Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

Въздишки

Въздишки
Сега, застанал тук
си спомням, о, как си спомням!
С умиление,
как караше ме да се чувствам ...
994

Миг - чета

Огнището ни трепетно разравям,
с огън огъня разпалвам в нас,
с Любов сърцето си дарявам
и шептя ти мило с нежен глас:
Хайде заедно с теб в омая ...
1.1K 2 6

Няма да чакам

Надеждата ми бавно не искам да умира,
да гледам как идва сетният ѝ час,
да чакам тя да си отиде,
да я погуби онзи вечен страх.
Не искам мечтите ми да гаснат ...
913 1

Перманентен въпрос

Пороищата гибелни все някак си
ще прекосим, намерили брод
през водите.
Ала висящ перманентно си остава
въпросът: ...
587 3

Спомен за баба

Свещта е само, за да ме сгрее,
знам, че и без нея ще ме видиш.
Знаеш как душата ми милее
за времето, преди да си отидеш.
Когато ме посрещаше със питки ...
2K 2 2

Дъга, която ражда лавандула

ДЪГА, КОЯТО РАЖДА ЛАВАНДУЛА
Ноември ме преджоби мълчешком.
Последните стотинки и билети
набързо сви и скри се на бегом
зад ъгъла и празните касетки. ...
904 3 8

Богомолка

Изхлипа през сълзи,
въздишка отрони
и сграбчи я черната скръб.
Тъгата отвърза
на болката стона, ...
664 4 12

Към синята държава

Светът е ничий – проумяваме го късно.
Ласо на Его ненаситно е всяко робство.
Който завладява, покорява, господства,
себе си прославя, но милиони погубва.
Макар да живеем с ламтежи различни, ...
983 3

Любов

Любовта не оправдава средствата,
не оправдава и компромисите,
нито скритите тъги и болки,
нито простените измами.
Любовта е чиста! ...
993 6

Mолебен

Разресва вятърът мъглата с нежен гребен,
един врабец невидим, глас и силует,
от някаква магия есенна обзет,
се чувства тъй значим, макар и дребен.
И няма ни едничък лъч, така потребен. ...
1K 5 9

Урок

Ах, колко е кратък животът ни
родени тук... да бъдеме живи!
Препускат годините с нас
изгубени, понякога и щастливи.
Сребреят косите, очите сълзят, ...
877

Лека нощ

„Лека нощ“
„Лека нощ“ ми казваш, мамо,
приседнала във края на кревата
и галиш детското ми рамо,
тъй както никой на земята. ...
1.3K 3 8

Правилник за съмване

Събудих се, а улиците пусти.
Дъждът измил асфалта до перфектност.
Улиците чисти като устни.
Тъмно е, защото е по-честно.
Светлото се бави да започне. ...
733 1

Обичам те, когато

Обичам те, когато
Обичам те, когато
отново спуска се нощта
и звездно е небето –
докосва моята душа. ...
591 1 4

Тебеширен живот

Имах живот...
И поисках любов...
Нарисувах си как да изглежда...
Нарисувах си мъж...
но, не беше любов... ...
1.6K 3 3

Топлина

Имах нужда от топлината
на слънцето,
да разплиска по - вените
слънчева жар,
да прогони завинаги ...
1.2K 1 4

“Щастлив свят”

“ЩАСТЛИВ СВЯТ”
Сутрин отварям очи.
Обличам стилен отличаващ тоалет.
Изпивам кафето си, дори да горчи,
за да нарисуват някой ден и моя портрет. ...
815 4 2

*****

Обувките хрускат. Мъгла ме люлее,
в снежинки изтича небето сега.
Но няма те, няма. И тихичко пея.
Поне да изплаша за малко снега.
А той да се сепне, да спре да изтръгва, ...
1.1K 9 30

Болката ми е поема

Сто и двайсет дни дилема...
След раздялата съм в ада.
Болката ми е поема...
Сто и двайсет дни дилема.
Любовта мрак не отнема ...
1.1K 2 4

Коледа

В една декемврийска вечер,
когато Исус в ясла се роди
и дари ни Той с живот вечен,
човекът от грях се освободи!
Не ще има болки, сълзи вече, ...
787

Ясно време

Внасяш ми яснотата, която ми убягва от известно време;
в шантавия свят, където поносимото е по-вярно от неизказаното.
Като попаднала случайно стара книга с избелели листи
на езика на династията на Великите съюзи на независимите хора,
нехаеща в ръцете на властители от Царството на изричните договори...
834 3

Танц

Гледам ги птици,
гледам ги две,
преплитат във полет
красиви криле,
танцуват, ...
1.3K 2 3

България

ТОВА Е ТЯ!
Щурецът уморен заспива,
роса е блеснала в тревата,
птича песен се разлива,
навред разпуква се зората. ...
1.2K 2 5

Сетне

раздробяване —
от чужди е и „родни“ —
присвояване —
опустошаване и
сетне — изличаване
534 1

Молитва за човека

Началото бе силен взрив и пое
хаосът от огнен прах нанякъде.
Отначало бяхме само минерал,
после зелено в растителeн свят.
По-нататък проходило космато ...
1.1K 2

Дай Боже всекиму такъв късмет

Видях я, тя беше просто Светлина,
но не такава, що зеницата притваря,
фотони сини - холограма на жена,
най - първата онази чистата от Рая.
Със сияние, Енергия и безброй дъги, ...
2K 2 9

Хан Кубрат

Хане ти на народа български баща,
горд баща на воини смели синове.
Твоята кръв в българите още тече,
умирали са горди в борба за свобода.
Ти някога събра синовете си им показа, ...
775

Беден просяк

По улиците на студения цимент,
една ръка протягаше за помощ,
с дълги нокти почернели и умираща от глад
-една ръка на беден просяк.
Суха, стара и прегърбена старица, ...
694

Въздухът на градовете

I. Дихателна аритмия
Бяга чистият въздух от градовете ни,
от черните му потоци,
все по-нависоко се вдига.
И вече ще можем да го достигаме ...
606 1 2

Покълване на вярата

Защото съм изплашен от обичане,
реших да си отида след обидата.
Понякога тъгата си отричам я,
но някога, когато вечер видя те,
надявам се в очите ти сълзите ти ...
601

Запей, петленце! С пълна сила!

Петлето ми изкукурига,
дали е нощ, или е ден,
стои смълчано два-три мига
и в двора ми неподреден,
надига глас, квартала буди, ...
577 2 8

Молитва за събуждане

МОЛИТВА ЗА СЪБУЖДАНЕ
Зад някаква порутена ограда,
от скърпени ръждиви ламарини
в следобеда, над градските площади
невидимо петле изкукурига. ...
885 5 6

Корабокрушение на лятото

Под сивото небе есента се разтапя
по миглите на един минувач.
И лепи се по клепачите му вятърът,
и студът разлива се по очите.
Бори се шумата с мъглата ...
920 1

Ще бъда огън

Сега съм лед. Не огън.
Но пак изгарям, ледено дори!
Ще дойде ден, ще бъда огън.
Пожари ще разгарям върху пепел.
Ще бъда леден огън върху камък ...
1.1K 3 8

Той

всеки творец е
мъдрец и с творбите си
той щастливѝ те
452

Конкурс за принц

Кървят сега изпръхналите устни
идея илюзорна – обич дом,
аз пак глава ще вдигна щом,
намеря малко сили и те пусна.
И слънцето в гледжосаната стомна, ...
736 1 9

Коя съм?

Коя съм? Ела и познай ме в дъжда,
аз съм тази, която се учи да пада.
И съм същата, дето поглежда отвъд
всяка капка и с бурята справя се някак.
Водопад съм, стремглаво надолу тека, ...
937 7

Раздяла

Мислех си да кажа нещо...
После реших да замълча...
Всички думи бяха вече изказани
И какво от това...
Всеки тръгна в своя посока... ...
697

"Твойта хубост, твойта прелест"

Сякаш, времето спира ни тук, опаковани странници в мрака,
и денят ни започва с юмрук, и не знаем каквото ни чака.
Всъщност знаем и дишаме здрач, от години преситени с него,
"благодетел" е онзи палач, в който блика нестихващо Его.
Замъглени са всички очи, замъглени от плач и миражи, ...
1.4K 7 39

Преломна Съдба

Сетни дихания на старчески мъки -
плуват в гърди на преломна съдба -
сетно изплакани ледени сълзѝ,
ромолят с дъждове над вечността.
Шепне краят в живота, че няма ...
791