Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 177 резултата
Аз зная, че така те нараних...
Да можех само, щях да се накажа!
А вместо да ти звънна,
пиша стих
и още меря чувствата по важност. ...
  712  16 
Помня как във косите ми рошави дишаше детството.
Помня диви поляни със гъби и билки чудати...
Помня синята книга – най-скъпото свое наследство...
Помня нежната сила, с която ме гушкаше тате.
Помня строгия поглед под белите вежди на дядо ...
  860  11 
Ти се раждаш в света – камък объл,
запокитен в житейския вир,
претъркулен и влачен в прокоби,
от съдбата подхвърлян безспир.
Всяка жилка позната е мъка; ...
  688  10  18 
За будните запалила е свещ,
нощта си в свята църква претворила.
Целува вятър пламъка горещ.
Кой каза: — Светлината е безкрила?
И всеки лъч перце е от крило, ...
  403  11 
  1009 
  1031 
Недей да криеш този кичур бял –
прокраднал се по чeлото отблясък.
Аз знам, че всеки спомен е застлал
пътеката за нов и силен тласък.
Следите по телата са окраска ...
  557  13 
Времето е юлско и безкрайно,
слънцето възторжено шурти,
грее си животът – малка тайна
с чудни непознати широти.
Плува си душата в бяло лято, ...
  341 
Във връзка с отбелязването на 148 годишнината от обесването на Апостола Васил Левски , от община Ловеч ни поканиха , като дует " Келтик ". Да участваме с песни за него и града в музикално -поетично предствление с още много други участници. И тази песен трябваше да е на сингбек , защото няма как да с ...
  2800  19 
  1197  21 
Завесата на тишината
се спуска бавно между нас,
а любовта ни е остатък
от болка - в профил и анфас.
Обичал ли си ме изобщо? ...
  972 
"Тя не е като вас, разноцветни гердани си сплита
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга."
Меги Миткова
Тя върви сред града и след нея усмивка остава.
Парцалива наметка край слабото тяло виси. ...
  867  12  19 
Дъга ли бях?
И дъжд ли ти ми бе?
Зеленото под миглите безсънно е.
Очите ми намекват за небе,
но всъщност отразяват земно дъно. ...
  817  12 
  1267  26 
Създадох я от своята сълза -
солено-сладка, гòрко-необятна.
В началото се виеше - лоза,
разлистила ластари наобратно.
И после сам за себе си разбрах, ...
  430  12 
Един живот не стига
… не е толкова просто да станеш човек.
Понякога цял един живот не стига.
Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*
Май никога един живот не стига ...
  1103  12 
  1798  13  23 
  824  10 
  1296  16 
  733 
  978  10  14 
  1144  10 
  1502 
Завръщането винаги боли
по някаква неведома причина.
На прага сядаш, чакаш, но дали
пристягането в ляво ще премине?
И с вързани очи ти е познат – ...
  420  11  11 
Завръщането винаги боли
особено когато си виновен.
В сърцето ти, забити сто игли
превръщат топлината в ясен спомен.
А иначе не плачеш. Няма как. ...
  516  17 
В офиса си взех заплата,
към дома се устремих,
но на паркинга с колата
силно аз се изумих.
Някой гумите бе срязал ...
  1450  38 
Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...
  417  10  18 
  1067  11 
Според сезона те обичам,
според сезона те ценя.
През зимата аз те отричам,
дори те мразя през деня.
През пролетта се влюбвам лудо ...
  857  10 
Беше топъл есенен ден, когато автобусът спря в центъра на селцето. Дърветата бяха в златни одежди. Слънцето хвърляше топли лъчи от небесния лазур. Хората се изнизаха от автобуса и Елена се придвижи към вратата. Смъкна двата си куфара сама. Никой не й помогна, но тя не очакваше, че помаците ще се вту ...
  2024  68 
  1666  11  10 
На път ли тръгвам
или път ти нося
по бродните усои
на сърцето…?!
Похърква утрото, ...
  571  12  26 
Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше ...
  1009  21 
  1584  13 
Сицилия. Море лазурно. Етна.
Разнася вятър вулканичен прах
На дон Боргезе вилата кокетна
e в стил барок, достойна за монарх.
Но бе умислен донът напоследък – ...
  883  10  25 
Хубаво ми рече мама:
–Пена е беда голяма!
Дръпната е и чепата,
ще ти тегли, май, главата.
Ала сам се аз натресах, ...
  616  26 
На Т.
Сега цъфтят липи и цвят се рони
под облаци от нежност бяла,
и восъчните пити ще напомнят,
че нашата любов е цяла. ...
  1159 
На всяка от дъщерите ми
Поредната горчива чаша, рожбо!
Не казвай нищо. Зная, че горчи.
Светът навън е толкова безбожен,
че често ни се иска да мълчим… ...
  980  10  17 
  857  13 
Младежът Бончо цепел през гората,
провирал са през шипки, дрян и глог,
в преследване на птичка непозната,
защото бил заклет орнитолог.
Към клоните насочил сетивата, ...
  718  27 
Предложения
: ??:??