Стихове и поезия от съвременни български автори
Дали защото много съм обичала
нереална и дълбока е тишината,
по улея самотен, като дъжда,
попиват спомените в тъмнината.
Обхванали са, като огън кръвта ...
Нощем
открила ме самотна и тиха
в кървящата далечна есен.
Ти си до мене - и твоите устни
ме галят с морския бриз, ...
Есенен анонс
отрадно слънчице снове,
главиците си натежали
не вдигат както лятос те.
Грижливо кътат семенцата ...
Pазковниче
и есенно въртят ме всички кости,
от дланите си ще направя стряха,
от дъжд да пазят чудесата прости.
И ако зъл порой небето прати, ...
Делнично
на нашето житейско ежедневие,
а лятото, тоз дяволит безделник,
отпраши си без капка угризение.
Отиде си преди да сме усетили ...
Лятна броня
и звуци по вълните си растат,
и лятото сред тях се изгрява лесно,
макар че вече, вече е на път.
Минутите – строени колесници ...
Логично заключение
все взаимно враждебни.
Навред зали и коридори
се тресат от раздори.
Реформи фиктивни - ...
Селяндури
с' сено и кал,
миришещи на зеле втасало,
налазили са те "Пигал",
объркали маршрута явно. ...
Не бива да изстива
България е диагноза.
България е красота.
България е вид наркоза.
България е земен рай. ...
Политическа надежда
за чужда алчна страст ще отговаря
и вместо цар е милиони пешки,
врата към ада всеки ден отваря.
България е райска, но с държава ...
Само прах остава
на мънички парченца
и изчезва…
посинява, залинява
и само прах остава. ...
The Garden 🇬🇧
of thousand
foreign flowers
will not
bring back to life ...
Монолог
(каприз)
Тръгна си... Не се сбогува –
охладняла от Страстта...
В необята отпътува ...
Коловози през съня на нищото
Дали очаквах, че така
животът бързо ще премине?
То сякаш махнах със ръка
и се изниза през комина – ...
Кой знае...
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата, ...
Може би
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...