Стихове и поезия от съвременни български автори
Да не е този свят сираче
която по вратата драска.
Отчаяно опитва да си спомни,
забравена на прага ласка.
Снежинка лека, на носа на куче, ...
Есенна молитва
от есенни лъчи в поток листа,
минутите с възторг нагоре литват
и в цветни аромати си растат.
Избирам си най-цветната минута, ...
Родените в светлина властелини
и не броя без апломб преброените стъпки,
не от страх аз заставам пред вас разсъблечен,
не в страха си прикривам плътта с оределите кръпки.
Тук съм дръзко изправен, нека гледат ме всички, ...
В съня ти
В съня ти всяка нощ ще бъда –
вълшебна, мила и добра,
а ти ме приеми такава,
за теб рисува ме нощта. ...
За двама
На чесън, мащерка и топъл хляб...
Две вилици, два ножа...-
един е само срещу тях...
Сълза търкулва се... ...
За поетите и хората
аз съм и кукла и вентрилоквист
света понякога ругая с думи бедни,
нима съм отегчен, болен песимист?
Не! Затова търся свобода ...
Без теб
Ден без теб се усеща като година.
Седмица без теб се усеща като век.
Месец без теб се усеща като хилядолетие.
Година без теб е същинско мъчение.
Спасител
че няма го "белия кон"...
че има едничък
спасител всесилен
и той се нарича ...
Каза ми
но не показваше това.
Каза ми, че съм единствена,
а все при други ходеше.
Каза ми, че съжалява ...
Щом цирка отпътува, ще сме старите
не се стеснявайте, студена е и вкусна.
Рефлектор, сцена... А коя е голата?
Ах, истина била! И кой профан я пусна?
Самотна дума хлипа, зад кулисите, ...
Трагедията на магистрала "Струма"
каква съдба - и таз добра!
Това бяха мигове последни
и в мрака пътят ви спря!
Плачат хора безутешно - ...
Розата на сърцето му
и до сърцето си я сложи, за нея дни и нощи пя.
И пак е утро, в тишината на пресния и дъхав сняг,
воали нежни на мъглата целуват ален розов цвят.
В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти. ...
Едно момче, едно момиче
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...
Хан Тервел
Хане, Тервеле, ти на Аспарух сина,
на хан Кубрат внука, един войн славен.
Ти никога преди Византия не преви глава,
те пред теб покланяха се и търсеха помощта. ...
На своя език розата наричам „роза“
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...
Те ще ни гледат отгоре
В памет на загиналите в катастрофата граждани на Република Северна Македония и на българите, загубили живота си при пожара в старческия дом във варненското село Рояк
Малки звездички в небето,
светъл е техният път,
в болка се свива сърцето, ...
Жена
седеше на пътя
с цигара в ръка
и къса пола...
Във късната, хладна вечер ...
Отечество
Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.
В изгнание живота - страшний сън,
веч и аз не зная кой съм.
Душите във морето сякаш претопени. ...
В ехото на пролетна камбана
Слънцето е уморено, сляпо.
Вятърът разнася бясно клюката,
че е имал нещо общо с лятото.
Време е да си запаля огън. ...
В купища спомени горя
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...
Пясъци
не мога да мръдна встрани...
от плаващи пясъци сякаш...
е цялото земно кълбо...
и нищо... ...