ДаниелаВиткова
312 results
- Моля, мамо, прочети ми приказка една.
- Случка, сине, ще разкажа и с поука при това!
……………………………………………
Преди много години в далечна страна
се родили сестри, но твърде различни. ...
  951  20 
По горска пътечка криволичи,
между листа и борови иглици,
дълга колона от мравки -
все еднакви, с кафяви забрадки.
Всяка на гърба си понесла е зрънце ...
  222  10 
Живея едновременно в два свята,
и някак балансирам с … двете дини.
В света на възрастните с двата крака
до глезени нагазила съм от години.
Но неуютно ми е там в последно време. ...
  260  14 
Без интернет за два - три часа
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...
  202  12 
Харесах те веднага, щом те зърнах,
а ти с ръка погали ми косите,
усмихна се и после ме прегърна,
прочела моя смут в очите…
Не зная от къде намираш сили ...
  332  14 
Прекрасен ден! Не бързам за никъде.
Есен съм, а в календара ми всеки ден е …
неделя.
Гонех времето - кратко примигване.
Чаша силно вино бе моето ...
  244  10 
Слушайте, сега ще ви разкажа
случка весела от онзи ден.
Мечтая си шофьор да стана.
Но… все големи са за мен
и БМВ - то, дето кара татко, ...
  251  13 
Броя годините, от както си отиде.
Да поговорим за последно, не успях дори …
Аз зная, болката ми няма да отмине.
В душата ми кандилото не спи.
За всичко още си ми нужна. За съвет. ...
  271  10 
Съвсем е луднал днес света ...
Мравуняк разтревожен преди буря.
И не увира ничия глава,
че вместо жито, смърти жънем.
Не би достигала водата в океаните, ...
  290 
В спирала въздушна, в красив пирует
към долната земя в надпревара
танцуват есенни листа навред,
златеят във вихъра на листопада.
Танц без музика, растяща тишина… ...
  619 
Не се шегува и дълбае времето коварно.
Навсякъде по мен оставя автограф.
Нали жена съм, вътрешно крещя му,
но всъщност, благодаря му с искрен смях!
Две бръчици е очертал около устните ми. ...
  358  15 
Палец, показалец, среден,
безимен, малък. Общо пет!
Научих имената им и ето,
без грешка ги броя подред!
Палецът не е висок, но важен! ...
  276  13 
Когато в есента ни бавно крачим
прегърнали венеца си от тръни,
когато дните ни са пред здрачаване,
и бѝлото ни стръмно зад гърба е,
към себе си по - често се завръщаме. ...
  219 
Как неусетно лятото отмина…
Въздухът ухае на сухи листа.
Осиротяло е гнездото над комина
в дворовете отново цари суетня…
Лек дим над котлето се вие ...
  295 
Прехвърлила средата на живота си
все още със замах рисувам бъдеще,
макар да зная – есента посока е,
в едно събрала начертаните ми пътища.
Пребродих ги - и пролетни, и летни, ...
  219 
Всяка вечер гледам кака-
с книга ляга си в кревата.
Нямат никакви картини,
някои са пък във рими.
Все чете, дори не чува, ...
  1246  35 
Август догаря последна жарава.
Вѐзани дисаги премята за път.
Готов е, опекъл под връшника хляба.
Ухае на пита през август денят.
Чуй, за последно щурчетата свирят ...
  262  12 
(по истински случай)
1963 година
"В партията са се вмъкнали крадци и мошеници“!!!
...............................................................................................
Смело изказване на баща ми, забележете, не скрито, а пред всички колеги, служители, на профсъюзно събрание… Това изказване ...
  389  17 
С девет ключа на разсъмване заключих тъгата.
Все по тъмно гостува в съня ми, неканена.
Нощем дращи с котешки нокти в душата.
Денем кърпи с усмивка скритите рани.
Дебне ме, когато съм изцедена и слаба. ...
  380 
Лято е! Най-живият сезон!
Пулсиращ, пълнокръвен,
раждащ куп мечти…
Нощна музика от саксофон
звучи под ярките звезди. ...
  195 
Когато ти е трудно и нищо не върви,
а денят ти тръгне с краката нагоре,
когато се луташ в кръг, полужив
и си самотен сред близките хора,
спомни си, че няма свят без любов! ...
  229 
Подобно на зрънце пшеничено
в утробата на майката - Земя
засяваме с грижа, отглеждаме напоително
доброто в детската душа.
С пример учим, че доброто е заразно. ...
  217 
От памтивека по каменистия път
(този, уж дето все води към Рая),
в тъмната страна на душата, отвъд,
камъни човеците трупат… Грамада.
Че съдници много, а камъни ще потрябват... ...
  348 
Между ума и сърцето някъде там,
заедно с човека се ражда душата.
За някои тя е и пристан, и храм,
съдник, мъдрец и приятел!
Душата расте във всеки различна. ...
  246  10 
Нощта се спуска през звездното сито,
тихо обгръща до хоризонта простора.
Само кварталното куче там някъде свито
лае самотно и събужда покоя.
Светлините уморено примигват и гаснат ...
  240  10 
Юлско чакано утро, ти отново дойде,
родено от целувката страстна
на небето с пенливото Черното море.
Бавно пристъпваш с ризата лятна
по стръмния бряг, сред треви и цветя. ...
  241  11 
Лястовиците ниско летят, а въздухът лепне.
И толкова тихо е, чак мухите се крият нейде в обора.
Пред дъжд е.. Па̀ри нозете крайпътната пепел.
Пуст е пътят. Няма ни добитък, ни хора.
Само баба със забрадката от бял тензух ...
  1121  72 
Сякаш сме във филм на забавен каданс.
Накъсана лентата повтаря епизодите.
Уморени от танцуване на последния валс
остаряха в очакване на развръзка актьорите.
И драгите зрители в съзерцаване остаряха. ...
  203 
През лятото съблякох тъгата.
Най - после смелост събрах…
С тази спътница толкова стара
май доста дълго вървях.
Без нея сякаш не съм същата - ...
  383 
Цветя положих на гроба ви
и шепа череши за „Бог да прости“.
С добро до един споменах ви
(няма да скрия) през го̀рки сълзи…
Често в съня ми сте гости, ...
  678 
Ако пролетта е нежно момиче,
то лятото е огнена жена!
Слънчеви зайчета има в очите,
и ухае на окосена трева.
Лятото със слънцето лудува, ...
  646 
По пътя след сърцето си вървя.
Изборът му никога не ме подведе.
Прощава винаги, ако сгреша,
без нещо във замяна да ми вземе.
Връстник ми е, но никак не е старо. ...
  206 
(Час по музика)
Похапнаха и поиграха нашите герои.
За час по музика отдавна са готови.
Бухалът поканил е вокален педагог.
Той има глас в регистъра висок - ...
  282 
(Част трета - Междучасие)
Междучасието голямо
бе чакано и най - желано.
И ето, звънчето извести
време за почивка и игри. ...
  241 
(Втори час – граматика)
За втори час звъни звънчето.
В клас пристъпва първи Мечо,
а след него Вълчо, Лиса.
Катеричката след тях изтича. ...
  698 
Дъждът вали.
Проплаква тъжен
като след раздяла
или изгубена любов…
Чрез сълзите, навярно е осъден ...
  213 
(Първи час – математика)
На клоните на столетен бук,
в гъста гора, далече от тук
от орехово дърво издълбана
е закачена табела голяма. ...
  992 
Патриот съм! Смел юнак!
Трикольорът ми е втора риза.
На широкия ми гръб отзад
Левски съм си татуирал.
В крайграничните бразди ...
  182 
Въздушни милувки от пух на тополи,
слънцето пъпли по небесния друм.
Реят се птици – небесни гондоли,
бягство за кратко от градския шум.
В парка следобед придремва неделята, ...
  222 
Лъкът погали нежно струните
и Тя копнежно
... полетя
като птица, подарили свободата и.
... Заля ...
  240 
Random works
: ??:??