evgeniagenka
421 results
Ще избягам от теб!
Ще избягам от себе си!
Ще затворя решително всички врати!
Ще заключа и своите чувства!
Ще се гмурна в море - безразличие, ...
Ще избягам от себе си!
Ще затворя решително всички врати!
Ще заключа и своите чувства!
Ще се гмурна в море - безразличие, ...
624
1
2
На баба ми Евгения
Да, времето бавно изтича.
Животът ти преполови
и вече към залеза тичат
твоите слънчеви дни. ...
Да, времето бавно изтича.
Животът ти преполови
и вече към залеза тичат
твоите слънчеви дни. ...
555
1
Топи се есенното злато
в жарта на гаснещото слънце.
И ново чувство непознато
пониква в мене като зрънце.
Очи затварям – есенното злато ...
в жарта на гаснещото слънце.
И ново чувство непознато
пониква в мене като зрънце.
Очи затварям – есенното злато ...
699
7
Няколко алени рози в снега са замрели -
болка, бродирана в преспите, чисти и бели.
Няколко локвички кръв под небето,
от гълъб, прострелян направо в сърцето.
Как да забравя оловната тежест в гърдите? ...
болка, бродирана в преспите, чисти и бели.
Няколко локвички кръв под небето,
от гълъб, прострелян направо в сърцето.
Как да забравя оловната тежест в гърдите? ...
574
5
Като звън на китара,
като капка дъждовна,
като приказка стара,
като мисъл греховна,
като мълния златна, ...
като капка дъждовна,
като приказка стара,
като мисъл греховна,
като мълния златна, ...
589
3
Истинската любов само веднъж се ражда.
Истинската любов живее само веднъж.
Тя е жива вода за сърдечната жажда,
тя е нужна като на земята ни дъжд.
Истинската любов като изворче блика, ...
Истинската любов живее само веднъж.
Тя е жива вода за сърдечната жажда,
тя е нужна като на земята ни дъжд.
Истинската любов като изворче блика, ...
964
3
Душата ми е струна затрептяла
в цигулката на вечната любов.
Звучи красиво в тази пролет бяла,
омайва те с вълшебния си зов.
Душата ми за теб е цвят уханен. ...
в цигулката на вечната любов.
Звучи красиво в тази пролет бяла,
омайва те с вълшебния си зов.
Душата ми за теб е цвят уханен. ...
995
12
Семейството е храм свещен!
А аз съм жрица всеотдайна.
С обич е олтарът осветен
и вярност - светлина сияйна.
Едно е мойто божество - ...
А аз съм жрица всеотдайна.
С обич е олтарът осветен
и вярност - светлина сияйна.
Едно е мойто божество - ...
1346
6
Не искам СИВОТО в моя живот!
Нито сиви мъгли, нито сиви одежди,
нито хора сиви - и скучни и зли,
нито сиви дни без красиви надежди.
Сива скука – в гърлото тя ми горчи. ...
Нито сиви мъгли, нито сиви одежди,
нито хора сиви - и скучни и зли,
нито сиви дни без красиви надежди.
Сива скука – в гърлото тя ми горчи. ...
593
3
(басня)
Живееха си на тавана Мишокът с мишката Гризана.
И ще ви кажа под секрет, че имаха си рожби пет.
Секрет ли? Че какъв секрет? Че имали си рожби пет?
Разбира се, това е тайна, защото мишките, е знайно, ...
Живееха си на тавана Мишокът с мишката Гризана.
И ще ви кажа под секрет, че имаха си рожби пет.
Секрет ли? Че какъв секрет? Че имали си рожби пет?
Разбира се, това е тайна, защото мишките, е знайно, ...
549
Черна вест света обходи – черна вещица пороби най-прекрасната мома – Слънчовата дъщеря! Казвала се таз девица УТРИННА ЗОРА – ЗОРНИЦА. Жалели за нея всички – зверове и пойни птички, горските треви, цветята, всички хора по земята… Но от всички най-нажален бил един юнак прославен. За ЗОРНИЦА бил сгоден ...
949
6
„Кой, каквото прави, за себе си го прави.”
Лунна нощ, красива, ясна...
Нова приказка прекрасна
пак за тебе наредих.
Чуй я, мило, стих по стих! ...
Лунна нощ, красива, ясна...
Нова приказка прекрасна
пак за тебе наредих.
Чуй я, мило, стих по стих! ...
1414
10
На внучката ми, Аделина
Младост моя, лястовице бяла,
страдах, че далеч си отлетяла,
но отново чувам те да пееш
и чрез внучката ми пак живееш. ...
Младост моя, лястовице бяла,
страдах, че далеч си отлетяла,
но отново чувам те да пееш
и чрез внучката ми пак живееш. ...
864
3
За вас, о, българки чудесни,
в душата ми се раждат песни.
Жени и мъдри, и красиви,
и много, много талантливи.
По дух сте волни като птици. ...
в душата ми се раждат песни.
Жени и мъдри, и красиви,
и много, много талантливи.
По дух сте волни като птици. ...
560
3
Обичай ме! Не ме разлюбвай!
Душата ми безсмъртна не погубвай!
За миг дори да спреш да ме обичаш,
сърцето ми на болката обричаш.
Заклевам те! Не ме разлюбвай! ...
Душата ми безсмъртна не погубвай!
За миг дори да спреш да ме обичаш,
сърцето ми на болката обричаш.
Заклевам те! Не ме разлюбвай! ...
749
4
Ръката ми със твоята флиртува.
Любовен знак разнежена танцува.
Целуват пръстите ми пръстите ти мили
и в тях се гушват, топлина открили.
Ръката ти със моята флиртува. ...
Любовен знак разнежена танцува.
Целуват пръстите ми пръстите ти мили
и в тях се гушват, топлина открили.
Ръката ти със моята флиртува. ...
703
7
Вземи ме, лодкарю, в лодката стара!
Зората розови устни разтваря,
пали с целувка пожар над морето
и буди копнежи сладки в сърцето.
Вземи ме, лодкарю, в лодката бяла! ...
Зората розови устни разтваря,
пали с целувка пожар над морето
и буди копнежи сладки в сърцето.
Вземи ме, лодкарю, в лодката бяла! ...
1706
8
Отрова за душите е омразата.
Боже, научи ни да обичаме!
Искрени и чисти да останем!
Чрез човеколюбието само,
Аз вярвам, се постига и безсмъртие. ...
Боже, научи ни да обичаме!
Искрени и чисти да останем!
Чрез човеколюбието само,
Аз вярвам, се постига и безсмъртие. ...
728
7
Вълчи студ насън сърцето ми раздира!
Път към тебе в мрака не намирам.
Мъртви са мечтите – лястовици бели.
Лепкава мъгла в душата ми се стели.
Целият ми свят внезапно се разпада. ...
Път към тебе в мрака не намирам.
Мъртви са мечтите – лястовици бели.
Лепкава мъгла в душата ми се стели.
Целият ми свят внезапно се разпада. ...
577
4
НАНИЗ ОТ ГАТАНКИ ЧУДНИ
ЗА ДЕЦА С ДУШИЦИ БУДНИ
Зная аз, дечица сладки,
че обичате загадки.
Хайде, дайте си ушето! ...
ЗА ДЕЦА С ДУШИЦИ БУДНИ
Зная аз, дечица сладки,
че обичате загадки.
Хайде, дайте си ушето! ...
699
3
Подай ръка! У мен преливат
и нежни чувства, и тъга.
Във вените ми се разлива
една вълшебна топлина.
Трепти у мене неспокойна, ...
и нежни чувства, и тъга.
Във вените ми се разлива
една вълшебна топлина.
Трепти у мене неспокойна, ...
1588
5
Любими мой, така и не разбрахме,
как неусетно с тебе остаряхме.
Тихо годините наши летяха.
Всички по нещо от нас си вземаха.
Прелетна птица в цветна градина – ...
как неусетно с тебе остаряхме.
Тихо годините наши летяха.
Всички по нещо от нас си вземаха.
Прелетна птица в цветна градина – ...
544
5
За кой ли път от тебе аз съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах го да страда!
Но рано ти е, рано, още да ликуваш! ...
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах го да страда!
Но рано ти е, рано, още да ликуваш! ...
528
6
Звънко пее пак капчукът.
Капчици дъждовни чукат.
Но не бой се, мило, ти!
Баба пак ще те приспи
с нова приказка чудесна ...
Капчици дъждовни чукат.
Но не бой се, мило, ти!
Баба пак ще те приспи
с нова приказка чудесна ...
805
7
Сънувах те снощи, моя първа любов.
Погледна сърдито, с поглед суров.
Виниш ме все още за оная раздяла,
съдиш ме строго, че съм те предала.
Но не трепва за тебе сърцето ми вече. ...
Погледна сърдито, с поглед суров.
Виниш ме все още за оная раздяла,
съдиш ме строго, че съм те предала.
Но не трепва за тебе сърцето ми вече. ...
1052
3
Имаше го! Знаех, че го има. Не беше нито измислица, нито легенда. От дете слушах да се шушука за него. Било старо, много старо. Никой от шушукащите не знаеше какво точно е това имане, но всички бяха сигурни, че е много, много ценно.
- Голямо богатство ще е! От мене да го знаете! – с разтреперан от в ...
- Голямо богатство ще е! От мене да го знаете! – с разтреперан от в ...
1638
7
Няколко алени рози в снега са замрели -
болка, бродирана в преспите, чисти и бели.
Няколко локвички кръв под небето
от гълъб, прострелян направо в сърцето.
Как да забравя оловната тежест в гърдите? ...
болка, бродирана в преспите, чисти и бели.
Няколко локвички кръв под небето
от гълъб, прострелян направо в сърцето.
Как да забравя оловната тежест в гърдите? ...
740
5
Родила съм се под дъгата на небето,
когато златно зърно зреело в полето.
Не в постеля бяла мама ме родила,
в ложе от пшеница буйно изкласила.
Захвърлили ръкойки, паламарки, ...
когато златно зърно зреело в полето.
Не в постеля бяла мама ме родила,
в ложе от пшеница буйно изкласила.
Захвърлили ръкойки, паламарки, ...
656
14
Есен! Прасковата нежна пак е оголяла!
Посърнала, унила, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът я брули,
със саван мъглата сива я забули.
Примирено сякаш края си очаква, ...
Посърнала, унила, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът я брули,
със саван мъглата сива я забули.
Примирено сякаш края си очаква, ...
528
3
Нека бъда за теб Маргарита!
Ти за мен Мефистофел бъди!
Покажи ми звезда неоткрита,
всички тайни врати отвори!
Нека нямам място във Рая, ...
Ти за мен Мефистофел бъди!
Покажи ми звезда неоткрита,
всички тайни врати отвори!
Нека нямам място във Рая, ...
775
4
Ти ли похити сърцето ми?
Не, сърцето си сама ти подарих.
Но с него и мечтите ми обсеби!
О, не! Мечтите си сама ти посветих!
Дойде в живота ми като стихия огнена. ...
Не, сърцето си сама ти подарих.
Но с него и мечтите ми обсеби!
О, не! Мечтите си сама ти посветих!
Дойде в живота ми като стихия огнена. ...
797
5
Ще ви разкажа за „Онзи човек”.
Виждах душата му в погледа мек.
„Успелите” хора, знам, го презираха.
За човек жалък те го намираха.
За тях той беше смешен човек: ...
Виждах душата му в погледа мек.
„Успелите” хора, знам, го презираха.
За човек жалък те го намираха.
За тях той беше смешен човек: ...
3022
5
Щурчо-емигрантът забрави да мечтае.
Забрави, че артист е. Не пее, не играе.
За шепичка трошици от чуждата трапеза
не свири вдъхновено красива „полонеза”,
а тънък кръст превива в домовете чужди, ...
Забрави, че артист е. Не пее, не играе.
За шепичка трошици от чуждата трапеза
не свири вдъхновено красива „полонеза”,
а тънък кръст превива в домовете чужди, ...
650
5
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
730
1
Бях млада клонка нецъфтяла
и жадна за любов. Но зима бяла
сковала бе земята и небето,
и поривите, бликащи в сърцето.
Пленил ме бе студът в мъглите гъсти. ...
и жадна за любов. Но зима бяла
сковала бе земята и небето,
и поривите, бликащи в сърцето.
Пленил ме бе студът в мъглите гъсти. ...
526
3
Пегасе мой,
попариха крилете ти жестоките тревоги!
Грижите в нозете ти тежат като олово.
Стоиш унил, без капка настроение,
дъвчиш сламчици от старо вдъхновение. ...
попариха крилете ти жестоките тревоги!
Грижите в нозете ти тежат като олово.
Стоиш унил, без капка настроение,
дъвчиш сламчици от старо вдъхновение. ...
664
3
Не спирам да мечтая и в ранната си есен.
Ще ми звучат до края и музика, и песен.
Не мога да забравя мечтата си младежка.
Ще следвам до безкрая съдбата си човешка!
Не искам да унивам за дните преброени! ...
Ще ми звучат до края и музика, и песен.
Не мога да забравя мечтата си младежка.
Ще следвам до безкрая съдбата си човешка!
Не искам да унивам за дните преброени! ...
746
7
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
865
1
За сън блажен щом дойде време
и Тя за Там пристигне да ме вземе,
сърцето ми навярно ще се пръсне,
но вярвам, че душата ще възкръсне.
Ще се издигне смело над безкрая ...
и Тя за Там пристигне да ме вземе,
сърцето ми навярно ще се пръсне,
но вярвам, че душата ще възкръсне.
Ще се издигне смело над безкрая ...
2030
10
Откъснете билка омайниче!
Откъде, ще ви каже сърцето ви.
Почакайте до пълнолуние,
нали от любовно безсъние страдате?
Изкъпете се в потока лунни лъчи! ...
Откъде, ще ви каже сърцето ви.
Почакайте до пълнолуние,
нали от любовно безсъние страдате?
Изкъпете се в потока лунни лъчи! ...
1043
13
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
