Любо
86 results
КРЪГЪТ
Това разбрах от сянката на бряста,
когото слънцето сушеше със лъчи.
Тревата то бе лакомо опасло
край каменния знак, останал да стърчи. ...
Това разбрах от сянката на бряста,
когото слънцето сушеше със лъчи.
Тревата то бе лакомо опасло
край каменния знак, останал да стърчи. ...
645
БАР" ЗАБРАВА"
И музика, в която думите се давят.
С тютюнев плащ загърнат, взорът се надява
да стигне, най-подир, до масите отсреща.
А там - уиски, водка и смеха на грешник... ...
И музика, в която думите се давят.
С тютюнев плащ загърнат, взорът се надява
да стигне, най-подир, до масите отсреща.
А там - уиски, водка и смеха на грешник... ...
703
1
7
УЛИЧНО МОМИЧЕ
Край нея ти минаваш неусетно.
В безликата тълпа ще я познаеш.
На млада плът дъхът ухае
в това дете - без свое детство. ...
Край нея ти минаваш неусетно.
В безликата тълпа ще я познаеш.
На млада плът дъхът ухае
в това дете - без свое детство. ...
717
9
ПОЛИТИКЪТ
Коктейл от бляскави тиради
звънти като вино във чаши.
Тълпата пие със наслада -
надеждата и с нея плаща. ...
Коктейл от бляскави тиради
звънти като вино във чаши.
Тълпата пие със наслада -
надеждата и с нея плаща. ...
570
3
ЛЕТЕЖ
Живееш с трохите и както врабчето -
ликуваш над малкото зрънце късмет,
повярвал че някъде, в дните напред -
ще вкусиш плода на златисти дръвчета. ...
Живееш с трохите и както врабчето -
ликуваш над малкото зрънце късмет,
повярвал че някъде, в дните напред -
ще вкусиш плода на златисти дръвчета. ...
697
1
КОПНЕЖ
Камбанен звън отекна и потъна
в душата ми с изгарящия плам.
И ехото стопи се сякаш свян,
нетраен като изгрев в утрин сънна. ...
Камбанен звън отекна и потъна
в душата ми с изгарящия плам.
И ехото стопи се сякаш свян,
нетраен като изгрев в утрин сънна. ...
556
4
СКОКЪТ
Прибоят гърми. Изправя косата
безумният полет на синята хлад.
Вълните връхлитат глава да склонят
на земната гръд в прегръдката свята. ...
Прибоят гърми. Изправя косата
безумният полет на синята хлад.
Вълните връхлитат глава да склонят
на земната гръд в прегръдката свята. ...
523
2
КАРМА
Светкавици раздират небесата,
сподирени от тътен на гърмеж.
А как опива този полъх свеж
наситен на озона с аромата. ...
Светкавици раздират небесата,
сподирени от тътен на гърмеж.
А как опива този полъх свеж
наситен на озона с аромата. ...
629
4
ЗРЕНИЕ
Следи, отдавна заличени - спомен
в отминалия вятър, нейде спрял...
И ти, от тичането уморен, заспал,
се мяташ в сън на скитник неспокоен. ...
Следи, отдавна заличени - спомен
в отминалия вятър, нейде спрял...
И ти, от тичането уморен, заспал,
се мяташ в сън на скитник неспокоен. ...
631
8
Защото и насън към теб вървя,
се питам и не знам какво си.
Дали, видение, когато спя -
послания неясни носиш?
Или реалност плаха с кръв и плът, ...
се питам и не знам какво си.
Дали, видение, когато спя -
послания неясни носиш?
Или реалност плаха с кръв и плът, ...
664
5
ЦИРК
На манежа дресьорът с камшик
и желязната пръчка в ръка,
настойчиво подканва със вик -
да премине лъвът през кръга. ...
На манежа дресьорът с камшик
и желязната пръчка в ръка,
настойчиво подканва със вик -
да премине лъвът през кръга. ...
591
2
СПЕКТАКЪЛЪТ
Завесата е спусната, а ние
очакваме докрай да се разтвори.
Шушукаме, безсилни да се скрием
в салона, пълен с уморени хора. ...
Завесата е спусната, а ние
очакваме докрай да се разтвори.
Шушукаме, безсилни да се скрием
в салона, пълен с уморени хора. ...
564
1
Бих казал думите, които онемели -
растат като дървета някъде във мене.
И в сянката им вечно неспокойно-бледа,
предчувствия таят се - изтънчено-свирепи...
Завързвал ли е някой ръцете на съдбата?! ...
растат като дървета някъде във мене.
И в сянката им вечно неспокойно-бледа,
предчувствия таят се - изтънчено-свирепи...
Завързвал ли е някой ръцете на съдбата?! ...
661
4
ЗАД ВРАТАТА
Все още бях щастливецът, застанал
пред скромната ключалка на вратата.
Поглеждайки през нея, преминавах
не в стая, а в пространство непознато. ...
Все още бях щастливецът, застанал
пред скромната ключалка на вратата.
Поглеждайки през нея, преминавах
не в стая, а в пространство непознато. ...
692
11
ЗИМА
А колко много сняг е навалял! -
в нощта, която вихърът отнесе.
И вече знам - неотразимо-бял -
покоят в мене с нежен полъх влезе. ...
А колко много сняг е навалял! -
в нощта, която вихърът отнесе.
И вече знам - неотразимо-бял -
покоят в мене с нежен полъх влезе. ...
628
8
ЕСЕН
А зимата ще дойде скоро.
Линеят дните избледнели.
И мислите ми от умора -
притихват в мен като недели. ...
А зимата ще дойде скоро.
Линеят дните избледнели.
И мислите ми от умора -
притихват в мен като недели. ...
698
9
БОЛНИЦА
И виждаш се над себе си надвесен
с изострената до безумство мисъл.
Докосваш миговете неизвестни
с безсънните последици на риска. ...
И виждаш се над себе си надвесен
с изострената до безумство мисъл.
Докосваш миговете неизвестни
с безсънните последици на риска. ...
1512
8
ОТКЛОНЕНИЕ
Изкачвам билото на свод огрян,
от изгрева наивен на мечтите
и дрезгав залез, неусетно спрял -
в очи, погълнали без страх лъчите. ...
Изкачвам билото на свод огрян,
от изгрева наивен на мечтите
и дрезгав залез, неусетно спрял -
в очи, погълнали без страх лъчите. ...
618
10
ПЪТНИК
В памет на дядо.
Житейски път - пресъхнал горски ручей.
Встрани отхвръкнал, въгленът догаря.
Ръждясва бравата, която с ключа ...
В памет на дядо.
Житейски път - пресъхнал горски ручей.
Встрани отхвръкнал, въгленът догаря.
Ръждясва бравата, която с ключа ...
713
12
ТЪРГ
И като Бог след мъките възкръснал,
по пътя си назад дори да срещнеш
онези, дето сочеха те с пръсти,
не ще ги назовеш със думи грешни. ...
И като Бог след мъките възкръснал,
по пътя си назад дори да срещнеш
онези, дето сочеха те с пръсти,
не ще ги назовеш със думи грешни. ...
624
2
КАФЕЗЪТ
На мътния екран вечерна здрачина,
кафезът стъклен с двете бели мишки
е сякаш изтърваната въздишка -
застинала на лентата от тишина... ...
На мътния екран вечерна здрачина,
кафезът стъклен с двете бели мишки
е сякаш изтърваната въздишка -
застинала на лентата от тишина... ...
553
2
СЯНКАТА
Гирляндите приканват да се слеем
с шума на празничните чувства.
А вътре - като пропаст в мрака зее
душевното пространство пусто. ...
Гирляндите приканват да се слеем
с шума на празничните чувства.
А вътре - като пропаст в мрака зее
душевното пространство пусто. ...
1408
5
КОРАБЪТ
Вода, ветрове, а оглозган от тях
е корабът - скъсал отдавна платната.
И плюя от борда, до смърт отмалял,
горчивия вкус на солта и мечтата. ...
Вода, ветрове, а оглозган от тях
е корабът - скъсал отдавна платната.
И плюя от борда, до смърт отмалял,
горчивия вкус на солта и мечтата. ...
693
7
ЕЗДАЧИ НА СТРАХА
Такава нощ и в сънищата се не ражда.
Душите ни, мечтаещи за Рая,
се лутаха самотни, без да знаят,
че в този сън измамата стои на стража. ...
Такава нощ и в сънищата се не ражда.
Душите ни, мечтаещи за Рая,
се лутаха самотни, без да знаят,
че в този сън измамата стои на стража. ...
563
3
БЯГСТВОТО
И пих от този извор, докато слънцето залезе.
Разбрах тогава - часът на скитника удари.
Не казвам колко съм вървял и беше ли ми лесно,
за болния нощта е истински подарък. ...
И пих от този извор, докато слънцето залезе.
Разбрах тогава - часът на скитника удари.
Не казвам колко съм вървял и беше ли ми лесно,
за болния нощта е истински подарък. ...
654
4
БРЯГ
Изправен на този бряг всевечен,
на здравата опора крайното стъпало,
се питам сам: "Колко е далече
до хоризонта, слизащ в тишината вяла". ...
Изправен на този бряг всевечен,
на здравата опора крайното стъпало,
се питам сам: "Колко е далече
до хоризонта, слизащ в тишината вяла". ...
728
2
РЕКАТА
Реката отдавна ме чака, тръпнеща лудо -
навън да изтича от старото, тясно корито.
В искрящата хлад се оглеждат и мудно
отмятат виснали клони върбите. ...
Реката отдавна ме чака, тръпнеща лудо -
навън да изтича от старото, тясно корито.
В искрящата хлад се оглеждат и мудно
отмятат виснали клони върбите. ...
565
4
МЕСТОЖИТЕЛСТВО
Живея в бетонното гето, където
покоят е вечно далечен мираж
и редом с тревата, родена в полето,
израства пълзящия дървен кофраж. ...
Живея в бетонното гето, където
покоят е вечно далечен мираж
и редом с тревата, родена в полето,
израства пълзящия дървен кофраж. ...
723
7
СРЕЩА
И ни следа от бурята, която с гняв разпръсна
стадата от звезди - високо, за да светят
през нощите, когато мислите за път възкръсват,
а морните тела се мятат в пот облени. ...
И ни следа от бурята, която с гняв разпръсна
стадата от звезди - високо, за да светят
през нощите, когато мислите за път възкръсват,
а морните тела се мятат в пот облени. ...
626
7
ОСТРОВЪТ
И трябва да си сам на този остров -
към който си пътувал цяла вечност.
Прибоят да те хули с думи остри.
За смях да ставаш на звездите вечер. ...
И трябва да си сам на този остров -
към който си пътувал цяла вечност.
Прибоят да те хули с думи остри.
За смях да ставаш на звездите вечер. ...
658
7
БЛУДНИЯТ СИН
Приспиваше ни умореният зов на щурците.
И се хвърляхме в обятията на щедрите сънища.
Къде сте, обикновени селски вечери? Спите
като сломените от дългото чакане пътища. ...
Приспиваше ни умореният зов на щурците.
И се хвърляхме в обятията на щедрите сънища.
Къде сте, обикновени селски вечери? Спите
като сломените от дългото чакане пътища. ...
628
3
СТЪРНИЩЕ
Ще бликне есента - като жарава разпиляна
на рой изгасващи зрънца от духналия вятър.
Обезглавените стъбла ще лягат в изорани
от тежък плуг бразди. И нощите над тях ще падат. ...
Ще бликне есента - като жарава разпиляна
на рой изгасващи зрънца от духналия вятър.
Обезглавените стъбла ще лягат в изорани
от тежък плуг бразди. И нощите над тях ще падат. ...
580
2
МЕСТЕН ЧОВЕК
Той е там - навсякъде. И е просто обидно,
когато минаваш край него и с крачки солидни
в неизвестното хлътваш без глухото "здрасти" -
като замрелите в мрака, разтърсили някого, страсти. ...
Той е там - навсякъде. И е просто обидно,
когато минаваш край него и с крачки солидни
в неизвестното хлътваш без глухото "здрасти" -
като замрелите в мрака, разтърсили някого, страсти. ...
512
2
РЕЗОНАНС
Звъняха някога така камбаните на радостта ни.
Тъй както лудо в утринта гласът на изгрева се носи.
И с толкоз удари на плам, разтърсвали гръдта ни,
трептяхме като медузи в океана от въпроси. ...
Звъняха някога така камбаните на радостта ни.
Тъй както лудо в утринта гласът на изгрева се носи.
И с толкоз удари на плам, разтърсвали гръдта ни,
трептяхме като медузи в океана от въпроси. ...
599
2
УРОКЪТ
Все още нямах ясната представа,
когато тръгвах от съмнения към дело,
дали предимство някакво ми дава
тревожно сграбчилата ме отвътре смелост. ...
Все още нямах ясната представа,
когато тръгвах от съмнения към дело,
дали предимство някакво ми дава
тревожно сграбчилата ме отвътре смелост. ...
693
5
МИТНИЦА
Не чувствата се декларират на хартия,
а вещите, скътани в куфари и чанти.
Ала не можеш ли умело да ги криеш -
на показ ги изваждаш с пръсти непохватни. ...
Не чувствата се декларират на хартия,
а вещите, скътани в куфари и чанти.
Ала не можеш ли умело да ги криеш -
на показ ги изваждаш с пръсти непохватни. ...
616
3
БАРИЕРАТА
Оттатък бариерата отново пътя -
в избраната от нас посока продължава.
А ние сме отсам и с погледите мътни
се взираме за влака, който закъснява. ...
Оттатък бариерата отново пътя -
в избраната от нас посока продължава.
А ние сме отсам и с погледите мътни
се взираме за влака, който закъснява. ...
550
1
РАЗДВОЕНИЕ
Отново тръгваш след съня недосънуван
от звездните пътеки към житейските плесници.
И иска ти се - във съня си да си буден
и да е сън тревогата във парещи зеници. ...
Отново тръгваш след съня недосънуван
от звездните пътеки към житейските плесници.
И иска ти се - във съня си да си буден
и да е сън тревогата във парещи зеници. ...
602
3
МЪЛЧАЛИВИЯТ КОННИК
И той като всеки е крачил изправен -
към звуците неми на трепетна песен.
На лятото ставал е в утрото ранно.
И дъх е стаявал над цвете надвесен. ...
И той като всеки е крачил изправен -
към звуците неми на трепетна песен.
На лятото ставал е в утрото ранно.
И дъх е стаявал над цвете надвесен. ...
924
7
МАХАЛОТО
От там светът изглежда празнично-далечен -
в представата безумна на беглеца вечен.
Над всичко извисено махалото игриво -
със всеки следващ ход предишния изтрива. ...
От там светът изглежда празнично-далечен -
в представата безумна на беглеца вечен.
Над всичко извисено махалото игриво -
със всеки следващ ход предишния изтрива. ...
585
2
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
