gastanieda (Деница Красимирова)

Дълг към нашата страна 🇧🇬

Когато облак легне над Пирина
и тътен гръмко хълма огласи,
напомнят ни, че там високо има
едни души на бродници бойци.
Те дадоха сърцата си да има ...

gastanieda

Poetry » Civic, Odes and poems

2020-10-18T14:51:11+03:00 1.1K 1

Селото 🇧🇬

(На село Косово, най-любимото ми място на света)
Липсва ми оная поляна
От която откъсвах цветята.
Липсва ми къщата – вече я няма.
Не гълчат и не скачат децата. ...

gastanieda

Poetry » Civic

2018-03-03T20:55:05+02:00 1.5K 2 4

На лицемерите... 🇧🇬

На лицемерите...
Аз съм такава - наивна, добричка...
и често ме лъжат за много неща.
Но днеска нарочно заставам пред всички
и щЕ им припомня аз всяка лъжа. ...

gastanieda

Poetry » Civic

2015-01-28T07:35:14+02:00 898 1

Недей да ми казваш 🇧🇬

Не, не ми казвай, моя любов -
аз си го знаех в самото начало.
Моята обич за теб е затвор
и ти ще си тръгнеш, не ще да останеш.
Недей ми го казва, моя любов - ...

gastanieda

Poetry

2012-04-02T11:45:00+03:00 1.1K 2

Някой ден, далече 🇧🇬

И аз ще си отида някой ден!
Уви, не мога да ти обещая
да бъдеш винаги със мен -
аз сигурно сама ще сложа края.
Не искам да ме гледаш със очи, ...

gastanieda

Poetry » Love

2012-01-31T16:57:47+02:00 1.4K 1 4

Вече за кога?... 🇧🇬

Бих... но вече за кога А бих се върнала сълзите да изтрия и бих поплакала със тебе до зори... Но късно е сега да бъдем "ние" и късно е след ужаса да сме добри. И бих се вглеждала във тебе до припадък, и бих поела твоята вина, и бих издигнала подпори от упадък, но няма време все да съм добра. И бих п ...

gastanieda

Poetry

2012-01-06T13:38:37+02:00 997 2

Виждах повече обич отколкото имаш 🇧🇬

Мислех, че ти си различен със всички,
не зная и как се излъгах жестоко.
Може би аз те разбирах различно...
(а ти си отблъсквал приятели много).
Другите вярваха в тебе, че има ...

gastanieda

Poetry

2011-10-15T21:10:13+03:00 924 3

Лошото в себе си събрах го 🇧🇬

Знам какво е да си гара
и чужди влакове да я пресичат.
Релсите се губят във безкрая,
а пътищата вечно криволичат.
Знам какво е да си празен - ...

gastanieda

Poetry

2011-06-02T20:40:34+03:00 1.1K 1

Имаше... 🇧🇬

Имаше дни, когато те исках,
а тебе те нямаше вечно до мен.
Имаше дни, когато ти липсвах,
а аз бях до тебе, близо съвсем.
Имаше дни, когато те страдах ...

gastanieda

Poetry » Love

2011-03-12T17:51:09+02:00 1.2K 1

Когато ще е късно 🇧🇬

Някой ден ще искам да те видя,
когато ще е късно да съм същата.
От очите ми ще потекат сълзите
за спомена, към който няма връщане.
Ще те повикам, а пък ти ще си далече, ...

gastanieda

Poetry

2011-03-06T21:22:47+02:00 953 1

Глухарче 🇧🇬

Едно дете на пътя срещнах,
а то подаде ми глухарче –
това дете, тъй мило и сърдечно...
Дали ако замина, то ще плаче?
Глухарчето се разпиля и само клечка ...

gastanieda

Poetry

2011-03-05T14:01:36+02:00 1.6K 2

Въздишките... 🇧🇬

Какъв е смисълът да кътаме беззвучия,
когато от душата ни отронва се въздишка?
И не е много – вятърът отнася я,
въздишката ни се стопява и е нищо.
Но когато прогърми в самотните ни нощи, ...

gastanieda

Poetry

2011-01-22T00:19:15+02:00 933 1

Най-трудното "Обичам!" 🇧🇬

А толкова лесно щеше да бъде
всеки да тръгне в различна посока.
Да помислим за малко, но не да се върнем,
през лесния път да прекрачим живота.
А ние се спряхме и стреляхме с думи, ...

gastanieda

Poetry » Love

2010-12-05T13:32:10+02:00 1.1K 2

За постоянството и промените 🇧🇬

Имаше хора, които обичах
по-силно от всичко на тази земя.
Имаше думи, които изричах
непремерено, бързо. Сега се виня.
Имах мечти, които не следвах - ...

gastanieda

Poetry

2010-11-23T21:59:26+02:00 924 3

Цената 🇧🇬

Колко струва красотата,
дето искаме да съхраним?
Толкова ли е цената,
колкото си позволим?
Колко струва любовта ни, ...

gastanieda

Poetry

2010-11-14T13:58:41+02:00 950 1

Проклятие 🇧🇬

Проклет да си и ти, и любовта ти
фалшива, дето се загнезди в мен!
Кажи, загриза ли те съвестта ти,
остави ли те тъжен и сломен?
Проклети да са мислите, които ...

gastanieda

Poetry » Love

2010-11-13T22:05:08+02:00 883 4

Не искам нищо друго 🇧🇬

Не искам нищо друго
Искам я, душата си, обратно!
Ти я взе, когато си замина,
разхвърли в мене всичко безобразно,
остави ме - жестока, несломима. ...

gastanieda

Poetry » Love

2010-10-31T14:11:29+02:00 1.2K 4

За чуждите по-малко ни боли 🇧🇬

За чуждите по-малко ни боли
Искаме да бъдем непознати,
не вярваме на другите съвсем.
Пазим ги от раните сърцата,
наши са, не щем да ги дадем. ...

gastanieda

Poetry

2010-10-30T22:43:06+03:00 1K 1

За удара бъди готов! 🇧🇬

За удара бъди готов!
Ранил си ги сърцето и душата,
удари ги с измами и лъжи.
И в тях остава белег, безвъзвратно,
сега кървят и нека ти тежи! ...

gastanieda

Poetry

2010-10-29T22:24:57+03:00 950 7

В болката се раждат стиховете 🇧🇬

В болката се раждат стиховете
Изстрадала съм всяка своя дума,
не съм се жалвала, не съм се примирила.
Оставам себе си, не искам да съм друга,
да бъда силна – затова съм се родила. ...

gastanieda

Poetry

2010-10-25T20:46:00+03:00 1.2K 7

Без щастие можем, но не без душа 🇧🇬

Без щастие можем, но не без душа
Да те обичам означава да губя
по малко от себе си всяка минута.
Ако искаш, не слушай, навярно е грубо,
че само със истини днес съм обута. ...

gastanieda

Poetry

2010-10-20T09:42:17+03:00 1.5K 4

Банално за приятелите 🇧🇬

Те са до нас, когато ни трябват
със нас да поплачат във дни на тъга.
Душù да се късат, сърца да догарят -
те са до нас - желязна ръка.
Когато се свиваме в тихите Ъгли ...

gastanieda

Poetry

2010-09-20T12:07:33+03:00 1.1K 7

Мечтите сменят свойта посока 🇧🇬

Малките момичета често мечтаят
за замъци, принцове в златни одежди.
Сънуват карети, измислят си края,
на него възлагат свойте надежди.
Но принцът се скрива в първите бръчки ...

gastanieda

Poetry

2010-09-17T23:24:52+03:00 918 2

Хищници и стада 🇧🇬

Хората делят се на два типа:
едните се стремят към съвършенство,
другите се крият в какавида
и опорочават я надеждата.
Животът ме научи да съм хищник, ...

gastanieda

Poetry

2010-09-15T22:26:36+03:00 954 2

Такъв го обичам 🇧🇬

Той е такъв, такъв го обичам -
не казва понякога истински "мила".
Когато го хвана, наивно отрича,
когато се скараме, уж си отива.
Понякога хвърля обувките вкъщи, ...

gastanieda

Poetry

2010-09-14T20:54:47+03:00 1.2K 4

Моята стъпка нагоре 🇧🇬

Моята стъпка нагоре
Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: "Обичам!" ...

gastanieda

Poetry

2010-09-11T09:08:01+03:00 6.4K 2 11

При раздялата 🇧🇬

Когато те няма, небето проплаква,
гърми като къща, взривена с експлозия.
Нечии сенки навън се прокрадват,
светът се затваря в черупка и грозен е.
Первазите трупат години в праха си, ...

gastanieda

Poetry

2010-07-11T14:59:11+03:00 1.5K 3

Това, за което си струва 🇧🇬

Има неща, за които си струва
да плачеш понякога с едри сълзи.
Болки, които сърцето диктува,
рани, които до края търпим.
Има неща, без които не можем ...

gastanieda

Poetry

2010-06-13T21:09:45+03:00 1K 4

Приятел, да ни погребе 🇧🇬

Посвещава се на всички, които имат домашни любимци!
Къщата е празна откъм чувства,
а беше някога щастлива тя.
Но няма хора, никой не закусва,
не се отваря входната врата. ...

gastanieda

Poetry

2010-05-09T19:38:01+03:00 1.1K 4

Единствено ъглите топлят 🇧🇬

Ъглите в мойта къща
помнят
отминали мечти,
сълзи пропуснати
и болка. ...

gastanieda

Poetry

2010-05-08T19:38:53+03:00 921 3

Огледало с две страни 🇧🇬

Не казвай, че стига едно огледало
да ме видиш каквато съм вътрешно аз.
Доброто и злото се блъскат със ярост,
идват, сбогуват се час подир час.
В едната половина, в това огледало ...

gastanieda

Poetry

2010-05-07T11:09:28+03:00 951 2

Нещата, без които ще умра 🇧🇬

В живота си обичах три неща
(съдбата пожела да ми ги вземе).
Обичах татко, музиката, любовта -
и трите ги изгубих преди време.
Баща ми беше болен и замина, ...

gastanieda

Poetry

2010-05-06T16:21:39+03:00 985 7

За прикритите убийства 🇧🇬

Беше в стаята - студена, тиха,
готвеше се да вечеря сам.
Стъпките на някой се протриха,
но не се притече никой - беше сам.
Стената запечата образа едва ...

gastanieda

Poetry

2010-05-05T14:23:47+03:00 858

Последното чувство към живота 🇧🇬

Не съм се питала защо съм се родила,
дали пък късно или скоро ще умра.
Не знам с какво и кой съм наранила,
дали пък честна с всички съм била.
Не съм помисляла да пресека напряко, ...

gastanieda

Poetry

2010-05-04T10:41:44+03:00 861 2

Колко болка?! 🇧🇬

Когато си решил да си отидеш,
аз няма да те спра, не ще заплача.
Ще те оставя покрай мен да минеш,
ще гледам както смъртника - палача.
Когато си със нея и си мислиш, ...

gastanieda

Poetry

2010-05-02T20:31:42+03:00 1K 1

С вяра в хората 🇧🇬

С вяра в хората
С вяра в хората раздадох си душата,
не помислих колко ще ми струва.
Раздавах я без милост - тя, горката,
на щастлива трябваше да се преструва. ...

gastanieda

Poetry

2010-04-28T19:30:22+03:00 1K 1

Остава малко и ще бъдем свършени 🇧🇬

Не си наливайте омраза
в душите си! И там навярно
ще връхлети като зараза
и вместо ручей, ще направи кално.
Не си измисляйте сърдечност, ...

gastanieda

Poetry » Civic

2010-02-13T20:40:26+02:00 888 1

Животът е Голгота 🇧🇬

Потърсих дума подходяща -
така да нарека живота.
Римувах го със дом, със къща,
така и не разбрах урока.
И в къщата смъртта прониква, ...

gastanieda

Poetry » Philosophical

2010-01-22T12:50:26+02:00 945 1

Самотата е като овала на халката 🇧🇬

Живяхме с теб живота по принуда,
обичахме и двамата да ни е трудно.
Не осъзнавахме, че вършим лудост,
за преструвките животът ни го върна.
И късно е сега да се завърнем ...

gastanieda

Poetry

2009-10-26T02:33:31+02:00 1.3K 4

Двете половини на душата 🇧🇬

Душата си на две разцепих
и орязах двете ù половини.
Едната част на тебе я отдадох,
не се замислих, че ще я подминеш.
А останалата част оставих, ...

gastanieda

Poetry » Love

2009-09-30T17:21:54+03:00 1K 2