Тази сутрин се страхувам да не те загубя,
търся светлината в твоите очи.
Синьо утрото е по-красиво от картина
и изчезват с него светлите звезди.
Тази сутрин ти си толкова невероятен, ...
Накъде вглеждаш се, когато първо на теб наложи
се да навлезнеш в мъглата?
Какво минава през ума ти,
когато само на теб стиска ти да нагазиш във водата?
Какво амбицира те, ...
Имаше в село казаци добри,
бяха със много големи бради.
С рубашки облечени сякаш за тур,
препасани с някакъв вървенски шнур.
Дядо Анисим бе с лапа голяма, ...
На сватбата на близката съседка,
отново се направих на прасе.
И с хубаво наквасена брюнетка
започнах да играя на шише.
Засякохме се с нея край чешмата. ...
Там се роди - сред бардака, на мръсната дрипа,
майка му беше пияна, почти до несвяст.
— "Копеле! – някаква курва протяжно изхлипа,
гладна уста. Пък и как ще живее сред нас?"
Мъничък, слабичък сграбчил бе в сбръчкани шепи, ...
Да намериш себе си в някой друг
и същият да те разбие, защото се мрази.
Да живееш чужд живот и напук
да се смееш, докато всички те газят.
Ето това наричам аз воля, ...
Усещаш, че не противостоя,
не се препирам, женски чар не пускам,
несвоето не ще си присвоя,
с предястието бързаш да ме схрускаш.
Стаила дъх, мълча до умозрак. ...
Ослепях. Онемях от бездумие.
Оглушах от гърмежи през май.
Има време за всичко, но трудно е...
Щом е време за скръб - няма край.
Сенокос. След това някак тихо е. ...
Аз горда съм жена от зодията лъв
и по моите вени тече гореща кръв.
Обичам аз безумно и с огнено сърце,
лъже ли ме някой, любовта ми ще умре.
Аз горда съм лъвица и силна съм жена. ...
Когато ти е трудно и нищо не върви,
а денят ти тръгне с краката нагоре,
когато се луташ в кръг, полужив
и си самотен сред близките хора,
спомни си, че няма свят без любов! ...
За последен път живея, малко тъжен
и главата ми се изпържи с тъпи хора
живея дали ще го преживея,
като пешка се чувствам в своето ежедневие, дали не е от телевизора, който е включен на закуска и вечеря,
по радиото казват че умират хора ...
В океана, който от векове препълнен
е с облачни форми и създания.
В океана, където сърцето губи своите
умения и налягания.
В океана, където човек гмуркал се, за да преобрази своите страхове в изпълнени желания. ...
Бях малко яйце, неразбиращо света.
По- късно в гъсеница превърнах се,
уж пораснала,
но още не узнала своето място на тази земя.
Успях да стана какавида- най- трудното бе това! ...
Дори сами не помним откога
се храним с плът, отравяме земята,
молитвата отдавна не е свята,
светците до един са ни с рога.
И роби сме на вещи, и пари, ...
С акордеона си в чуден порив на пръсти
свири с топла хармония лятото.
Под клавишите бели и черни
въздухът прелиства отминаващото.
Като клопки от глухи сподавения ...
Липсваш ми в самотните и дълги нощи,
когато над леглото пак се спусне мрак,
и по клепачите, тъй парещи, немощни,
сълзи се стичат, сякаш бистър ручей чак.
И пак съня ми докосваш от отвъдното, ...
Един Ван Гог в душата ми рисува
безкрайни слънчогледови градини.
Потапям се в морето им и плувам
към острови незнайни и незрими.
Реалността понякога е грозна, ...
Надпреварваме се всеки ден с времето.
Гоним мигове и часове, които все не стигат.
Да строим, отглеждаме, обичаме, да посеем семето
на надеждата за утре и душите ни бездомни да не скитат.
Времето изтича между пръстите ...