Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 176 резултата
1266
6
9
1101
5
7
965
2
10
Там някъде, зад хълма пак гори
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак, ...
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак, ...
667
7
8
Той стоеше подпрян на стената в студа -
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс, ...
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс, ...
1337
5
22
Като роза разпуква се в нас
любовта и полека ухае,
в споделения слънчев екстаз
търси тихо мига да познае.
Устремена в небесната вис, ...
любовта и полека ухае,
в споделения слънчев екстаз
търси тихо мига да познае.
Устремена в небесната вис, ...
1260
3
18
Остави ме да бъда сама.
Самотата нали ми отива –
на сандалите с ток, на шумá?
На вечерното парти?
На сивото? ...
Самотата нали ми отива –
на сандалите с ток, на шумá?
На вечерното парти?
На сивото? ...
834
8
24
Сред мократа тревица пак се щура
калинка – седем точки, за късмет.
Изгрява ден и всичко е наред,
тук, в ниското замира всяка буря.
И вятърът превива стара мура, ...
калинка – седем точки, за късмет.
Изгрява ден и всичко е наред,
тук, в ниското замира всяка буря.
И вятърът превива стара мура, ...
828
6
12
Пак пристигаш на пръсти, любов,
и разлистваш зелените утрини.
В светлината на изгрева нов,
в още росните, сънни минути,
на синигери звънкият глас, ...
и разлистваш зелените утрини.
В светлината на изгрева нов,
в още росните, сънни минути,
на синигери звънкият глас, ...
1031
21
23
1051
9
9
844
5
10
1238
3
5
1256
7
27
999
5
4
1498
9
13
1073
2
11
В зелена и уютна пазва
засукал пръв път млечна гръд,
де вятър приказки разказва
и тайни клоните шептят,
отпускаш се и вдишаш жадно ...
засукал пръв път млечна гръд,
де вятър приказки разказва
и тайни клоните шептят,
отпускаш се и вдишаш жадно ...
909
8
17
1253
9
14
782
4
4
Оголях, обосях и мечтата съвсем се прокъса.
За какво ми са скъпите вещи и пъстри парцалки?
Земетръси и бури – намирам ги в памет, но къса.
Колко дълго растях... А останах си толкова малка.
И сега съм трева. Пеперуда с дъха си превива ...
За какво ми са скъпите вещи и пъстри парцалки?
Земетръси и бури – намирам ги в памет, но къса.
Колко дълго растях... А останах си толкова малка.
И сега съм трева. Пеперуда с дъха си превива ...
765
8
13
1099
7
796
2
5
Ти кротко ни гледаш – незримо Око.
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...
1294
9
27
847
2
10
735
1
7
827
5
9
736
7
823
4
7
В глъбта на всяка нощна пазва
проблясват пак невиждани очи.
Защо те няма – да ти поприказвам?
Защо те няма, за да помълчим?
Мой свят мъничък, тихо се рушиш. ...
проблясват пак невиждани очи.
Защо те няма – да ти поприказвам?
Защо те няма, за да помълчим?
Мой свят мъничък, тихо се рушиш. ...
1189
14
17
1347
1
4
Поспри се до мене, човеко раними.
Къде си се втурнал с копнежа за власт?
Какво си спечелил, кажи ми, кажи ми,
когато повярва във своето “Аз”?
Щом утре те хване животът на тясно ...
Къде си се втурнал с копнежа за власт?
Какво си спечелил, кажи ми, кажи ми,
когато повярва във своето “Аз”?
Щом утре те хване животът на тясно ...
1154
13
24
В предутринния злобен мегаполис
с червения си слънчев абажур
трамваи металически тoпуркат –
мустанги по железния паркур.
Сив облак с понавъсена гримаса ...
с червения си слънчев абажур
трамваи металически тoпуркат –
мустанги по железния паркур.
Сив облак с понавъсена гримаса ...
1373
10
19
Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...
2654
18
82
1034
2
17
И крием се зад думите, и вещите,
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане, ...
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане, ...
887
8
13
1579
12
31
Ти беше оглушал и твърде земен
за моите разплискани слова.
С метафори душата ти да взема
не мога и не искам аз това.
Не искам да я запленявам с рими, ...
за моите разплискани слова.
С метафори душата ти да взема
не мога и не искам аз това.
Не искам да я запленявам с рими, ...
623
5
14
3250
11
17
932
2
13
1830
10
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
