сърцата ни,
отново эа пореден път,
ту събират се, ту раэделят се,
но сега е эа последен път!
"Сбогом" каэахме си вече много пъти, ...
Как ли аз да кажа "Сбогом"? Как ли тази дума аз да изрека?
Боли ме от фалшива обич, а сълзите ми се стичат пак като река.
Как ли аз да кажа "Сбогом"? Как ли с любовта си да се разделя?
Обичала съм чак до лудост и тази лудост пак над мене надделя.
Как ли аз да кажа "Сбогом"? Как ли очите ти прекрасни ...
Всякя твоя дума бе за мен една добре обмислена лъжа.
Не мога да простя, боли ме, а ти съсипа и последната моя мечта.
Казваш нежни думи - пак лъжи.
Казваш ти прости ми - но боли.
Извиняваш се, но знаеш ли поне защо? ...
Аз не зная дали е любов!
Само знам, че когато те няма
всяка дума превръща се в зов,
всеки поглед към друг, във измяна.
И единствено с теб се усещам най-жива, ...
Сякаш съм сестра на вятъра,
все се стряскам от тишината.
Заслушвам се да чуя неочаквано
тихи стъпки - твоите в тъмнината.
Сякаш съм само сянка на някого... ...
Стъпва болката в света ми безчувствен.
И тъй студена е кръвта ми пролята
в името на подвиг - лъжлив и изкуствен,
в името на идея - утопична и прокълната.
Не виждаш в очите ми искрите ...