Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

Миг - ове

Стихче нежно от снежинки,
вали, вали, вали.
Чудни, хубави картинки,
бялото във мен шепти.
Голо, хубаво момиче, ...
1.1K 2 10

Няма повече

НЯМА ПОВЕЧЕ
да се задъхвам
доживотно по Баира.
И камъни като Сизиф да мъкна
облъчен смъртно от въпросите: ...
1.5K 1 2

Слънчев лъч

Лъчът в мъглата гъста е потребен,
защото е роден, за да обича,
сърдечно се разпръсква, не на дребно,
не после с любовта да се накичи
подобно орден. Прави го мъглата, ...
1.9K 8

Капризите на Ноември

Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...
1K 1

Разговор

С теб номера въртим си не от вчера,
уж си живот, а все ти се умира.
Почакай само малко, да намеря,
за кучешката си душа квартира.
Че горе в рая са като сардини, ...
846 4 9

Разум и чувства

И всяка мисъл е прецизно обмислена,
и минала като конец през игла,
и всяка дума изчистена от излишна суета,
сърцето забило във бавен ритъм
и чака, чака сега, ...
1.1K 1 15

Аз, геният - за вас, плебса

модерен писач съм
не признавам
разни правила
квото пиша
тва е истина ...
712 3 24

Притихнал град

Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени.
Не се дочуват детски гласове ...
840 3 10

Нужна съм

Измъчи ме живота!
Замечтах за смърт.
Полудяха всички!
Като хамстери
въртят се в кръг! ...
860 2 8

Скръбни изгреви

Сред скръбни изгреви животът
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света.
Той няма правото да обича, ...
1.6K 1 1

Роден в безвремие

Откакто се отвърнахме от себе си,
разблудна и безпътна нация,
с усещане за хаос, непотребност,
с апломб на неразчетените знаци
и само повей без мотив полъхва ...
982 4 7

Не заспивай, море!

Когато вечер светът уморено заспива,
а реките от сълзи преливат
и препускат стремглаво към морето,
когато проклинаш и орисия, и късмета
и бутилка с мечтание наричаш, ...
1.1K 6 12

Хроника на Промяната

Череп кости взе да клати
някъде далеч в Дубай:
Взе да пуска компромати,
пикантерии без край.
В миг отровните му хора ...
1.1K 3 12

В съня ти ще се връщам

Отново ще се връщам във съня ти.
Ще ровиш с пръсти в моите коси,
а те ще се пилеят като злато.
Сърцето с всеки удар ще боли.
И ще прегръщаш мрака вместо мен. ...
962 5 16

Ще питам вас

Какво да му обичаш на света
и на краткия, проклет живот,
щом пред теб протегнатата длан,
зад гърба ти точи нож?
Какво да му обичаш на света, ...
1.1K 3

Раздипляне на светлината

РАЗДИПЛЯНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Не бях добре, но знам, че съм наред,
щом виждам пролетта да се задава
Познавам всеки птичи словоред,
съдрал мъглите в тъмната дъбрава. ...
946 4 9

Капан за мечки

Един живот. И той ни е назаем.
Една съдба и тя предначертана.
И мислим си, че можем и че знаем,
и гордостта ни всъщност е капана
и не какъв да е – жесток – за мечки, ...
1.4K 5 13

Денят на една муза

Ерато си загърна халáта
(само леко прокъсан отляво) -
тази ялова сряда студът реже, сякаш със сърп.
А поетът похърква оттатък.
Не, не е мързелив... Изтрезнява. ...
1.5K 6 13

Спираловидно

Най-светлите ми чувства все са неми,
а думите се скитат из горите,
на сънища трънящи, черно - бели,
танцуващи дълбоко зад очите.
Зад времето, което ни изплака, ...
1.4K 15 34

Защото всеки носи двойствен лик

Раняваме се с думи всеки път,
озъбен делникът от кръв и плът,
разкъсва тихичко, ръмжи и къса,
а после сякаш и не е било,
се вмъква сънен в нашето легло. ...
591 4 14

Изкуство

Нощта се спуска над града жесток.
И няма кой да го изтръгне от съня му.
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.
Смехът увяхва изпод сив бетон. ...
1.3K 3 5

Твоите очи

Най-тъжните са твоите очи
такива, от които се страхувам.
Пред тях е по-добре да се мълчи,
защото премълчанато се чувства.
На пръсти влиза новият ти ден, ...
754 10 16

Благодаря ти, че те има

Благодарност, а не прощалност,
мистична сила крие се в това,
да се радваш, че тоз човек
е просто до теб сега.
Благодарност за едно съществувание, ...
1.4K

Следизборна агитация

Отново стреля напосоки
отчаяният наш народ
и пак избра случайни стоки
напук на древния си код!
То в парламента се потиха ...
1.1K 4 23

Без изключение

Миналото за нас се сви във точка –
останало далече в една мъглявина,
когато много давах, без отстрочка
в очакване, да не съм сама!
Дни, в които исках теб да чуя ...
761

Ако няма кого да прегръщам

Ако няма кого да прегръщам,
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...
1.8K 8 27

Бо̀гу прѐдан

„обѝчай“ —
е
законът
на
законите ...
639 1 1

Отговор няма

Докато всеки сънува най-сладкия сън
и прокрадва се тихо тъмнината сред нас,
всяка вечер отчаяно чака навън,
един странник, пак да чуе любимия глас.
Провиква се силно, но отговор няма. ...
883 3

Свобода на глътки

свобода на глътки
малки бягства
по средата на море от звуци
с поглед който иска да живее
с жадна, поизсъхнала ръка ...
766

***

Помня малката къща с кафява ограда.
И небе, от което се раждаше лято.
Помня баба да идва до мене, да сяда,
покрай стария орех на детството бяло.
Помня огъня, който ме стопляше цяла. ...
1.4K 3 4

Едва ли

Аз едва ли отново ще ти се случа,
с тебе платих за всички животи.
Ако има още какво да науча,
то е да помня как изглежда гърбът ти.
Ти едва ли до мене ще стигнеш, ...
674

Нежна тръпка

Нежна тръпка ме обгърна,
помня още усмивката твоя,
в моето слънце се превърна,
нощем си звездите в безброя.
Не искам от теб плът, ...
813

Ти дойде

Ти дойде… като приливна вълна
в залива на моето безвремие.
Като изгрева на бледата луна
във безсънна нощ, потънала в забвение.
Ти пристъпи в малкия ми свят. ...
2.1K 3 6

Отведи ме

Отведи ме
Отведи ме, когато се свечерява
и слънцето гасне с умора в деня,
прегърни ме, когато пак залязва
животът изцяло – подвластен на страха. ...
738

Смъртта во Анави

Притихнал, вечен зов на катедралата,
Тамо де не бе изоставена и една следа,
От вечна любовта во клетката създадена!
И реквием тамо наста!
А бях аз един гостенин послушен, ...
669 2

Семейството е...

Промениха се традициите, безспорно!
Но формулата си остава същата!
Семейството е обич! Безусловна,
щом в дом превърнали сме къщата!
Семейството е грижа и утеха! ...
790 2

Любима и мила

Аз често не казвам любима и мила,
но често без думи рисувам любов,
отново сълзите в очите прикрила
ти идваш неканена с първия зов
и аз те разбирам, когато изгаряш ...
1.1K 3 9

Заспи, поете, всичко е наред

В мансарда малка, под безброй звезди
безсънната свещица ярко свети,
покой и сън пак нямаш и с куплети,
пак цялото небето набразди.
А Месецът зад сянка черна скрит, ...
572 2 10

Абревиатурен преход

Той започна с Бе-Ка-Пе-то,
с Бе-Се-Пе и Се-Де-Се.
Бе за кратко с Де-Пе-Се-то
и потръгна с О-Де-Се.
Продължи с Ен-Де-Се-Ве-то ...
876 6 13