koli4a
1,363 results
Във тези стари, стари ракли,
събрали цялата дъга,
изгарят бавно, като факли,
пропити спомени с тъга.
Мухлясват везани шевици, ...
  941 
От дните правя аз години,
а от годините - живот.
Под булото на нощи сини
чертая утрешния ход.
И мост към бъдното оставям ...
  295 
В огнище на
душата ми изгаря
последната
искрица на надежда.
И лятото ...
  338 
Със молив ли
да те нарисувам
или да приготвя цветните бои?
С чернобял
мотив ли да рискувам ...
  345 
Хвърчат
годините нататък,
към други нови светове.
И там зад
хоризонт - оттатък ...
  382 
Изгубих се
във твоята усмивка,
намерих се
във твоето сърце.
Изгубих се ...
  434 
И стъпка по стъпка,
и крачка след крачка
животът ни води напред.
И тръпка след тръпка,
закачка и плачка, ...
  481 
Аз искам
днес да съм
отвесно изправен нахал.
Пък нека
върху мен ...
  360 
Защо към мен
очите си обръщаш?
В сърцето ми
защо се пак завръщаш?
Забравила ...
  388 
Когато залезът потъне
във огнената гръд на вечерта,
денят божествен се опъне
и стане в хоризонтът на черта,
тогава птиците притихват ...
  336 
Пропука се облака тъмен...
През процепа слънце надникна.
По пътя си - гладък и стръмен,
лъчът му в земята поникна.
Дърветата клони люлеят ...
  409 
Небето ляга в мойте длани
и то пред мене се смалява.
Луна и слънце се целуват
и ден във мене се вселява.
В искри очите се превръщат ...
  300 
Ти не заключвай сърцето си -
нека вратата му да е отворена.
Ти не закривай лицето си -
нека усмивката да е повторена.
Ти не покривай душата си - ...
  337 
Във себе си аз пазя твойто име
през пролет, лято, есен, зиме.
И то е чисто, свято, неподкупно
завито в чувства целокупно.
Във мен се трупат чувствата и звуци ...
  448 
Животът
бързо свършва -
пресича всичко, като взрив.
На шиш
ни ниже дните - ...
  308 
Без тебе къщата ми не е дом,
а е затвор банален.
Сънят ми също не е вече сън,
а гостенин нахален.
Очите ми не са като очи, ...
  426 
Стани по първите петли.
Тръгни по изгрев и върви.
Във теб душата да светли
дори земя да се вдърви,
но ти поемай своя път. ...
  265 
От извора си буйна тръгва
и по наклонено корито.
И през гори, и през полета
се спуска гордо, упорито.
Събира си вода по пътя ...
  226 
И както слънцето печеше,
самотен облак го затули.
Спокойно времето течеше
в часовникови градски кули.
И ненадейно, и случайно ...
  347 
Застанал пред иконния му лик,
аз цял от мъката треперя.
Че той във този свят е най-велик
разпнàт от дивата потеря.
Със гвоздеи ръждиви прикован ...
  364 
Все още тъпча по земята
и дишам въздуха си градски.
Живот по пътя ме подмята
и ми натриса грижи адски.
И срещам радостта си боса ...
  340 
Живяхме си го тоз живот
и свойта нива си орахме.
В соленото на наш'та пот,
че смърхни сме - разбрахме.
А времето ни даде знак ...
  308 
В мъглата сутрешна, когато
не виждам как денят изгрява,
аз бях в сърцето ти богато
с любов, което ме дарява.
Денят ми станеше ли черен, ...
  333 
И търсех те по друми.
Превръщах те в мотив.
Описвах те със думи.
Рисувах те с молив.
Намерих те накрая ...
  373 
От раждането до смъртта ти
две сенки вечно те преследват.
Едната - сянка на плътта ти
и друга - сянка на духът ти.
Не се хвали със плътска сянка, ...
  301 
Имат къща със подкова
закована на врата.
В нея със надежда нова
чакат хубави лета.
Чакат щастие и слава, ...
  300 
Поляга
слънцето на длани
зад облак
в синкавочервено.
Лекува ...
  298 
На Странджа песента ме мами
и аз притварям днес очи,
и виждам селòто на баща ми,
че край Велека то мълчи.
Но таз река от памтивека ...
  450 
От небе воал ще ти скроя,
с него аз ще те завия.
Светлите звезди ще изброя
и мъниста ще ти свия.
Прежда от луна ще изпреда ...
  442 
Люлка. Виж! Ела, любима!
Да се полюлеем двама.
Да политнеме нагоре,
че да стигнем и звездите.
И в просторите ни сини ...
  285 
Обикнах те от първата минута
и сам изтръгнах си сърцето -
до твойто плътно го сложùх.
И затуптяха те в еднакъв ритъм,
с еднаква стъпка завървяха ...
  368 
Съвестта въпроси ми задава...
Музата със стих ще ме накаже.
Господ тук дали ще се покаже,
щом поканите за рай раздава?
Радостта от среща с него става ...
  351 
Във шепата на твоята усмивка
се разтопи и моето сърце.
А мъжкото ми чувство се предаде
на твойте бяло-слънчеви ръце.
Под сянката на твоята завивка ...
  358 
"Напразно ровиш тази пепел"
Павел Матев
Сега разравям тази пепел
от моя си живот градим.
С око внимателно го ровя... ...
  348 
Нощта прибира тъмния воал
и тръгва под ръка със мрака.
Изпива тя последния регал...
За сън кръстосва двата крака.
Прогледналото утро в този час ...
  402 
По стъпките на време бурно
към неизвестното пътувам.
По мойто минало лазурно
до края аз ще си тъгувам.
Неказаните още думи ...
  653  10 
Слънцето се вдига
вече нависоко.
Сенки се скъсяват
и се уплътняват.
Очите ми са цветни ...
  362 
Самота в очите ми потъва,
като огън в шепата гори.
В очните дъна със болка плува
и замрежва погледа дори.
В тъмно миглите ми се целуват ...
  431 
Без тебе утрото е мрачно
и е забулено в мъгла.
Без теб денят ми е без слънце
и остър е, като игла.
Нощта без тебе е тъмница ...
  599 
Със убийствените думи
ти ме днес във миг разстреля.
- Мразя те и тези шуми
да ти бъдат те постеля...
Тъй ми каза ти през зъби ...
  396 
Random works
: ??:??