Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Спираловидно

Най-светлите ми чувства все са неми,
а думите се скитат из горите,
на сънища трънящи, черно - бели,
танцуващи дълбоко зад очите.
Зад времето, което ни изплака, ...
1.4K 15 34

Защото всеки носи двойствен лик

Раняваме се с думи всеки път,
озъбен делникът от кръв и плът,
разкъсва тихичко, ръмжи и къса,
а после сякаш и не е било,
се вмъква сънен в нашето легло. ...
561 4 14

Изкуство

Нощта се спуска над града жесток.
И няма кой да го изтръгне от съня му.
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.
Смехът увяхва изпод сив бетон. ...
1.2K 3 5

Твоите очи

Най-тъжните са твоите очи
такива, от които се страхувам.
Пред тях е по-добре да се мълчи,
защото премълчанато се чувства.
На пръсти влиза новият ти ден, ...
691 10 16

Благодаря ти, че те има

Благодарност, а не прощалност,
мистична сила крие се в това,
да се радваш, че тоз човек
е просто до теб сега.
Благодарност за едно съществувание, ...
1.3K

Следизборна агитация

Отново стреля напосоки
отчаяният наш народ
и пак избра случайни стоки
напук на древния си код!
То в парламента се потиха ...
1K 4 23

Без изключение

Миналото за нас се сви във точка –
останало далече в една мъглявина,
когато много давах, без отстрочка
в очакване, да не съм сама!
Дни, в които исках теб да чуя ...
719

Ако няма кого да прегръщам

Ако няма кого да прегръщам,
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...
1.8K 8 27

Бо̀гу прѐдан

„обѝчай“ —
е
законът
на
законите ...
594 1 1

Отговор няма

Докато всеки сънува най-сладкия сън
и прокрадва се тихо тъмнината сред нас,
всяка вечер отчаяно чака навън,
един странник, пак да чуе любимия глас.
Провиква се силно, но отговор няма. ...
782 3

Свобода на глътки

свобода на глътки
малки бягства
по средата на море от звуци
с поглед който иска да живее
с жадна, поизсъхнала ръка ...
719

***

Помня малката къща с кафява ограда.
И небе, от което се раждаше лято.
Помня баба да идва до мене, да сяда,
покрай стария орех на детството бяло.
Помня огъня, който ме стопляше цяла. ...
1.3K 3 4

Едва ли

Аз едва ли отново ще ти се случа,
с тебе платих за всички животи.
Ако има още какво да науча,
то е да помня как изглежда гърбът ти.
Ти едва ли до мене ще стигнеш, ...
632

Нежна тръпка

Нежна тръпка ме обгърна,
помня още усмивката твоя,
в моето слънце се превърна,
нощем си звездите в безброя.
Не искам от теб плът, ...
766

Ти дойде

Ти дойде… като приливна вълна
в залива на моето безвремие.
Като изгрева на бледата луна
във безсънна нощ, потънала в забвение.
Ти пристъпи в малкия ми свят. ...
2K 3 6

Отведи ме

Отведи ме
Отведи ме, когато се свечерява
и слънцето гасне с умора в деня,
прегърни ме, когато пак залязва
животът изцяло – подвластен на страха. ...
672

Смъртта во Анави

Притихнал, вечен зов на катедралата,
Тамо де не бе изоставена и една следа,
От вечна любовта во клетката създадена!
И реквием тамо наста!
А бях аз един гостенин послушен, ...
624 2

Семейството е...

Промениха се традициите, безспорно!
Но формулата си остава същата!
Семейството е обич! Безусловна,
щом в дом превърнали сме къщата!
Семейството е грижа и утеха! ...
722 2

Любима и мила

Аз често не казвам любима и мила,
но често без думи рисувам любов,
отново сълзите в очите прикрила
ти идваш неканена с първия зов
и аз те разбирам, когато изгаряш ...
1.1K 3 9

Заспи, поете, всичко е наред

В мансарда малка, под безброй звезди
безсънната свещица ярко свети,
покой и сън пак нямаш и с куплети,
пак цялото небето набразди.
А Месецът зад сянка черна скрит, ...
546 2 10

Абревиатурен преход

Той започна с Бе-Ка-Пе-то,
с Бе-Се-Пе и Се-Де-Се.
Бе за кратко с Де-Пе-Се-то
и потръгна с О-Де-Се.
Продължи с Ен-Де-Се-Ве-то ...
832 6 13

Танцувам пак...

Вали в очите ми неспирен ситен дъжд.
Запълва всичките отвори на душата.
От монотонност кипнал, стигнал свята ръж,
превърнал се в причастие за самотата.
Изгубен сред огромното поле, ...
806 14 9

Любов

Несгоди, болка и горчивини,
любов ли ги наричаш ти?
Любовта е силна и търпи,
докато пламъкът не изгори,
тогава споменът ѝ те връхлита, ...
842

Неповторимо цвете

Никога не съм си мечтал да открия уникално цвете като теб,
толкова красиво, нежно и неповторимо,
прекрасна не само отвън, но и отвътре,
само това, че те има прави денят ми слънчев,
от както те срещах, всичко се промени и стана по-невероятно и по-красиво, ...
991 2

Убежище

УБЕЖИЩЕ
Не идвай в мойте сънища, недей.
Така не се нахлува във обител.
И здрачът от душата ми кълве.
Дано си струва да си победител. ...
824 5 12

Топла есен

Шепите на есента са топли...
Толкова, че искам да боли:
облаците до един са обли,
вместо дъжд, с роса вали.
Дланите на есента са щедри... ...
708 4

Голубая дверь 🌐

когда мир заполнен осколками счастья и пылью покрыт потерь,
когда в нём разорвано сердце на части - ищу голубую дверь...
и знаю, за ней никого нет, кто спростит - откуда? куда? и зачем?
и верю, за ней начинается п о с л е, не тронутое ничем...
и, может, возможно, ...
2.7K 4 18

Kопнежно

Кажи ми,
колко нежност може да се побере
в циганската есен на душата ти?
Дали усмивката ми – лъч небе,
ще можеш да я приютиш за малко? ...
1.1K 5 10

От какво ли израства любов

От какво ли израства любов,
не, не вярвам, не ще е стихия
на хормони незнаещи брод,
нещо друго е – тайна магия!?
А нима не е взривна вълна ...
753 1 4

Лудо влюбен

В самотен свят без душа
забравен аз живея.
Кога бях млад кипя кръвта
сега като луна бледнея.
Сама девойка днес видях ...
875 2 6

Откровение

Ще се завърна като трясък
в оголената ти до кости тишина.
Миг, преди да се разпилея като пясък,
ще се родя отново
в дълбокото на твоята душа. ...
856 1 4

Самотата

Самотата
От всяко нещо на земята
най обичам Самотата.
Да бъдеш сам – е благодат
в този тъй объркан свят. ...
1.1K 2 5

Проходих сам сетне от тъга

Когато пак нея видях,
Косата чер стана,
Старост у греха настана,
Нея отдалеком зовах...
Обърна се тя с искрящ поглед и побелели коси ...
520

Спомен за една фатална жена

След онази фатална жена
няма вече защо да се мъча.
Няма вече защо да мълча.
Тишината потисната глъч е.
Много нощи не можех да спя ...
573 1 3

Равного̀р

Равного̀р — бодат
борѝките небето
и гальовно му
шептят — да благославя
този ро̀ден Божи кът
419

Дядовата къща

Дядовата къща украсена е с вишневи цветя,
там пушекът във облак се превръща,
а ароматът на липов чай,
като чакан призрак се разгръща
и препеченият хляб е с дъх на чистота. ...
1.1K 4 11

Пространствено-времева бъркотия

ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВА БЪРКОТИЯ
Мигове, секунди, часове,
дни, минути, хилядни безбройни,
космоси, пространства, светове,
хора, личности, лица нестройни… ...
730 3

По улицата

По улицата жадна за нови стъпки
все още тъпчат, моите уморени нозе
разгласяйки съзвучията им звънки-
непрестанни страховити ветрове.
Сняг трупа и сковава тишината, ...
756 1

Нощно-черни очи

Какви черни очи!
От небето над София
гребнал сякаш
във януарската нощ!
Откъде светлина - ...
1.1K 1