koli4a
1,362 results
Изпълваш ме с надежда,
порастват ми крила.
Мечтата ми изглежда
реалност и дела.
Душата ми копнее ...
  370 
Загърбвам
вечерите тъмни.
Забравям
белите си дни.
И тръгвам ...
  413 
Защо не питаш ти и мен, Животе,
дали съм зле или пък казвам: Гот е!
Защото повече ми вземаш вече,
отколкото ми даваш бе, Човече!
Защо ми лееш дъждове с бакъри, ...
  448 
Имам във себе си тежки въпроси.
Труден е, Боже, животът ни днес.
Босия тръгнал е вече да проси.
Гладен си ляга в кашона нощес.
Сухият хлебец е малка надежда ...
  330 
И скръб в душата ми вали,
че слънцето не я достига.
От срам луната се смали
и лъч от нея не пристига.
Нощта ми тягостно люти ...
  347 
Животът - ще кажеш - е скучен,
а толкова бързо изтича.
И сякаш с куршум е улучен
и бързо към края си тича.
А всъщност е бòжа загадка. ...
  391 
Стара болка днес ме връща
към забравената къща.
Сред трева и храсталаци,
с изпочупени капаци
къщата се разрушава... ...
  453 
Между Началото и Края
стои затворен цял един живот.
Началото си аз го зная,
но Краят - със живота е в развод.
Между Началото и Края ...
  407 
Във шепи слънцето ще взема,
за да раздавам светлина.
Сърцата тъй ще ви превзема
със слънчевата топлина.
И всеки стих от мойта песен ...
  418 
Моят свят е тука на земята.
Той е в моето добро сърце.
Тук животът земен се премята
като топка в моите ръце.
Тука мама ме целуна първа ...
  419 
От кожата си ще изляза...
От чакане ще се взривя.
Една целувка ме беляза
и аз по облаци вървя.
Небето синьо ме целува. ...
  396 
В уморените очи човешки
искам да съм слънце бяло.
Да лекувам болестите тежки...
Дух и тяло да са цяло.
Във сърца широки и влюбчиви ...
  470 
Денят ми се събува бос
и си отива по терлици.
А във върбата черен кос
плете зелените илици.
Намусен облакът над мен ...
  463  10 
Отвеждат го вече пътеки далечни...
И "там" в необята те всички са вечни.
И връщане няма назад към земята.
Свещта му голяма греха ще пресмята.
На къщната стряха заплака капчукът ...
  390 
Всеки точен жест към нея
ражда път към нова тръпка.
Тя пък най това умее:
да направи първа стъпка.
Всички цветни нежни думи ...
  541 
Когато слънцето полегне
и сенките се удължат,
тогаз денят ми ще побегне
щом нервите му не държат.
Че залезът го все подпира ...
  687 
Аз съм огънче във дните...
Топля твоята душа.
Аз съм стихче в съдбините -
с него аз да те теша.
Мойте думи са мъниста ...
  496 
Не си отивай днеска, мила!
Не ме оставяй сам-самин.
Отчаян съм и нямам сила...
Жарта ми не гаси в комин.
Постой до мене. Прегърни ме. ...
  422 
Във тази вечер черно-бяла
с намусена дори луна,
поиска ти от мен раздяла
и ме поръси със слана.
Сърцето ми постави в клопка. ...
  419 
Скитник съм във мисълта
и скиторя във простора.
Ровя вечер в пепелта
да възкръсвам мъртви хора.
До луната правя рейс, ...
  358 
Животът е опънато въже
от точка "раждане" до точка "нула".
И аз съм като циркови мъже:
балансирам по въже на кула.
И в смели стъпки плъзгам всеки крак ...
  344 
Чудо ли е всеки делник,
щом го чакам със надежда?
Всичко почва с понеделник -
седмицата той повежда.
Вторник, сряда и четвъртък... ...
  368 
Любовта е клада
в лоното на Рая.
Тя е и наслада
в цикъла накрая.
Любовта е лава - ...
  540  14 
С крачка от земята до небето
навлязох аз във Космоса велик.
И ще остана - горе - там додето
луната ми се влюби в моя лик.
Минавам аз през звездните поляни ...
  416 
Живея живота напълно.
Дошъл съм във него по план.
Не крия се вечер по тъмно
и светъл е моят екран.
На чуждия хляб не посягам, ...
  513  10 
Последното
кафе на екс изпих.
Последната
цигара си изпуших.
Написах и ...
  533  17 
Господи, нима не съм заслужил
милостивия ти поглед?
Честно аз до днес на теб съм служил.
Заслужавам твоя проглед.
Толкова години на земята ...
  392 
Безлунни нощи ме валяха.
Тежаха облачните дни.
Така за мене се редяха,
че сипеха безброй слани.
Душата - мръзнеща във мене, ...
  566  11 
Денят ми
днеска слънце подарява.
Поглъщам
го с душа и със очи.
И таз любов ...
  392 
Пред обектива - моите очи,
на кадър всеки ден застава.
И запечатан в слънчеви лъчи,
заснет в зениците остава.
Животът ми на лента е събран ...
  353 
На моя си живот
часовника навивам.
За верния му ход
аз мъдрост му наливам.
И свършващия ден ...
  351 
Душата ми във мен
от Бога милост проси.
Че всеки минал ден
поставя ми въпроси.
И зъбят се към мен ...
  461 
След толкова години суша,
сега мирише ми на дъжд.
Във гръм душата се заслуша
и се възрадва изведнъж.
Молебен стòриха жените ...
  311 
Един и същ ни бе живота-
живяхме го на тагадък.
Това бе нашата Голгота -
сърце на полски пъдпъдък.
Сега с косите побелели, ...
  416 
Аз отдавна в двор и къща си живея.
Ежегодно си отглеждам и цветя.
И пред всеки цъфнал цвят аз благовея -
гаврата със него няма да простя.
Всяко цвете е от Бог орисано ...
  532 
Обичам те!
Най-лесно е да се напише
и без дори да се въздиша.
Обичам те!
Това е лесно да се каже, ...
  440 
Във сèлото ни има
едно единствено дете.
И тръгва тази зима
да пише то и да чете.
И бабите повеждат ...
  393 
Със юмруци вятъра ще спирам.
Ще се взирам в гъстата мъгла.
Кръв по мене с поглед ще изпирам
и ще търся в купчина игла.
Ще протрия чифтове обувки ...
  373 
Сънувах мъртвото си тяло
сред изгорелите треви.
А дрехите ми бяха в бяло...
Душата в болка се преви.
Врата в небето се отвори. ...
  404 
Ела сега да те прегърна
и нека да настъпи мрак.
С целувката луна ще върна
и тя да ни посвети пак.
И нека под луната жълта ...
  518 
Random works
: ??:??