Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 170 резултата
1237
4
8
Прекрасна вечер. Замъкът д`Анжу.
Графинята отпива от виното.
– Арлет, ти най-прекрасното бижу... –
барон Дюпон я гали по бедрото.
По тръпнещата млада, свежа плът ...
Графинята отпива от виното.
– Арлет, ти най-прекрасното бижу... –
барон Дюпон я гали по бедрото.
По тръпнещата млада, свежа плът ...
968
4
14
1565
11
11
820
7
9
1102
5
11
Защото някак си се свят обръща
и чувства трови ги предателство.
И как от спалнята във къщи,
се случва чуждо посегателство...
А после видиш ли - аритмия, ...
и чувства трови ги предателство.
И как от спалнята във къщи,
се случва чуждо посегателство...
А после видиш ли - аритмия, ...
411
6
4
775
7
16
В съседна приказка попаднах, значи,
а звярът, бесен и безкрайно тих,
захапал пура "Монтекристо", крачи...
намерих се в готически триптих!
Вибрира тътен и пулсират вени... ...
а звярът, бесен и безкрайно тих,
захапал пура "Монтекристо", крачи...
намерих се в готически триптих!
Вибрира тътен и пулсират вени... ...
1685
21
34
Краят на май е. И първото ято
диви, крайпътни, мечтателни макове
вече ми шепне за идващо лято.
Тъй ми се тръгва нанякъде… всякъде.
Облаци плетени с гръм, гласовити ...
диви, крайпътни, мечтателни макове
вече ми шепне за идващо лято.
Тъй ми се тръгва нанякъде… всякъде.
Облаци плетени с гръм, гласовити ...
636
8
12
Ти първата ми пролет си. Наистина.
Покълнала изпод леда на зимата.
С душа от необичане,
изстинала,
бях свикнал всичко да ми ...
Покълнала изпод леда на зимата.
С душа от необичане,
изстинала,
бях свикнал всичко да ми ...
644
4
4
1041
2
3
Не чакам нищо. Просто сътворявам
реалността си. С двете си ръце.
Небрежна към провали и към слава,
вървя (и път избирам със сърце).
Не слушам нищо. Вечните злобари ...
реалността си. С двете си ръце.
Небрежна към провали и към слава,
вървя (и път избирам със сърце).
Не слушам нищо. Вечните злобари ...
522
13
13
Три дъвки за балони "Идеал"
до пръсване издуват двете бузи
и сладолед "Ескимо" бих изял –
през дупчицата в джоба се изхлузи,
последната паричка. Не разбрах, ...
до пръсване издуват двете бузи
и сладолед "Ескимо" бих изял –
през дупчицата в джоба се изхлузи,
последната паричка. Не разбрах, ...
427
6
15
През юни мойто детство си личи –
изщракало тирантите накриво,
обуло левия сандал търчи
на вятъра да върже кукуригу!
Прозорецът е с форма на сърце, ...
изщракало тирантите накриво,
обуло левия сандал търчи
на вятъра да върже кукуригу!
Прозорецът е с форма на сърце, ...
584
21
29
Къде изчезна онзи Питър Пан?
Без сянка ли остана, че го няма?
Не пише писъмца и Патилан
с какво ядосва баба Цоцолана.
Порасна ли Емил от Льонеберя, ...
Без сянка ли остана, че го няма?
Не пише писъмца и Патилан
с какво ядосва баба Цоцолана.
Порасна ли Емил от Льонеберя, ...
1440
21
32
Бистроокият ден се заглежда
и намигва ми ранен светлик,
а в дерето мъгливата прежда
на вретено се вие за миг.
Небосклонът звънти светлочел, ...
и намигва ми ранен светлик,
а в дерето мъгливата прежда
на вретено се вие за миг.
Небосклонът звънти светлочел, ...
1123
9
16
1109
7
12
774
4
6
Аз съм застанала в залеза - точно
горе на сивия скален гръбнак,
който снага над морето проточва
и живописвам със четката как
слънцето свива лъчи като вежди ...
горе на сивия скален гръбнак,
който снага над морето проточва
и живописвам със четката как
слънцето свива лъчи като вежди ...
712
9
23
Напиши ми писмо от което да блика
чрез мастилени знаци, обичта ти към мен.
Да ухае на пролет и горска иглика,
да превърне тъгата в безоблачен ден.
Започни със "Здравей" и човече с усмивка. ...
чрез мастилени знаци, обичта ти към мен.
Да ухае на пролет и горска иглика,
да превърне тъгата в безоблачен ден.
Започни със "Здравей" и човече с усмивка. ...
1386
15
14
Пролетта не пресече тъгата.
Само люляков цвят наваля
и изчезна. Самотният вятър
дълго гони го, сякаш е блян.
Подир него раздавах въздишки, ...
Само люляков цвят наваля
и изчезна. Самотният вятър
дълго гони го, сякаш е блян.
Подир него раздавах въздишки, ...
986
12
15
868
1
7
Мина толкова време, прекарано без свобода,
че прозорецът в кухнята почна да става икона.
А прозорците в хола,
които събират дъжда,
в баптистерий кръщават от няколко дни камионите… ...
че прозорецът в кухнята почна да става икона.
А прозорците в хола,
които събират дъжда,
в баптистерий кръщават от няколко дни камионите… ...
1140
9
14
Своя дъх перуников лилаво небе е надвесило.
Тези облачни ириси мама изпраща за мен.
Аз я виждам в съня да разсажда цветята пак с песен
сред небесни градини на Рая, от Бог сътворен.
И защото е пролет, разцъфнаха първо игликите ...
Тези облачни ириси мама изпраща за мен.
Аз я виждам в съня да разсажда цветята пак с песен
сред небесни градини на Рая, от Бог сътворен.
И защото е пролет, разцъфнаха първо игликите ...
1263
12
33
Ще свири вятърът на крехката си лира,
в косите песента му ще поръси скреж.
Ще бъде време просто тихо да поспреш,
о, Музо моя. Как ли лудостта се спира?
Тя ври в кръвта, дори насън не дава мира. ...
в косите песента му ще поръси скреж.
Ще бъде време просто тихо да поспреш,
о, Музо моя. Как ли лудостта се спира?
Тя ври в кръвта, дори насън не дава мира. ...
411
12
15
Какво животът е – луд взрив на клетка,
кодирана да се дели безброй,
да се множи в утробата човешка
и сетне да изригне с плачещ вой.
Какво животът е – следи от болки, ...
кодирана да се дели безброй,
да се множи в утробата човешка
и сетне да изригне с плачещ вой.
Какво животът е – следи от болки, ...
734
8
20
Така и не казах: “Прости ми”.
Сърцето ми в мен се е свило.
Тя, моята болка, е стигма
и хвърлени два карамфила.
Но ето, прегърна земята - ...
Сърцето ми в мен се е свило.
Тя, моята болка, е стигма
и хвърлени два карамфила.
Но ето, прегърна земята - ...
992
12
22
"Hora, dies et vita fugiunt; manet unica virtus"
("Часовете, дните и животът избледняват, остава само смелостта")
Октомври дойде в Ахтопол и върна надеждата. Беше по-буен и пъстроцветен от други години. Зелениката, цъфнала още напролет, пазеше своята свежест. Младите клонки на върбите не губеха ухан ...
("Часовете, дните и животът избледняват, остава само смелостта")
Октомври дойде в Ахтопол и върна надеждата. Беше по-буен и пъстроцветен от други години. Зелениката, цъфнала още напролет, пазеше своята свежест. Младите клонки на върбите не губеха ухан ...
1566
8
24
Той така я рисува, че тя се роди отначало –
беше бяло момиче с коси като зрял ечемик.
И звънеше в полето, от късния дъжд натежало,
на една чучулига далечният есенен вик.
Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше ...
беше бяло момиче с коси като зрял ечемик.
И звънеше в полето, от късния дъжд натежало,
на една чучулига далечният есенен вик.
Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше ...
970
13
20
886
4
15
1330
6
1203
2
7
1232
6
8
Днес е ден без слънце. Мътното море
сънено се люшка в залива под моста.
Толкова е тихо. Чувствам се добре
и да съм щастлива струва ми се просто.
Да усещам само, че стоиш до мен. ...
сънено се люшка в залива под моста.
Толкова е тихо. Чувствам се добре
и да съм щастлива струва ми се просто.
Да усещам само, че стоиш до мен. ...
560
7
8
1261
6
9
1096
5
7
956
2
10
Там някъде, зад хълма пак гори
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак, ...
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак, ...
666
7
8
Той стоеше подпрян на стената в студа -
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс, ...
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс, ...
1334
5
22
Като роза разпуква се в нас
любовта и полека ухае,
в споделения слънчев екстаз
търси тихо мига да познае.
Устремена в небесната вис, ...
любовта и полека ухае,
в споделения слънчев екстаз
търси тихо мига да познае.
Устремена в небесната вис, ...
1258
3
18
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
