Стихове и поезия от съвременни български автори
Да си говорим
и не е важна никак темата дори,
за двете ни сърца това вълшебство е
и светъл земен път за нашите съдби.
Говорим си за космоса и утрото ...
За да ни има!
Под пламъка трептящ на вощеница
родихте българските писмена̀.
И слово българско светът засрича.
Във всеки дом запалихте искра. ...
Небе за кукувици
любови и другари нямах верни
каква ли кал до днес не ме очерни,
какъв порой не влачи моя стих?
Гнездо за кукувици с обич вих. ...
...Преобладаващо...
парфюмът чертае знак
в теменужен мрак.
е
Преосъзнавам те… ...
На българското слово
живота ни по-ярко озари.
Изгрявай все в душите ни дори
и време да е мрачно, и сурово.
Ти с вярата си всеки ден отново ...
На Времето в грешния крачол
Надничам през синя пролука в ефира с копнеж по съседни вселени.
Но странно, Безкраят обратно се взира и страшно прилича на мене!
Е, вярно очите му мигат в тревисто - чудат светофар? За чешити?
Дали е сигнал? Или просто и ...
В лагера
но вече няма място накъде!
И днес, ще взема моите душмани
да ги изпратя в Китен на море.
Ще ги закарам в лагер до морето. ...
Непреживяна
Моята любима
не бих направила Сегарда фамилия
или Лувъра,
или, не дай Боже,
Евксиноград. ...
Днес сетивата мои сключват мир
във името на името ти свято.
Изписват клетва те надлъж и шир
с любовния си порив пребогато.
Във името на името ти свято ...
Кито и Мецана
отивайки наш Кито в планина,
приготвил се,напълнил раница,
закрачил бодро в близката гора.
Ха ха ха,ха ха ха,да напише страница, ...
Истинското огледало
огледало от две вселени,
на два свята
от недокоснати сцени.
Огледалният образ на спектакъл ...
Не се научих
да те обичам правилно,
не бях достатъчно добра.
Давах ти прекалено много
любов и малко свобода. ...
Честит празник на буквите!
дадоха на народа светлина,
дадоха ни азбуката свята -
в душите приятна топлина!
Духовността е сила, мощ, ...
Speakeasy
Стеснителен поглед се дави на дъно под лед и сухи мечти.
Аромата на порив отречен се слепна с конячната пара,
а циферблата на стената се стопи.
Покапаха минутите на прага ...
Защо си сляп, човеко?
се сипе прах от златен лъч – пресян
и позлатява мигом щом попадне
в на вятъра тъй милващата длан.
И облаче обшива с нишки бели ...
Незабравим
и слънцето силно там грее.
Няма го вече ангела,
но още продължава да пее.
Няма я вече снагата Тошева, ...
Броди лято
и с красотата си блести,
в небето слънцето е злато,
с усмивката си ни дари.
И пак е светло и красиво, ...
Ататюрк
Колко ли пък да е тюрк.
Щом погледне ни със синия си взор,
Някак си помислям: ах, какъв позор,
Да беше той един викѝнг ...
Замлъквам, ще мълча
не превъзпитах звяра у дома.
Озъбил се, дори на бой налита,
отказа те от кръв и топлота.
Отряза пъпна връв и се закани ...
Юбилейно
в косите ни прокрадва се сребро,
лицата се променят недискретно,
но пазим във душите си добро —
за миналото, сбрало младостта ни, ...
Политически коректно
Докато всички си мълчат
и други вместо тях говорят,
в ума ми дири верен път
представата, че бяхме хора, ...
Попитай защо
търсеше нови човеци,
с оня добряк, който бе ни създал,
но ни отказал вечност.
Временноживият е егоист, ...
Дива смокиня
суха пустиня
растеше сама,
саморастла дива
смокиня! ...
Девети май
фашизмът бе победен,
приключи "новият ред",
Европа имаше късмет.
Войната и триумф, и трагедия бе, ...