ДаниелаВиткова
312 results
Уж всичко ми изглеждаше надеждно.
С компютъра отдавна съм на „ти“.
С години в него сбирах си надлежно
програми, снимки, файлове… Ала уви…
Модерна тема нищи се в последно време – ...
  171  10 
Е, обещах си да пиша за развоя на проблема, който вчера споделих тук. След двудневна борба с институцията БГПощи искам да ви кажа, че финалът е с щастлив край и то благодарение единствено на ФБ групата "📬 Български пощи, USPS/Tracking проследяване, неволи и други куриери", които се отзоваха вчера съ ...
  227  12 
Как премина половината от моя ден?
Или…
как преминават дните на българина?
На 10 октомври от САЩ е изпратен до моя адрес в гр. Кюстендил малък пакет. Според служебното лице там, такава доставка отнема 6 дни за пътуване до България и получаване. Изпращащото лице може да проследява пътя на пратката са ...
  256 
Колко бързо се променя пред очите ни света!
Раснахме под зарево червено в братство, равенство, без свобода.
После порив син обзе ни. Вятър на промяната задуха.
С непознат живец във вените търсихме къде е сполуката.
Валс танцувахме уж за последно, но във дворцовата зала ...
  198  13 
Днес, очаквано, ще е страхотен ден!
Сънувам ли? Май героиня съм от приказка!
С целувка нежна ме събуди джентълмен,
с букет цветя, ама напълно истински!
Дали не е сгрешил, та да ме буди? ...
  255  14 
Изпуснато хвърчило
отдавна са дните ми.
Все бързат къмто утре …
полудели.
На кръст разпънати ...
  156  14 
В нежна прегръдка когато се слеят
нощта със зората, се ражда денят.
От нежност такава се раждат и хората,
между изгрев и залез прохождат, вървят…
Подканя ги изгрева за дълго пътуване ...
  163  10 
Щом отвори си очите,
Жорко почва със белите.
Сякаш дяволи стотина
канят го да са дружина.
Ето, за закуска днес ...
  648  50 
Мама ми каза: Внимателно слушай,
ще ти разкажа по истински случай
приказка за едно малко момченце,
много палаво и непослушно детенце.
Възпитавали го родителите му заети ...
  420  13 
Не знам дали е време за поезия, когато
небето смръщено разтворило е адовите порти?
Кълват оловни птици гълъбите по земята,
до смърт разкъсват ги с грабливите си нокти…
Димят полета, вместо жито да пониква. ...
  154  10 
Познавам любовта.
Тя крие живи въглени в очите.
Лек полъх вътре в теб
от пеперудени крила
и лумва пламъкът опустошителен - ...
  294 
Всяка вечер мама ме завива,
нежно ме целува и казва:“Заспивай!“
- Но мамо, май нашия навик забрави?
Извинявай, така не сме се разбрали!
Не бързай, почети ми от книжката малко, ...
  158 
Дали защото свикнала съм есента
да идва с рокля във любимия ми цвят,
или защото като мен, тя просто е... жена,
ненатъгувала се по отминалото лято,
обичам съвършенството ѝ, мъдростта, ...
  190  11 
Видях метална птица
в небето да кръжи.
Голяма перка върху нея
не спира да върти.
Попитах татко как се казва, ...
  150 
Лято гнездѝ на септември в сърцето.
но измамна е тяхната късна любов.
Обич с отсрочка или кратка забежка?
Лято циганско е, пети сезон!
В него бушуват в страстно кресчендо ...
  195  16 
Родният ми град Лом празнува в днешния празничен Ден на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов!💖🌞
.......................................................................
С три букви само е твоето име,
а толкова обич в тях се побира.
Мама и татко, приятели, дом - ...
  209  10 
Слушайте, сега ще ви разкажа
случка весела от онзи ден.
Мечтая си шофьор да стана.
Но… все големи са за мен
и БМВ-то, дето кара татко, ...
  391  20 
Не си изметохме оборите навреме… Не говоря за „Народен съд“ или за физическа мъст, а за лустрация, която щеше да предотврати политическите назначения и даде шанс на интелигентните, на кадърните хора, недопускани и през т.н. демократични години. Защо т.н. ли? Защото ни я направиха така, че да обслужв ...
  314  21 
Отскоро баба ми, горката,
с голяма мъка качва стъпалата.
Как да и помогна мисля,
вълшебен лек да ѝ измисля,
проблемът в болните и колене ...
  296  18 
Имам си грижа сериозна, голяма…
Когато порасна какъв ли да стана?
Повярвайте, трудно е чак от сега
от сто мечти една да избера.
Застанал съм на труден кръстопът… ...
  325  11 
„Ако искате да разсмеете Бог, разкажете му за плановете си!“
Разсмиваш ли се, гледайки ме от небето, Господи?
Отказах се,… отдавна вече планове не правя.
Живея праведно (е, по каноните признавам си, не постя)
но не забравям, че никой не е по - голям от хляба. ...
  535  23 
Прихлупени къщи,
от времето грохнали,
сякаш артрит ги разяжда
до кости…
Стените дъхтят на самота̀ и варосано, ...
  234  15 
„Баба” и „дядо” са двете най-сладки четирибуквени думи, които чух от неспиращата уста на англоговорящата ни внучка Кармен. Добро начало, за да научи български език. За броени дни в България, добавихме и още.
Седим на едно от любимите ни заведения на открито в центъра на града. Кармен ококорено скача ...
  249  14 
Тази ракла потънала в прах и забрава,
изписана преди време
от самобитен художник,
прелива от отминали дни на тавана …
Отваря се, (от мама си спомням), ...
  215 
Когато свърши земното ми време,
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна, ...
  204  10 
Два без пет е, а за мен е съмнало...
Пак луната си прави неуместни шеги.
Скучае ли или пък ѝ е хрумнало
да броя поредно стадо с овци?
До хиляда стигнах, а те, пощръклели, ...
  256  15 
Не съм ли ти казвала? Обожавам кафето!
С аромата му започва нашия ден.
Приготвяш го у̀ставно - с каймак и горещо,
с две бучки обич подсладено за мен.
Не съм ти казвала, но всъщност, ти знаеш ...
  473 
„Август е следобедът на годината“ – Георги Господинов
Моят август натежал е от слънце,
по - жарък от нестинарска пътека.
На деня по дългата сянка се спуска
изживян, осъзнат, мимолетен. ...
  421  10 
Слушай, Рекс, не ми пречи! Виждаш, стягам си багажа.
Утре тръгваме в зори за ваканцията при баба.
Идваш с мен, не се плаши, няма да те изоставя.
Само обещай, с глава кимни, да си кротичък до края.
На завоя там след моста, виждам къщичката в бяло. ...
  850  57 
Този живот, суров, педантичен,
все търси несъвършенства у всеки.
Наред очуква по начин различен,
руши и изгражда, докато се усетим.
Дълбае безмилостно с длетото и с чука, ...
  452  13 
Когато се изкачиш на върха,
остава само да слезеш достойно от него.
Джейк Ла Мота
Въже спасително е нишката изпредена
от мойрите*, но ти повярвай първо в себе си, ...
  222  10 
Облаци - памук раздърпан. Ден припича, два вали...
Времето съвсем се сбърка (като хората досущ, нали?)
Локвите - огледала̀ немити, юли пресуши със дъх.
Облачета като маргарити пръснаха нашир и длъж.
Слънцето - узряла пита, буди се в рибарска мрежа. ...
  228  12 
Денят роди се от утробата на мрака
и обещаваше живот и слънце ярко.
А тъмнината, притулена, преви снага
и заживя в човека тайно,
като сянка. ...
  204 
Денят, току изгрял, ми смигна
над клоните на зрялата череша.
Слънчев лъч по бузките ме милна
и се търкулна по цветната пътека.
Поведе ме сред бели маргарити, ...
  357  24 
Моливът:
По белия лист прохождам едва.
Лулички, чертички се уча да пиша.
Старая се много, ала често греша
и всеки път започвам на чисто! ...
  332  16 
Нощта е река. С въртопи и подводни капани.
Рани дълбае, а бреговете се разливат като тъга.
Душата ми следва извивките на рапаните
и чака да съмне. Тя знае, след мрака идва
… светлина. ...
  177 
По пътя пред мен, по белия път,
чертаех хиляди възможности.
И струваше ми се, че близо е върхът,
макар миниран
със шаблони и условности, ...
  277  21 
С майски дъжд е бременно небето.
След миг ще плисне бисерни сълзи.
Изплаче ли се, с красота неземна
ще се посипят слънчеви лъчи.
И сивото ще се размие като с четка. ...
  263  10 
Въй, каква съм аз работна, градска домакиня.
Нямам село, нито лозе, ни пък вила със градина.
Затова пък на балкона расне що душа ти сака.
Сички от квартала викат: Тѐ това е тѐ, тераса!
Наредила съм една до друга барем дваесе тенекии ...
  551  16 
Между утрото на обещаващ ден
и нощното неканено будуване,
вгорчава неизменното кафе
едно натрапчиво... бездумие
от неизказани мисли родено, ...
  393  11 
Random works
: ??:??