koli4a
1,362 results
И младостта ми си отиде,
но аз все още не старея.
И уж смъртта към мене иде,
а аз все още си живея.
Познавам - тялото более, ...
  423 
Откакто съм проходил, аз вървя
към края просто неизбежен.
Болея тихо, страдам и кървя
в живота грубоват и нежен.
Макар отдавна, че това го знам, ...
  685  12 
На М.
А моят дом е божият олтар
и в него ти - единствена икона.
И тука няма поп, и ни клисар,
а покривът отгоре е амвона. ...
  485 
Играят жълтите листа
по свирката на хладен вятър.
В небето горе - на Христа,
звездите правят си театър.
И по неравния асфалт ...
  388 
А там във близката далечност
виси един безкраен миг
и във отрязъка от вечност
мълчи един човешки вик.
А свитото се разширява ...
  424 
Сърцето ми е мъничко юмруче,
но е като камбаните звънливо.
И то е непресъхващо бърдуче -
от него пият кръвните ми вени.
Душата ми е бяло аспиринче ...
  327 
Облаците пак са ниски
и затулват хоризонта.
Пия си под тях уиски
и следя отблизо фронта.
В ниското летят и птици ...
  426 
Със грижите едни и същи,
поникващи отколе вкъщи,
промъквам се между стрелите
към подстъпите на звездите.
До там, където няма знаци ...
  360 
Тази любов е ничия.
Тя не е моя,
но не е и твоя...
Но стои между нас
по средата. ...
  416 
По пътя си назад се връщам
да търся своето начало.
Назад в душата се обръщам
да търся нещо отзвучало.
Намирам стъпките предишни ...
  533 
От минало далечно вече
към близкия си край пътувам.
Животът е такъв, човече,
и от това не се страхувам.
Нали натам подвиват рамо ...
  328 
Защо, Животе, ме убиваш?
Защо в мъгла ме все завиваш?
Нима и аз не съм заслужил
и с нещо да не съм услужил?
Нима не помниш мойто име ...
  301 
Събуло зимните ботуши,
преминало през пролетни води,
небето ризата си сУши
и слънчева пътека си гради.
По нея лятото ми слиза ...
  412 
Чувството на ревност ме убива
и ми мачка мъжкия фасон.
И стрела в сърцето ми забива,
като гвоздей черен във кашон.
Таз ли болест скверна, злободневна ...
  419 
Целият живот ни се побира
във буквите от А до Я.
Цялата ни азбука събира
и нашта божия мая.
Буквичката А ни е начало ...
  493 
Не случих на време,
не случих на век.
Живея със бреме,
но съм си човек.
Живота ми къпан ...
  299 
Дойде, видя и... си отиваш.
Билетът ти е бил окей.
Не искаш с мене да приспиваш...
Не съм за тебе аз жокей.
Оставяш любовта на пътя ...
  503 
Реката ми - живот, ме влачи
към ненаситното море.
И ако тя не се затлачи,
снагата ми в него ще ми спре.
Ще ме посрещнат и вълните ...
  354 
Отива си денят и за отплата
след себе си оставя ни нощта.
И тя кове за утрото позлата
край пламъчето бледо на свещта.
И за забава в тези тъмни нощи ...
  470 
Съдбата - сложена на карта
и времето е против нас.
И пак ли ние сме на старта
в последния - дванайсти - час?
Сгъстяват облаци боите. ...
  294 
Нарамил
кръста си на рамо,
при теб
ще дойда скоро, Мамо!
Ще дойда ...
  479 
Защо е синьо
винаги небето,
а утрото
и залеза - червени?
Защото са ...
  381 
Стопявам се,
когато виждам
как се смееш и цъфтиш.
И няма смисъл
да завиждам ...
  526 
Със раждането - акт начален,
започваш твоя си актив.
И не е за живот печален,
а за живот дори красив.
И слънце в себе си да просиш. ...
  485 
Ще свърши лятото ми знойно.
Ще дойде жълта есента.
Ще скочат грижите ми двойно,
ще спре на птица песента.
Ще легне на земя тревата ...
  404 
Във мен тече една рекичка
и мие мойте брегове.
И сякаш милва ме с ръчичка
по мойте бели дробовè.
И таз жадувана прохлада ...
  442 
Че ти си майката ми родна
и ти си моето начало.
И знам: под тайната природна
сърцето в теб ми е звучало.
И къс месо съм от плътта ти, ...
  474 
И дланите в длан да положим -
да срещне и пулсът ти моя.
И там на простора в покоя
ранените чувства да сложим.
Допри си и устни до мойте ...
  386 
До залез остава копраля.
За тръгване - време комай.
А слънцето бавно търкаля
часовник на месеца Май.
Напускат стопани нивята. ...
  446 
Една звезда над мене свети
и праща някакъв сигнал.
Поръсва ме сега с конфети
преди към ней да съм тръгнàл.
Така тя даже ме целува ...
  424 
По утрото се плъзга моят ден
и бавно слиза на земята.
И по килима розовочервен
той стъпките към нас премята.
Със побеляло слънчево око ...
  385 
Не скривам. Времето във мен узря
и ми остави бялата коса.
А нощната луна във мен се взря
и ме поръси ласкаво с роса.
И по пътеки, и по пътя щур, ...
  255 
Всяка вечер боледувам.
Всеки сън ми е кошмар.
Всяка вечер мрак сънувам...
Господ "гали" ме с шамар.
Сутрин пък - наяве вече, ...
  301 
Нощта от залеза забременява
и сутрин е готова да роди.
Гласът на третите петли вестява,
че раждането почва във зори.
Със розова плацента за завивка ...
  448 
Сякаш, като прелетните птици,
си отиват белите ми дни
и остават, като бледи скици,
в миналите спомени едни.
Нощите ми, черни като сажди, ...
  435 
От облаците тъмни
небето натежа.
По ъглите му стръмни
аз мислено кръжа.
Небето се подпира ...
  473 
От стари рани спомен пазя.
За новите си търся лек.
И мога по корем да лазя,
но все съм си добър човек.
С успехи стари се гордея - ...
  347 
На тази моя мила гара
и моя болка... болка стара,
стоят на среща двата влака
и майката ми се разплака.
Единият е за на запад, ...
  376 
С очи достигам до звездите.
С ръце подпирам и небето.
Държа им здраво и юздите
на дните бързи в битието.
И слънцето във джоба слагам ...
  493 
С памучена душа живея
във този свят и зъл, и груб.
С това ли днес да се гордея
или пък да се считам друг?
Не мога аз да се променям - ...
  1034 
Random works
: ??:??