ЦветелинаЖулева (Есенен блян) - Works

Тъмен коридор 🇧🇬

Тъмен кръгъл коридор. Ключът за лампата е повреден отдавна. Пристъпвам бавно, с тихи стъпки. Без фенер. Без минало. Без бъдеще. Настоящето - подаръкът, обвит в черна хартия.
Отварям първата врата отдясно. Озовавам се в блатиста местност. Мъгли. Крякащи жаби. Голи, изсъхнали и прихлупени дървета. Пож ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2021-01-17T21:38:40+02:00 963 4 6

Там, по залез слънце... 🇧🇬

Там, по залез слънце,
на брега самотен,
там, до стария маяк...
Кехлибарени очи
и тънки пръсти ...

ЦветелинаЖулева

Poetry

2021-01-03T23:04:33+02:00 548 1

Някъде там... 🇧🇬

Някъде там...
Вървя из смарагдовите полета. Наоколо е пълно с рубинени цветя. Стъклени. Едно от тях подръпва роклята ми на маргаритки. Друго ме хваща яростно за крака. Трето ме спъва. И дори да е топло, земята ражда полъха на зимата...
Не след дълго пред мен се разкрива подножието на една заснежена ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2021-01-01T23:01:36+02:00 860 2 2

Проблемите на една миска 🇧🇬

Не мога да разбера защо всички ме наричат „тъпа кифла“? Какъв им е проблемът? Защото съм успяла ли, какво? Така ми е писнало от някакви интелектуалки, които да ми казват, че за нищо не ставам и единственото, което правя е да използвам мъжете. Пълни глупости! Аз просто си взимам това, което ми се пол ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories, Humorous

2020-12-28T22:45:22+02:00 630 3

Тази, която съм 🇧🇬

„Най-много обичах да гледам небето. Всичките онези звезди, които сякаш светеха за мен и ми нашепваха, че съм родена за велики дела. Обичах и дългите ни разговори край огъня. Ние не бяхме просто племе. Бяхме едно семейство.
Вероятно нямаше да забравя и деня, в който за първи път тръгнах на училище. В ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2020-12-28T21:49:24+02:00 1.1K 1

Моята "приятелка" 🇧🇬

Преди години някаква непозната почука на вратата ми. Носеше сива вехта рокля. Беше много слаба. Очите й бяха хлътнали навътре. И въпреки това ми се усмихваше. Приютих я за малко. Направих й кафе. А тя ми разказваше истории за живота си. Преди няколко месеца последният мъж на когото гостувала, я изго ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2020-12-27T11:21:32+02:00 1.4K 1 17

Защо все на мен? 🇧🇬

Три срещи и ми бяха напълно достатъчни, за да осъзная, че той е човекът за мен.
В и к т о р. Какво благозвучно съчетание от букви!
Той е умен, и мил. Държи се с мен много добре. На първата ни среща ми подари от любимите ми цветя. Очите му са зеленикави. А косата – светло-кестенява. Как бих искала да ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2020-12-26T23:45:44+02:00 562 5

Мъртва мечта 🇧🇬

- Ирина, какво е това?
- Кое? - изненадах се.
- Качи се на кантара. Бързо!
Послушах доцент Христова.
- Качила си килограм и половина. - възмути се тя. ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2020-12-22T22:17:30+02:00 1.5K 5

Мелодия 🇧🇬

Капчици от дъжд
задъхано целуват
изстудените стъкла.
Танго от огън
се разгаря между ...

ЦветелинаЖулева

Poetry

2020-12-18T22:14:55+02:00 699 1 4

Търсех те... 🇧🇬

С години чаках да те срещна...
Търсех те...
в изгрева,
в синевата океанска,
в гората зад дърветата... ...

ЦветелинаЖулева

Poetry » Love

2020-12-11T22:12:41+02:00 1.6K 1 10

Слънчево момче 🇧🇬

Слънчево момче, при мен ела,
помилвай ме в нощта студена,
от горещи извори червено вино ми налей,
изпълни желанията стаени...
Дори да наближава зимата, ела, ...

ЦветелинаЖулева

Poetry » Love

2020-12-11T10:51:34+02:00 779 10

Далече, далече... 🇧🇬

Ледът ми се пропуква. А под него - лава...
Дълго се скитах през заснежените полета. Устните ми се напукваха. Пръстите кървяха. Гласът отекваше безмълвно в ледените виелици...
Лутах се без посока. Не можех да се измъкна. Може би не исках. Обичах леда. Студа. Бурите...
На хоризонта съм...
Там, където ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2020-12-08T21:51:59+02:00 864 11

Пеперудата 🇧🇬

Беше началото на април. Красотата на вишневите дръвчета събираше пчеличките наоколо. Вече се чуваха първите песни на птиците. А аз стоях в градината и садях цветя. По едно време, както се бях навела, край мен прелетя някаква пеперудка. Имаше най-красивите криле, които някога бях виждала. Криле от тю ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2020-12-07T20:29:09+02:00 766 1 21

Завръщане в пролетта... 🇧🇬

Сутринта се събудих. В стаята ми беше прашно. Разваленият часовник лежеше върху малката дървена масичка. Дрехите ми бяха нахвърляни по стола. Миризмата на мухъл дебнеше от всеки ъгъл. Преди не ми правеше впечатление, но днес ми се стори някак... непоносима. Беше крайно време да проветря тази стая съ ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2020-12-03T21:18:03+02:00 840 3 5

Светла тъмнина 🇧🇬

Хората казват, че Луната е красива. Може би дори романтична. Тя вижда душите ни. Вдъхновява поетите. Утешава моряците. Оставя отпечатъците си в самотните души, които я обичат...
Но може би...
Тя е бледа. Дори мъртва. Докосванията й са ледени. Светлината й идва от Слънцето. А тя е просто... тъмнина. ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2020-12-02T21:56:35+02:00 615 2

Неизживяна страст 🇧🇬

Не исках да го виждам. Мразех го. Мразех го с цялото си сърце. Но, проклета да бях, можех да се закълна, че дори и през слънцето на омразата, усещах лъчите на любовта. Не можех да го понасям. Той беше един нещастник. Скапан нещастник. Беше постъпил подло с мен. Накара ме да мечтая за него, а после с ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2020-11-29T18:09:04+02:00 598 1

Хризантемов дъжд 🇧🇬

Не съм и очаквала, че един ден ще стигна дотук...Но ето. Водопадът от сивота се излива върху мен. А как само ми липсва онази красива илюзия, стопляща съзнанието ми...
Останах там... сред полята от слънчогледите на любовта. Онези жълти цветя, които толкова обожавах. Може би е време да оставя вятъра д ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2020-11-24T00:43:19+02:00 1.2K 4

Вихрушка от думи... 🇧🇬

Усещаш ли обичта в думите ми, насочена към теб...
Пътувам с колата по дългия път. Зелени ливади. Високи върхове. Овощни дръвчета. Шарени листа...
Иска ми се да спра колата, но...
Пейзажът се променя. Пурпурни отблясъци от залеза. Високи палми. И много огън - в очите ми...
Искам да сляза от колата! ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2020-11-08T01:30:15+02:00 588

Красотата на неизживяното... 🇧🇬

Есента ме покани на гости. Приюти ме в уютния си дом. Опече ми кестени и тиква за вечеря. Даде ми малко дъжд вместо вода. Приготви ми меко легло от листа. Зави ме с одеялце от мъгла. А за възглавница - едно навъсено облаче, което прегръщах през цялата нощ.
Тъжните неща се нуждаят от най-много обич.
...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2020-11-04T01:39:27+02:00 1.3K 2 7

*** 🇧🇬

- Елена, събуди се! – чух дрезгавия глас на началника си.
- Какво!? – стреснах се.
- Браво, Елена! Отличен шест! - изръкопляска той.
- Съжалявам!
- И повече никакви успокоителни по време на работа. Следващият път да си знаеш. ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2020-10-29T23:18:22+02:00 566 2 4

** 🇧🇬

- Какво става? – попитах малко притеснена след като дочух трясъка на вратата.
- Мисля, че токът спря. – отвърна ми хладнокръвно.
- Ами вратата?
- Може би е станало течение.
- Но прозорците са затворени… ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2020-10-28T14:51:22+02:00 542 1 6

Морето на опияняващото отчаяние 🇧🇬

Борех се с вълните от години. И най-накрая го видях в далечината… Отдавна копнеех да стъпя на този бряг. Да изляза от морето на опияняващото отчаяние. Да се почувствам отново свободна. И виждах очертанията му, макар да беше тъмно. Усмихвах се. Защото знаех, че онова парче земя беше спасението, което ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2020-10-27T08:21:08+02:00 1.1K

* 🇧🇬

Вървях по улицата когато чух зад себе си някакъв глас.
- Здравей. - усмихнах се когато се обърнах.
- Здравей.
Беше мъжът, с когото се запознахме наскоро в любимия ми бар.
- Искаш ли да се поразходим? ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2020-10-25T23:38:59+02:00 845 5

Онова старо писмо... 🇧🇬

Есен е. Някъде в началото. Септември може би, а може би октомври. Вятърът понася листата в нежен танц.
Стоя на терасата с чаша горещ чай в ръка и наблюдавам залеза. И се понасям далече, далече от тук...
Прелитам над долините, над реките и над високите планини, които някога ми се струваха толкова нед ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2020-10-20T20:17:25+03:00 588 3

Съквартирантът 🇧🇬

- Това е твоята стая. – усмихнах му се.
- Готино местенце. – подхвърли той.
Оставих го да разопакова нещата си и отидох в моята стая. Никога досега не ми бе харесвало идеята да деля квартирата си с непознат човек, но опре ли ножа до кокала…
Месец по-късно, както си стоях в хола пред телевизора, той ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2020-09-27T21:42:28+03:00 638 1 10

Есента... 🇧🇬

И ето – есента отново идва. Приласкава ме с топлите си наситени нюанси. А аз поглеждам лекичко назад, за да си припомня всичко, на което ме научи този сезон. Усмихвам се. Не съм човекът, който бях. Няма и да бъда. Усещам промяната в себе си. Светулката, която ще ме изведе на моя път, макар в началот ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2020-09-19T23:31:11+03:00 692 2 3

Да загася ли свещта?... 🇧🇬

Червена рокля. Тъмна нощ. Следи от червило. Аромат на канела. Разтопен восък. Блед пламък.
Идваш ли?...
Живея в замъка на вятърните кули. Храня се с разбити мъжки сърца, гарнирани с горчиво разочарование и лютив гняв.
Усмивката ми, лъч светлина, способен да те изпрати дори и в най-гъстата мъгла.
Дос ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Letters

2020-09-09T15:12:29+03:00 959 1 2

С аромат на лавандула 🇧🇬

- Почакай! – затичах се след нея.
Тя ми отвърна с тънка нотка на сарказъм :
- Не излизам с непознати.
Тази жена… Побъркваше ме. А беше толкова красива... Дългият червен шал се стелеше нежно върху меката и като коприна коса.
Замълчах. Вървяхме през тихото поле, огрявани от последните слънчеви лъчи… ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2020-09-09T00:04:18+03:00 898 4

Пътища на мълчанието... 🇧🇬

Вървя по пътеката на мълчанието. Усмивката ми прилича на пожълтял есенен лист в мига преди да падне на земята. С тихи стъпки се приближавам...
Нося се бавно по реката на носталгията, все още вгледана в онази лодка. Последните лъчи на залеза едва я достигат...
Опитвам да се доближа до нея, но течение ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2020-08-29T06:58:01+03:00 815

Есенна сюита 🇧🇬

Летя…
Нямам представа колко време ще ми отнеме. Да се науча да живея тук. В реалността. Дори тя да ме топли с лъчите на сивотата…
Но още съм там. В онази нощ…
И пак съм сама… Но не. Не ми е студено… Аз притежавам звездите, и небето. Дори и морето… И спомена за теб…
А ти? Четеш ли писмата ми? Вълнува ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Letters

2020-07-19T00:57:00+03:00 985

Между редовете ни... 🇧🇬

Нощ – тиха и тъмна. Лъчите на липсата ти ме изпепеляват. Въвличат ме в поредната симфония от спотаени чувства.
Затварям очи… и отново се прехвърлям там. Виждаш ли есенните листа наоколо? Вятърът си играе с две от тях, отдалечавайки ги от останалите… Поглеждат се, но така и не успяват да се докоснат… ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Letters

2020-07-11T23:13:52+03:00 956

Пясъчна реалност 🇧🇬

Понесена от морските талази
пътувам пак към острова далечен,
от който гледаш изгрева и залеза
самотен, всяка сутрин или вечер.
Пред теб изричам мълчаливи фрази. ...

ЦветелинаЖулева

Poetry » Love

2020-07-10T11:33:47+03:00 796 7

В тихия залив... 🇧🇬

В омайна нощ - лунните лъчи...
докосват ме по-нежно и от бриза.
Сбогом сивота, мъгли!
Сбогом празнота в душата скрита!
Затварям своите очи... ...

ЦветелинаЖулева

Poetry » Love

2020-07-09T09:16:26+03:00 935

Изплаши ли се?... 🇧🇬

Изплашен от думите ми. Търсещ смисъла зад всяка от тях…
Правиш се, че ме няма? Но аз съм тук. И не се крия. За разлика от теб...
Отново си в гъстата гора на отчаянието. Вървиш сам сред дърветата, но ти изскачам неочаквано зад някое от тях. Появявам се когато най-малко очакваш. И отсъствам когато ме ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Letters

2020-07-04T01:17:19+03:00 956 1 2

Не си тръгвай... 🇧🇬

Бреговете ми – отдавна опустели. Сърцето ми, пулсиращо от дъното на океана. Тъжна песен. Дочул си я…
Скрит сред сенките, а всъщност… луна. Бледа, тъжна, но свети в тъмнината…
Вихрушката от емоции, запратена към бездната…
Още ли съм лавата, криеща се зад камъка в очите ти? Обитавам ли земите на мълча ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Letters

2020-06-23T07:37:04+03:00 928 1

По пътя на илюзията... 🇧🇬

На въжения мост съм. Спомените преминават на лента през съзнанието ми. Опитвам се да вървя напред сама, макар и несигурно, но те ме дърпат назад. Внимавам да не падна, защото съм без предпазно въже. Над бездната на живота съм, някъде на границата между реалността и илюзията. Първата изцяло в безцвет ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2020-06-07T11:45:26+03:00 898 2

Здравей, любими мой... 🇧🇬

Здравей, любими мой.
Желая ти попътен вятър.
Дори и не научих кой си ти
и как дойде в този театър,
кръстен кратичко "Любов". ...

ЦветелинаЖулева

Poetry » Love

2020-06-05T18:39:04+03:00 918 2 4

Неизпратено писмо 🇧🇬

Свещта догаряше бавно. Бледата светлина от луната навлизаше през отворения прозорец. Вълните полюшваха кораба, напомняйки майчина милувка преди сън. Никола стоеше приведен над листа хартия. Химикалката трепереше под загрубелите му ръце, а очите му – тъжни и замислени, поглеждаха към необятната морск ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

2020-06-04T22:39:59+03:00 1.4K

Ако някога... 🇧🇬

Дописвам недописаната ни история върху белия лист, попиващ мастилото, стичащо се от сърцето ми…
Лъчите на спомените изгарят кожата ми, оставяйки кървави следи по нея...
Проследявам пътя на отминалите ти думи, сякаш са последните листа преди да настъпи зимата…Но тя е тук, а виелиците в душата ми разк ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Letters

2020-05-21T20:49:26+03:00 1K 2 2

Нежна тишина 🇧🇬

Днес учителите от столичната езикова гимназия отиваха на тиймбилдинг в една от вилите на Цигов Чарк. В този красив пролетен ден се носеше аромат на трева и маргаритки. Самата вила се намираше на една поляна, нависоко в планината. Около нея беше пълно с високи иглолистни дървета.
Всички се настаниха ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2020-05-12T08:52:09+03:00 1.5K