Аnna (Ана Янкова) - Works

Огледално 🇧🇬

Раздирам с нокти покривалото на огледалото. От там ме гледа влюбено лице. Усмихвам се, а после замълчават розовите устни.
Някъде се чува хлеч на дете.
Той ме кара да се наведа. Стоя смълчана като борова гора, а как желая да си говоря с вятърът!
Пътят на сърцето очовечено върви към гибел.
Вече не ми ...

Аnna

Essays

2023-01-19T18:13:51+02:00 1K 1 2

Сън 🇧🇬

Звън на аларма, ала навън все още е тъмно. Протягам ръце, любимият още спи в пашкула на емоциите тихи. Ставам, а очите тежат, някак сухи са нежните ми устни. Обличам се бавно, сънят е още в мен. Но слизам по стълбите, котка се умилква, друга мяука гладно. Търся салам, а после кафеварката. Косите ме ...

Аnna

Essays » Personal

2023-01-18T16:52:11+02:00 1.3K 1 3

Кокичета 🇧🇬

Нелепи тътени роптаят свише,
загнездени в тъмни дири,
проядени от тъги.
Сърце, отнето от обичта
напомня черното под очите, ...

Аnna

Poetry » Free verse

2023-01-04T22:25:53+02:00 525

Каменно 🇧🇬

Каменно се блъска сърцето,
а водата отнася вихъра на болката.
Вълни, а душата ми прелива,
спорят те, с кои са по-силни...
Нежните ми рамене болят ...

Аnna

Poetry » Free verse

2022-11-02T16:04:55+02:00 493 1

Любовта без която можем 🇧🇬

Коридорът е прекалено дълъг, упомрачително тъмен, станал е от кога ли жилище на мишки, прилепи и плъхове. Самоизяждане. Мълчание, а после неспирни писъци.Кълбо от нерви, разстояние в полупразното пространство. Дъх на гнило, на песен от оглозгани кости, на кълбо от някогашни страсти.
Трябва да намеря ...

Аnna

Prose » Short stories

2022-09-29T08:32:42+03:00 1.2K

Есен 🇧🇬

Идва като дихание есента, студена, но и толкова желана. Не съм уморена от морето, то се умори, не тъжа за щъркелите, те поемат по своя път, не мисля за зелените листа, те поискаха размяна.
...По обед слънцето си играе с косите ми, намигва ласкаво на близкото самотно врабче. Какво знае то за света?
К ...

Аnna

Prose

2022-09-20T11:19:47+03:00 1.4K 1 4

Ана 🇧🇬

Пропадам....
Толкова е дълбоко там че бездната е Рай.
Няма определение какво е там. Адът ще е Рай.
.... Пропадам....
Няма дъно, амо имаше, щеше да е Спасение... ...

Аnna

Poetry » Philosophical, Free verse

2022-08-12T14:59:01+03:00 517

Хаос 🇧🇬

Нямам второ име, а може би дори името си забравям често. Аз съм ходещо тяло, с очи, вперени в тълпата, действаща механизирана кукла. Това не съм аз, но другите смятат че съм, а този факт ме кара да се усмихвам. Устните са с цвят на мак, тялото е грациозно, нежни къдри се докосват до раменете. Ала то ...

Аnna

Essays » Philosophical, Personal

2022-05-26T14:04:13+03:00 1.1K 1 2

Мокър паваж 🇧🇬

Аз съм Антихрист в женски образ. На около четиридесет и шест години, с тъмна коса, с очи гледащи там, където тъмното е по-черно от самото себе си. Усмивката ми е тъжен, хладен повей на отпуснати дълги ръце...Дъхът се шегува с идващия вятър и отпуска гърдите за кратко.
Срещнах него, той ме гледаше с ...

Аnna

Essays » Philosophical

2022-01-25T20:43:44+02:00 1.4K

Мокро 🇧🇬

Аз съм антихрист в женски образ.На около 46години,с тъмна коса,с очи гледащи там,където тъмното е по -черно от самото себе си. Усмивката ми е тъжен ,хладен повей на отпуснати дълги ръце...Дъхът ми се шегува с идващия вятър и отпуска гърдите за кратко Срещнах него,той ме гледаше с интерес.Бях хубава. ...

Аnna

Prose

2021-12-05T22:53:36+02:00 562 1 4

Листа от дъжд 🇧🇬

...Сълзите приличат на падащите есенни листа...Природата не прощава, както и болката, изнизва се водата след дъжда върху паважа. А някаква жена, с цигара в ръка, измита тъгата, смеейки се на близкия бодигард, шегата притъпява мислите.
Как бих искала да спра тези листа, да ги погаля с нежните си ръце ...

Аnna

Prose » Others

2021-11-05T06:48:01+02:00 888 2

Ти и аз 🇧🇬

Там,близо до водата, поседнах на малката дървена пейка,гледах невиждащо реката,,уж любимата беше тя,а очите-
раздрани от кървавите обърнати лъчи мълчаха ридаещо...
На онова слънце,което кара да бъдат рана, невзрачни,празни,дълбоки като бездната на Ада....Бях там,и сякаш прекрачвах нечий праг,сега из ...

Аnna

Poetry » Love, Philosophical

2021-09-18T22:28:50+03:00 606 4

За обичта и още нещо 🇧🇬

След всяко заспиване и идващото неизбежно събуждане, очите ми говорят за любовта. Защото и денят е обич, и глътката кафе е от привикването с обич, и отиването на познатата до болка работа е от обич, защото ще вземем заплатата, макар и малка... И децата в училище, от познато задължение се опитват да ...

Аnna

Essays » Student essays, Philosophical, Civic

2021-09-17T13:22:45+03:00 2K

Отлив 🇧🇬

Смълчано и някак стихийно боли от изречените думи.Кораво даже напевно плаче сърцето,уплашено и тъжно е, обвито в пашкула на уморените стихийни неволи... А вятърът немирен и палав разнася драмата в песен.
Немилостиво, хапещо,ехидно идват силните думи, а после заспива в косите то, болезнено ранено, по ...

Аnna

Essays » Love, Philosophical, Personal

2021-08-10T23:13:23+03:00 1.8K 2 2

Шепот 🇧🇬

Денят предвещаваше да е дълъг, а мислите ми крещяха още от сутринта.. В косите нежното ми тяло чертаеше дъги от шепот тих.. Пренасях себе си някъде далече,а после връщах се с копнеж... Стисках ръцете си в юмруци,а устните се сливаха със залеза, и пак, и пак..намирах смисъл да остана,самотна,забравен ...

Аnna

Essays » Philosophical, Personal

2021-07-15T15:26:04+03:00 1.4K 1 2

Чаша кафе 🇧🇬

Изглеждаше като изоставена, къщата на два етажа, с прозорци откъм улицата, се огряваше от петъчното майско слънце и тънеше в тишина.
Неволно една ръка се подаде леко, чу се грохот на отворен стар, мърморещ прозорец, а после минаващото тъмнокосо момиче усети уханието на кафе...И рефрен от песен...
То ...

Аnna

Prose » Others

2021-05-14T07:31:24+03:00 525

Малката мравка 🇧🇬

Малката мравка се трудеше всеки ден, денят и минаваше монотонно, еднообразно и сиво. Набраздените грижи отразени върху челото, показваха един тъжен живот, отдаден на работата. А какво ли толкова различно предлагаше той, освен безкрайна върволица лишени от емоция чувства, минорни очи и отрудено тяло. ...

Аnna

Essays » Philosophical, Personal

2021-04-21T20:24:44+03:00 1.3K 2 11

Момчето си отива 🇧🇬

"Момчето си отива"- една история прелива с невъзможното и опитомява реалността с възможностите. Любов – усмивка, дума, знак, сърце - жадно и плахо като кошута...
Поклон!
"Момчето си отива"– палитра на пътуването към самия себе си, преоткривайки другия, когато разбираш, че единствено опознаването на ...

Аnna

Essays » Social, Love, Personal

2021-01-09T20:55:22+02:00 1.9K 2 6

Палитра от надежда 🇧🇬

Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуваш с вяра картина на намерената в пристан любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато и двам ...

Аnna

Prose

2020-12-29T11:35:20+02:00 555 2 4

Силует в нощта 🇲🇰

Един прозорец на първия етаж на терасата на частна къща искреше в нощната тъма.Щурчетата се ослушваха и лениво се обаждаха.Силует на полугола жена се мяркаше за кратко.Тихо дихание покриваше света с нежни въздишки.Някакви шумни птици нарушиха покоя на отминалите илюзии и разрязаха облаците с крясък. ...

Аnna

Prose » Short stories

2020-11-04T01:19:05+02:00 702 1

Черно и бяло 🇧🇬

Има ли определение за болката?...Реалност ли е или просто е част от една силна емоция...
Можем ли да бъдем по-добри, когато в душата ни е буря?... Когато усмивката е криво огледало на сбръчкани мечти...
Посрещаме денят, гледаме, ала не виждаме другия, егото е по-силно от добротата...
Обличаме новите ...

Аnna

Essays » Philosophical, Personal

2020-09-11T14:56:52+03:00 2K 3 4

Сиси 🇧🇬

Дъждът тихо стенеше по прозореца на стаята. Самотно сърцето летеше към спомена за далечното лято, при него, обичния мъж. И глухо същото това сърце връщаше порива и копнежа за нереалното бъдеще. Седнала на коленете си, Сиси впери сините си очи към водните капки навън, а мислите и се превръщаха в сълз ...

Аnna

Prose » Others

2020-08-09T20:53:49+03:00 1K

Лято 🇧🇬

Започнах да не разпознавам себе си. Бях аз, но търсех утешение за болката. Усмивката превръщаше се в клоунска гримаса. Добротата изстиваше като ледена висулка. Потърсих лек за своята рана, ала не намерих. Попитах се отново ли сгреших, не бях ли права... Мечтаех за теб и за морето, което отразяваше л ...

Аnna

Essays » Love

2020-07-28T14:00:13+03:00 2.3K 1

Ела, любов! 🇧🇬

В дълбокото на егото извиквам морските сирени.
В облаците сиви моля слънцето да се покаже,
а то мълчи и крие се навярно.
Обезумявам и разтърсвам студеното сърце.
Готова съм да моля за пощада. ...

Аnna

Poetry » Free verse

2020-07-23T21:27:12+03:00 964

Сблъсък 🇧🇬

Дъждът рукна изведнъж като прогонен звяр и принуди двамата влюбени да се скрият под една изоставена сграда покрай града. Свечеряваше се, слънцето тъжеше зад немирните облаци и въздъхваше тежко, денят премина в неочаквано приключение.Таня и Венци се познаваха покрай обща позната, която ги убеди през ...

Аnna

Prose » Short stories

2020-07-20T16:50:11+03:00 904 2

Фрагменти от нищото 🇧🇬

И стъпках думите, раняващи сърцето. Оставих ги назад в ехото, забравила, че ехото умее да връща с пълна сила.
Ушите са камбани, отразяващи болката.Очите са слепи, когато обичаме.
В сезоните са вплетени чувства с различни цветове, а често виждаме само в черно-бяло. Бялото е нежност. И невинност. Бяло ...

Аnna

Essays » Love, Philosophical, Personal

2020-07-08T13:46:04+03:00 2.4K 2 4

Безименен 🇧🇬

… Празни коридори, зазидани стени, тела без лица…Попадам в нищото, лутам се надолу, късам дрехи, не говоря, а викам, отеква гласът ми там, в лудостта на самозабравата…
…Някой вдига чаша за наздравица, а вихърът удря прозореца с плам…
Ръка, подавам ти, а ти насмешливо поглеждаш и усмивката се стича п ...

Аnna

Essays » Philosophical, Personal

2020-05-06T20:36:09+03:00 1.4K 2 8

Може би 🇧🇬

Именно, когато най-малко очаквах, падах многократно. Губех себе си, губех хора. Чупех на парчета света и ги разпилявах навред. Вятърът ги носеше. Пръскаха се навсякъде. После ги търсех. Намирах ги и не исках да са мои.
Хващах се за последната прашинка надежда и възкръсвах с въздишка за нови сили.Чуд ...

Аnna

Essays » Philosophical, Personal

2020-05-05T23:00:11+03:00 1.4K 2 2

Трошица обич 🇧🇬

Врабчетата играят необезпокоявани от минаващите хора...
Лекият дъжд тихо мокри косите ми, но устните-са жадни за чаша с кафе и затова се насочвам към близкото заведение.
Приятно се усмихва момичето, поднасяйки ми и кафе, и чаша с вода...
След минути малкото спретнато кафене се пълни с жадни за прика ...

Аnna

Essays » Love, Philosophical, Personal

2020-02-07T12:30:21+02:00 1.7K 2 3

Сутрешен полъх 🇧🇬

Когато се опитвам да съм силна, се получава най-добре сутрин, когато ставам от звъна на алармата, правя кафето и сандвич за детето и нахранвам изгладнелите ми котки. Тогава дори се поглеждам и в огледалото, слагам спирала, усмихвам се. Пускам музика на телефона и искам денят ми да е перфектен. После ...

Аnna

Essays » Personal

2019-10-22T18:55:55+03:00 1.5K 2 7

Спомен 🇧🇬

Силата на чувствата прерязва остъклената душа,
останала да се порадва на огнения танц от мъка.
Задлъжнях към хората, не познаващи скръбта,
а връщам рестото с прощален напев
за миналите времена, по залеза, по лятото красиво. ...

Аnna

Essays » Philosophical, Personal

2019-08-29T16:02:36+03:00 1.6K 4

За да те има, любов! 🇧🇬

… Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуват картини от намерената, съхранената любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато поискаме ...

Аnna

Essays » Love, Personal

2019-08-01T16:59:33+03:00 1.8K 1

Реквием на една жена 🇧🇬

Студът затопли нечии чужди сетива.
Зимата обагри неспокойния, но близък кръгозор.
Капчиците лед разтопиха осмисленото разкаяние.
Далечното слънце високо прошепна: „Ела!”
Луната се усмихна и намигна към земята. ...

Аnna

Essays » Love, Personal

2019-06-08T19:45:57+03:00 1.7K 1 2

Пепел от миналото 🇧🇬

І Жива съм! Без надежда не се живее!
ІІ Пребродих всичко Дори излишното.
ІІІ Време е.
И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Н ...

Аnna

Essays » Love, Philosophical, Personal

2019-05-23T16:19:49+03:00 2K 2 3

Музиката на духа 🇧🇬

...Грешка или прошка.... Ръце или без тях... Име или безименен.... Болка или радост... Падане или ставане... Усмивка или липсваща такава... Приятели или предателства... Любов или разочарование...Ухание на детска коса или падане в калта и усещане за лепкавост и безкрайна мокрота...Зима или пролет... ...

Аnna

Essays » Personal, Others

2019-05-19T06:44:38+03:00 1.5K 3 2

Криеница 🇧🇬

„Едно, две, три, ...девет,... единайсет....
Готово ли е?
Тръгвам!”
Всяка нощ сънувам тази криеница. Един властолюбив и настойчив мъжки тембър брои до единадесет и тръгва да ме търси. Сърцето ми сякаш трепери или е от ноемврийския студ?
Знам, трябва да заспя. През нощта организмът не бива да будува, ...

Аnna

Essays » Personal

2019-05-14T15:28:04+03:00 1.4K 9

Пеперудени сънища 🇧🇬

/ Изабел и Ана /
В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда, носителка на Щастието, и усмивката ми погали нейните ефирни криле. Беше м ...

Аnna

Essays » Philosophical, Personal

2019-05-08T16:50:15+03:00 1.4K 1 1

Тихият пролетен дъжд 🇧🇬

Мило мое момиче, още те усещам до мен, мило мое девойче...
Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди. Той я целуваше пламенно, а капките дъжд отмиваха греха им.
Прегръдките се редуваха с целувките и ...

Аnna

Essays » Love, Philosophical, Personal

2019-05-07T17:18:45+03:00 2.5K 2 6

Нощен етюд 🇧🇬

Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие. Желае да му угодиш. Чувствата са вълни от променящи се сезони. Радостта е като гларус, появява се само през лятото.
А ...

Аnna

Prose » Others

2019-05-03T23:27:50+03:00 1.2K 4 13

Котешка игривост на ума 🇧🇬

Гледам играта на котетата, невинни и свободолюбиви... Притварям очи и мечтая... За пролетното лято и за онова чувство за безгранично докосване на сетивата от любовта... Телефонен звън прекъсва летящото ми Аз и ме връща в реалността. Поредният клиент, вечно оплакващ се от несправедливостта на живота. ...

Аnna

Prose » Others

2019-04-23T22:41:57+03:00 1K 1 1