Luna13
147 results
“May I kiss your wound,
maybe that will heal my soul.
Free me from this tomb,
light my darkness
make me (whole)…” Sopor Aeternus ...
  519 
червенокосите блудници
разпиляваха звездите
тази нощ
защото пречеха на тъмнината
да драска нахално в душите ...
  527 
Обичам падащите есенни листа
и дъжда, отмиващ дните.
Докато държиш ръцете ми едва
и с целувки галиш ми косите.
Вятърът е толкова студен! ...
  490 
Разпознах себе си
по прекършените пръсти…
Пръстите, които крещяха -
„Обичам те! „
В пясък от болка и дъждове ...
  426 
Разтварям себе си в нощта
от капки кръв съм сътворена...
Разкъсвам спомена за розата,
някога от твоите ръце родена...
Устните са сухи от молитви... ...
  418 
Листата са пожълтели
от толкова много захаросани истини,
затварям страниците
и после клепачите,
запращам книгата в ъгъла, ...
  479 
Парчета от любов
танцуват кървав танц. Сърцата сега са просто следи...
Сиянието е без смисъл...
болката разкъсва устни и мечти.
Смъртта е толкова близо, ...
  334 
Понякога съм минорна, когато вали
aз съм просто огледало на дъжда, Любими...
Къде са устните ти в това време на меланхолия?
Май те изгоних от себе си, без да желая това...
Обичам те, не съм виновна, че боли... ...
  436 
Кафе без захар
малко люспи от любов
лежат мъртви на сцената на суетата...
Смехът на публиката е призрачно самотен...
Залата е празна... ...
  382 
Прах в самотната стая на мисълта
разхожда меланхолия, в коралови обувки...
Високите токчета се спъваха в суетата
и химерата на любовта,
черпеха паяците със сметана и ликьор от кръв и очи, ...
  420 
***
Зимата открадна
Червените устни на лятото...
Превърнаха се в ледени сияния.
дата: 11. 07. 2014 г. ...
  831 
Любовта няма нужда от официални вечери,
пристегнати дрехи, лъскави фрази и ниски мечти...
И никога не е имала...
Една истинска сълза е достатъчна,
мълчанието във нощите, докато галиш косите ù... ...
  424 
Мъртвите криле на лястовицата
са декори във богато украсена стая...
Устните на любовта - изкуствени и празни
се впиват в кротостта с която бавно те изпиват, погубват нежността...
а ти щастлив заспиваш - без смисъл... ...
  347 
Тази вечер няма да ти сготвя любимите,
спагети "болонезе"...
искам просто да се разходя сама, под дъжда...
Вятърът е нетипично студен за сезона, разбирам...
зимата не желае да се сбогува със мен... ...
  425 
Разкъсам себе си
на хиляди парчета лунна самота...
сълзите са от вино и горчива истина...
Може би искаш да отпиеш глътка от тях
или бих могла да ги споделя с нощта?... ...
  444 
Тъмните мисли са облечени в бяло
и разхождат по пътя деца от Любов...
Смешно е грозното наметало, бяла усмивка
сред страст и мъгли...
Класическа музика, ухаещи рози... ...
  357 
Танцувахме сред снеговете
на отминалите рани...
А истините тогава изглеждаха
изгубени стъпки към щастието...
Розите бяха направени от хартия, оцветени в червено, ...
  545 
Разтварям сълзите си в чаша кафе...
Мълча... мислите се сливат с дъжда...
Улиците отвън отразяват косите ми
и нелепите усмивки от отминали сънища...
В калния цвят на страха и тъгата ...
  371 
Самотна и примряла от студ, Инна се беше сгушила под един саван, увита в старо и изпокъсано одеяло. Трепереше като лист, безмилостно брулен от вятъра и колкото и да се мъчеше, не можеше да се стопли съвсем.
Дъждът разкалваше целия и без това, сив и мрачен пейзаж на студения град. Всичко потъваше в т ...
  616 
И пак съм на тази измислена сцена,
създадена от разни студове...
Животът свирепо крещи във лицата,
аз крия видът си смутен...
Мечтите отново са тъжни завеси, ...
  646 
Липсват ми ръцете ти, които пишеха за мен...
липсват ми онези думи, с които ме рисуваш...
И очите ти, които нощем само моите коси сънуват -
във лилаво...
Аз завивам се със спомени за теб и тихо плача, ...
  484 
Въпроси
Жълтият трамвай отново закъсня...
през април е толкова студено!
Мислите, прегърбени от страхове,
устните покриваха с мълчание... ...
  394 
Неистовият страх от любовта
се превърна в страх да не изгубя теб...
Ръцете ти ме стоплиха, когато не очаквах нищо.
Устните изпиваха тишината от гърдите...
Разрушените отломки на душата оживяха, ...
  587 
Новите обувки, които тогава купих, за да танцувам със теб,
сега изглеждат издрани от непосилните лутания през самотата...
Толкова пъти се спъвах в болката и лъжите ти,
но устните ти винаги се усмихваха загадъчно...
Сега кутията е прашна, обувките не стават за носене... ...
  504 
Огледалната Любов се счупи тихо...
и сълзите ù се скриха във студената трева...
Бяло вино сред простора на звездите
аз отпивам с теб в нощта!...
Устните са тъжни, пълни с дъждове болят. ...
  442 
Разбъркам сутрешното си кафе
със старите си стихове...
Не помня, колко непосилна бе нощта и болката
на лунните пътеки.
По устните ми лепнат захар и печал - ...
  481 
Като пясък през пръстите
времето изтича, времето, в което
трябваше да ме обичаш...
Като изгрев и дихание,
появих се в твоя свят, докосвах те ...
  769 
Влюбена съм в твоята поезия...
в липсата на прозаична рима!...
Влюбена съм във косите ти,
ръцете ти са моят смисъл!...
И нощем само с твоя образ аз заспивам, ...
  548 
Утринта е студена, защото си тръгвам...
приготвям кафе и целувам очите ти.
Нощта бе красива, но кратка,
прегръщаш ме нежно
и отново си сам на перона на времето... ...
  558 
Съмненията пак вечерят с хапки от Любов,
виното е толкова горчиво…
Продаден ли ще е последният ù зов,
шептящ за нежност... за една единствена усмивка?…
Студени ли ще бъдат сънищата от роса ...
  519 
И стиховете ми ще се првърнат в пепел -
някога, когато моите очи угаснат и ръцете ми се разтреперят.
И мечтите ми ще се изгубят някъде, подарих ги -
без подслон на вятъра...
Във есенни листа, сърцето пази спомени ...
  551 
Исках да си запаля цигара,
ръцете ми се разтрепериха и паднах...
В бездни от сълзи и хаос, отново търесех ТЕБ - напразно!...
И пия болка, дишам болка, с мене е
дори в съня... ...
  446 
Той я обичаше...
Малиновите ù устни изгаряха нощите му…
дълбоките ù очи проникваха в душата и мислите,
ръцете ù рисуваха нежни сияния в мрака.
Коя беше тя?!... Стоеше на прага и чакаше… ...
  624 
Остани и никога не тръгвай,
Без спомена за моите очи
И без дъх, когато ме целуваш,
Чакал си ме винаги, нали?...
Аурата на Луната е във бяло, ...
  1779 
Пияните от болка, наричани са луди...
просяци за обич, протегнали невидими ръце...
Единственото им богатство отляво в гърдите тихо бие,
едно умиращо в глупав Свят сърце...
Пияните за нежност, гротески в тъжен образ ...
  756  14 
Пази любовта си за утре
и нежните ласки за летните вечери,
сега вече е есен и трябва да тръгваш...
по пътя, унесен в мислите си...
Пази радостния трепет в гърдите си, ...
  724 
***
Ръцете издрани до кръв,
от спомена късайки мислите...
и болката пак е любов - изморена
но толкова истинска!... ...
  662 
Беше дълга зимна нощ, в която, освен смразяващия полъх на вятъра, не се чувстваше нищо друго. През клоните на старите дървета Луната сляпо се опитваше да погледне
навътре в Тъмния Свят на демоните и черните ангели, които винаги очакваха с нетърпение поредните скитащи и блудни души, уморени да търсят ...
  943 
Събудих се сама,
прегърната от студ...
Миговете бяха отлетели
с криле назаем...
Няма никой тук... ...
  625 
Не искам да боли, ще
затворя очите си...
ще прелетя като птица
в съня ти и ще докосна очите ти,
пеперудено нежно.... ...
  760 
Random works
: ??:??