Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

По детски за есента

По детски за есента
Красивата есен пристигна,
донесе ми радост, цветя
и цветно в душата надникна,
донесе ми тя любовта. ...
916

Скала ще плаче от човечност

Кърпи душата си разбита. Зли камъни, за кой ли път,
към теб от сенките политат. Като куршуми са – свистят.
И лунен лъч – мехлем на рана, но как от болката ранен,
с перцето, дето ти остана, да обрисуваш слънчев ден?
И думите, любов ти дали побягнаха – без дом и род ...
500 3 8

Спасителят на плажа

Макар да нямах никакъв късмет
с блондинките, с естествени кубици,
не се отказвах, движех се напред,
и чаках на гюмета тези птици.
И ето - че в един дъждовен ден ...
725 3 15

Само смелият високо лети

Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
с прошка раните превържи,
безверието в себе си победи.
Нов изгрев от залеза сътвори, ...
541

„Свободата-това е осъзната необходимост.“-Спиноза

необходимост
осъзната — се твърдѝ —
е свободата
1.3K

Възмъжаване през април

Усещам как у мен расте трева
и аз кървя – от корена нагоре.
Изпратих много птици – но след тях
не ми останаха криле за полет.
Защото някой пръсна семена – ...
571 1 7

Искам да цъфтя

Разлисти ме!
Отразявам се във твоята усмивка!
Редят се есени,
когато бурята в теб не стихва...
А аз съм стръкче, ...
931

Дори и да боли

„Когато си на дъното на пъкъла…“
Д. Дамянов
Когато съм потънала във мъката
изписана на моето лице,
когато не ми стига даже въздухът ...
684 2 2

Иван Вазов

Иван Вазов
Един Голям Българин ни гледа от небето,
гледа тъжно своя, българския славен народ.
Сега той затъва като в блато в немотия,
и жал и скръб е в сърце му за своя род! ...
879 1

Пътят*

Пътят*
(Камино)
Да тръгнем по Свя́тия Път към Безкрая,
като поклонници (искаш ли с мен?...) –
мечти и заблуди край нас ще блуждаят ...
558

Сълзи и огън в есенна погача

По пълнолуние пристига есента
и три орисници погача ще замесят.
Една ще пусне кървава сълза.
Наум след туй ще преброи до десет.
Десети шанс, в десетото небе ...
721 4 6

Дъно

Стигнах ли дъното? Гледам нагоре...
Горе, във тъмното, свети просторът.
Горе, размазани, греят звездите.
И са наказани с рой сателити.
Някои, виждаш, блестят отразени. ...
1.3K 1 8

Вдъхновена

Защото си различна.... те обичам,
такава слънчева и все добра,
търсеща в пътеките космични
истината... скрила се в съдба.
Не спирай да я следваш! Ти умееш, ...
1.3K 5

Приказката на пустинята

304 –
Ромоли пясъчното море,
сякаш кристал ясен звъни.
Смелите навътре коварно зове
сирена пустинна, може би . . . ...
1.1K 1

Днес е ден за обичане

Днес отново не ми е ден за поезия.
Душата моя не жадува думи - лъчи.
Ни прохлада на бълбукащо поточе,
тичащо по каменисти стръмнини.
Днес е ден за обичане – щедро и тихо. ...
721 1 2

Събирам се в „Обичам те!“

Когато ме прегърне твоето- Обичам те!
Ще се разпилея като бездомна есен.
Ще се родя от вятъра, ще съм наричане,
като изгубена светулка в сняг и преспи.
Ще събличам чувствата си до премръзване, ...
841 5 12

Последния ми летен стих

Димят в очакване стърнища,
та семена да приютят,
а аз не чакам вече нищо,
а Месецът е тънък, млад.
Опитва нещо да ми каже, ...
856 2 4

Мечтател

Накъде отивам - аз не зная,
толкова болка има на Земята.
О, мила, страхувам се от края,
а близо е вече тъмнината.
Философски гледам на нещата, ...
794 2 1

Зелено

Защо харесвам толкова зеленото?
Дали защото носи радостта
от пролетно пробуждане във вените,
или защото вярвам в чудеса?!
А може би , защото то е смесило ...
644 7

Жена

Силна и смела пред света,
готова да понесе страха
и болката на самота.
Жена е всяка… но не всяка е добра.
Тя умее да дарява, без да спи, ...
939 1

Огньове

Стоя между огньове – точно два.
От двете ми страни, горят пожари.
Пълзи гъст дим към светли небеса,
земята, под краката боси, па̀ри.
Все повече разгарят се, за миг ...
664 5 9

Фалшив късмет

Аз никога не спрях да мисля,
че ти си идеалната за мен.
Макар и нищо да не чувстваш,
за теб е писан всеки ред!
И всеки час и всеки ден, ...
957

Спомени

Спомням си всеки детайл сякаш беше вчера,
първата ни целувка, първата ни среща, първия път държейки се за ръце,
спомням си всичко толкова ясно и не мога да забравя,
толкова много спомени заедно и само няколко лоши,
прекарахме толкова дълго заедно, че не помня какво беше преди теб, ...
986

По жарава

ситнеж
по жарава
е
ВЕРОпроява
ситнеж ...
707

Забравени

Забравихме да се потърсим
От бързане, от тичане, от страх
Забравихме да си говорим
От есемеси, писане и чат
Забравихме, че близки бяхме ...
1K 1 1

Чудо от небето

Чудо от небето,
в Кръстовият ден,
нашепва на сърцето,
Той бди над теб,
Той бди над мен. ...
1.2K 1

Стихотворение от премълчани думи

Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки ...
1.1K 6 12

Самотице, сестрице

Стой, постой, самотице - сестрице,
да говеем от тъмно до мрак.
Рамо крехко да дам, облегни се,
замръкни в моя схлупен бивак.
Аз изплаках, каквото изплаках, ...
778 3 2

Вечната жена

Вечната жена
(спомен)
Навярно бе Съдба
със щур каприз от нея,
но Вечната жена ...
648 2

Есенен карнавал...

Есенен карнавал...
О, толкова красиви
са жълтите листа!..,
С изящна перспектива
те водят в Есента!... ...
1.3K 1 1

И най-вече време

Между това, какво мислиш ти,
и това, какво смятат другите,
е отворена пропаст.
Ще ти трябва дебело дърво
да прорасне във фугите; ...
1.6K 1 1

Есенен копнеж

Есенен копнеж
на С...
Един сезон чаровен се задава:
на мъдрост и на лудост едновременно –
и Старата ни страст не се забравя, ...
899 1

Погрешен чип

ПОГРЕШЕН ЧИП
Навярно от различна сплав
решил е Бог да ме направи –
да бъде нравът ми чепат,
в душата ми да пее славей. ...
721 4 7

До колено

Погледна ли творбата Си отблизо?
Ликът е Твой – духът – несъвършен е.
Дарявай, каза втората си риза
и нямай божества, а само мене!
Дали съдба е, мъст, или закана, ...
749 2 8

Предесенно

Студено е, и синьо. С дъх на дъжд.
Предесенно. Типично за раздяла.
Умирам и се раждам наведнъж
в окапалите дни от календара.
Сега нощта горчи, като пелин. ...
752 8 9

Невъзможно

Тъжна бе луната -
безплодна буца пръст.
Тъй бе близо до земята,
а гледа я околовръст.
Все към нея вперила лице, ...
891

Като времето

Понякога съм лоша и капризна,
с претенции съм даже към дъжда,
защо вали и в локвите наднича,
не знае ли, че мокри ми гърба?
Понякога съм сива, скучновата ...
1.5K 1 2

Наивен

Наивно някак е да мисля,
че само моя си била;
че, винаги, когато съм поискал,
си идвала за мен и любовта.
Наивно беше да копнея ...
1K 1 1

Полезно

най е полезно —
добро да се върши — и
то — безвъзмездно
1.1K 1 2