Стихове и поезия от съвременни български автори
Богомолка
въздишка отрони
и сграбчи я черната скръб.
Тъгата отвърза
на болката стона, ...
Любов
не оправдава и компромисите,
нито скритите тъги и болки,
нито простените измами.
Любовта е чиста! ...
Mолебен
един врабец невидим, глас и силует,
от някаква магия есенна обзет,
се чувства тъй значим, макар и дребен.
И няма ни едничък лъч, така потребен. ...
Правилник за съмване
Дъждът измил асфалта до перфектност.
Улиците чисти като устни.
Тъмно е, защото е по-честно.
Светлото се бави да започне. ...
Обичам те, когато
Обичам те, когато
отново спуска се нощта
и звездно е небето –
докосва моята душа. ...
Тебеширен живот
И поисках любов...
Нарисувах си как да изглежда...
Нарисувах си мъж...
но, не беше любов... ...
Топлина
на слънцето,
да разплиска по - вените
слънчева жар,
да прогони завинаги ...
“Щастлив свят”
Сутрин отварям очи.
Обличам стилен отличаващ тоалет.
Изпивам кафето си, дори да горчи,
за да нарисуват някой ден и моя портрет. ...
Болката ми е поема
След раздялата съм в ада.
Болката ми е поема...
Сто и двайсет дни дилема.
Любовта мрак не отнема ...
Ясно време
в шантавия свят, където поносимото е по-вярно от неизказаното.
Като попаднала случайно стара книга с избелели листи
на езика на династията на Великите съюзи на независимите хора,
нехаеща в ръцете на властители от Царството на изричните договори...
Танц
гледам ги две,
преплитат във полет
красиви криле,
танцуват, ...
Хан Кубрат
горд баща на воини смели синове.
Твоята кръв в българите още тече,
умирали са горди в борба за свобода.
Ти някога събра синовете си им показа, ...
Запей, петленце! С пълна сила!
дали е нощ, или е ден,
стои смълчано два-три мига
и в двора ми неподреден,
надига глас, квартала буди, ...
Молитва за събуждане
Зад някаква порутена ограда,
от скърпени ръждиви ламарини
в следобеда, над градските площади
невидимо петле изкукурига. ...
Корабокрушение на лятото
по миглите на един минувач.
И лепи се по клепачите му вятърът,
и студът разлива се по очите.
Бори се шумата с мъглата ...
Ще бъда огън
Но пак изгарям, ледено дори!
Ще дойде ден, ще бъда огън.
Пожари ще разгарям върху пепел.
Ще бъда леден огън върху камък ...
Раздяла
После реших да замълча...
Всички думи бяха вече изказани
И какво от това...
Всеки тръгна в своя посока... ...
"Твойта хубост, твойта прелест"
и денят ни започва с юмрук, и не знаем каквото ни чака.
Всъщност знаем и дишаме здрач, от години преситени с него,
"благодетел" е онзи палач, в който блика нестихващо Его.
Замъглени са всички очи, замъглени от плач и миражи, ...