Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Щом цирка отпътува, ще сме старите

Пак тук сме. Ето, пуканките, колата,
не се стеснявайте, студена е и вкусна.
Рефлектор, сцена... А коя е голата?
Ах, истина била! И кой профан я пусна?
Самотна дума хлипа, зад кулисите, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

586 2 6

"Когато ти ми казваш лека нощ"

Прошепна ми го тихо "Лека нощ",
но аз едва ли ще заспя с мечтите.
Усещам любовта и чудната ѝ мощ.
Дъга ще търся сред звездите.
Не искам да ни раздели нощта. ...

Жабокът

Поезия

1.4K 3 16

Трагедията на магистрала "Струма"

О, македонци бедни,
каква съдба - и таз добра!
Това бяха мигове последни
и в мрака пътят ви спря!
Плачат хора безутешно - ...

hcs

Поезия » Гражданска

1.4K 1

Розата на сърцето му

Една магична бяла роза през зимата му разцъфтя
и до сърцето си я сложи, за нея дни и нощи пя.
И пак е утро, в тишината на пресния и дъхав сняг,
воали нежни на мъглата целуват ален розов цвят.
В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти. ...

щураче

Поезия » Любовна

2.2K 15 24

Едно момче, едно момиче

Едно момче на улицата свири,
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...

АниИванова-стихове

Поезия » Любовна

1.4K 1 2

Хан Тервел

Хан Тервел
Хане, Тервеле, ти на Аспарух сина,
на хан Кубрат внука, един войн славен.
Ти никога преди Византия не преви глава,
те пред теб покланяха се и търсеха помощта. ...

valcanyon

Поезия » Философска, Гражданска

913 2

На своя език розата наричам „роза“

На своя език розата наричам „роза“
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...

Адриана.Василева

Поезия » Свободен стих

1.2K 1

Прощавайте

Сега е тихо, дъжд ръми
и само мракът шепне
за мъка, за беди.
Една сълза по миглите ни лепне
и огън страшен ни гори. ...

Eipril

Поезия » Друга

1.1K

В неделя

Мога, мога да съм камък,
но мога и сърце да бъда,
и от свещица пламък,
на тиха скръб пробуда.
Ако съм камък нека бъда ...

Eipril

Поезия » Друга

820 1 2

Те ще ни гледат отгоре

Те ще ни гледат отгоре
В памет на загиналите в катастрофата граждани на Република Северна Македония и на българите, загубили живота си при пожара в старческия дом във варненското село Рояк
Малки звездички в небето,
светъл е техният път,
в болка се свива сърцето, ...

MariaMustakerska

Поезия

582

Живях

Живях сред хора тъмни, като пропаст
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове.
Излизах сред полята на страдание, ...

Марколей

Поезия

1.2K 4

Път

В далечината свети морски фар
и осветява пътя на моряците,
но не и твоят път към мен
той отдавна е потънал в тишината.
Лунна пътека дели вълните ...

Лаура9

Поезия » Любовна

1.5K 2

Жена

Една жена
седеше на пътя
с цигара в ръка
и къса пола...
Във късната, хладна вечер ...

ValentinaMitova

Поезия » Гражданска, Оди и поеми

1K 2

Насърчават

думите (имат
дарбата да) насърчават
действителността
да става каквато е
в тяхното въображение

rhymefan

Поезия

1.2K

Закон на Кулон

Някъде Там в Нещото,
в не чуждо на нас измерение,
се играе уж виртуална игра.
За да участваш става с решение,
а залогът е просто...залагаш Душа. ...

Миг31

Поезия

1.4K 6

Отечество

С поглед през прозорец вперен в небесата.
Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.
В изгнание живота - страшний сън,
веч и аз не зная кой съм.
Душите във морето сякаш претопени. ...

Б.Неугасимов

Поезия » Философска, Гражданска

1.6K 2 1

Ноември приспивно шепти

Ноември ми шепти със нежни думи,
че всъщност не е толкова суров.
Макар неспиращ клоните да брули,
дърветата немеят, само зов
се чува нейде, там в далечината, ...

dansyto

Поезия

638 5

Скръб за душите от Ямбол и „Струма“

Помня Ямбол до болка добре.
Помня ужаса тежък на хълма.
Бях тогава игриво момче
под небе, от горчилка погълнато.
Помня – лято и детски мечти. ...

thedac

Поезия

548 1

В ехото на пролетна камбана

Есента си тръгва недолюбена.
Слънцето е уморено, сляпо.
Вятърът разнася бясно клюката,
че е имал нещо общо с лятото.
Време е да си запаля огън. ...

ИнаКалина

Поезия » Философска, Друга

841 9 10

В купища спомени горя

Потрепва росата в тихата утрин,
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...

M1234567891

Поезия » Любовна

1.3K 3 11

Пясъци

Земята поглъща ме бавно...
не мога да мръдна встрани...
от плаващи пясъци сякаш...
е цялото земно кълбо...
и нищо... ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

1.1K 2 5

Колко

Казваме си "сбогом", а дали наистина го искаме?
Колко пъти чувствата си ще подтискаме.
Нима не заслужаваме да бъдем щастливи?
Нима ние не носим души раними?
Колко грешки ще направим, а колко ще оценим? ...

МАРТО18

Поезия » Любовна

1.1K

Миг - ове

Стихче нежно от снежинки,
вали, вали, вали.
Чудни, хубави картинки,
бялото във мен шепти.
Голо, хубаво момиче, ...

Миг31

Поезия

1.1K 2 10

Няма повече

НЯМА ПОВЕЧЕ
да се задъхвам
доживотно по Баира.
И камъни като Сизиф да мъкна
облъчен смъртно от въпросите: ...

popnikodimov

Поезия » Свободен стих

1.4K 1 2

Слънчев лъч

Лъчът в мъглата гъста е потребен,
защото е роден, за да обича,
сърдечно се разпръсква, не на дребно,
не после с любовта да се накичи
подобно орден. Прави го мъглата, ...

zelenaradost

Поезия

1.8K 8

Капризите на Ноември

Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...

АниИванова-стихове

Поезия » Пейзажна

975 1

Разговор

С теб номера въртим си не от вчера,
уж си живот, а все ти се умира.
Почакай само малко, да намеря,
за кучешката си душа квартира.
Че горе в рая са като сардини, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

787 4 9

Разум и чувства

И всяка мисъл е прецизно обмислена,
и минала като конец през игла,
и всяка дума изчистена от излишна суета,
сърцето забило във бавен ритъм
и чака, чака сега, ...

TeodoraAndreev

Поезия » Любовна

1K 1 15

Аз, геният - за вас, плебса

модерен писач съм
не признавам
разни правила
квото пиша
тва е истина ...

генек

Поезия » Друга

667 3 24

Притихнал град

Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени.
Не се дочуват детски гласове ...

Самодива

Поезия

803 3 10

Нужна съм

Измъчи ме живота!
Замечтах за смърт.
Полудяха всички!
Като хамстери
въртят се в кръг! ...

goblenka

Поезия » Гражданска

816 2 8

Скръбни изгреви

Сред скръбни изгреви животът
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света.
Той няма правото да обича, ...

Марколей

Поезия

1.5K 1 1

Роден в безвремие

Откакто се отвърнахме от себе си,
разблудна и безпътна нация,
с усещане за хаос, непотребност,
с апломб на неразчетените знаци
и само повей без мотив полъхва ...

perfectstranger

Поезия » Гражданска

926 4 7

Не заспивай, море!

Когато вечер светът уморено заспива,
а реките от сълзи преливат
и препускат стремглаво към морето,
когато проклинаш и орисия, и късмета
и бутилка с мечтание наричаш, ...

palenka

Поезия » Любовна, Друга

1K 6 12

Хроника на Промяната

Череп кости взе да клати
някъде далеч в Дубай:
Взе да пуска компромати,
пикантерии без край.
В миг отровните му хора ...

Yuri

Поезия » Хумористична

1.1K 3 12

В съня ти ще се връщам

Отново ще се връщам във съня ти.
Ще ровиш с пръсти в моите коси,
а те ще се пилеят като злато.
Сърцето с всеки удар ще боли.
И ще прегръщаш мрака вместо мен. ...

Скитницa

Поезия » Любовна

934 5 16

Ще питам вас

Какво да му обичаш на света
и на краткия, проклет живот,
щом пред теб протегнатата длан,
зад гърба ти точи нож?
Какво да му обичаш на света, ...

Бисерка

Поезия

1K 3

Раздипляне на светлината

РАЗДИПЛЯНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Не бях добре, но знам, че съм наред,
щом виждам пролетта да се задава
Познавам всеки птичи словоред,
съдрал мъглите в тъмната дъбрава. ...

yotovava

Поезия » Философска

916 4 9

Капан за мечки

Един живот. И той ни е назаем.
Една съдба и тя предначертана.
И мислим си, че можем и че знаем,
и гордостта ни всъщност е капана
и не какъв да е – жесток – за мечки, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

1.3K 5 13

Денят на една муза

Ерато си загърна халáта
(само леко прокъсан отляво) -
тази ялова сряда студът реже, сякаш със сърп.
А поетът похърква оттатък.
Не, не е мързелив... Изтрезнява. ...

JujuBuju

Поезия

1.5K 6 13

Стихове и поезия от съвременни български автори

Щом цирка отпътува, ще сме старите

"Когато ти ми казваш лека нощ"

Трагедията на магистрала "Струма"

Розата на сърцето му

Едно момче, едно момиче

Хан Тервел

На своя език розата наричам „роза“

Прощавайте

В неделя

Те ще ни гледат отгоре

Живях

Път

Жена

Насърчават

Закон на Кулон

Отечество

Ноември приспивно шепти

Скръб за душите от Ямбол и „Струма“

В ехото на пролетна камбана

В купища спомени горя

Пясъци

Колко

Миг - ове

Няма повече

Слънчев лъч

Капризите на Ноември

Разговор

Разум и чувства

Аз, геният - за вас, плебса

Притихнал град

Нужна съм

Скръбни изгреви

Роден в безвремие

Не заспивай, море!

Хроника на Промяната

В съня ти ще се връщам

Ще питам вас

Раздипляне на светлината

Капан за мечки

Денят на една муза

Опашка