mimitenedi
109 results
>>> По пътя си движи се всеки от нас
>>>
>>> със скорост различна, индивидуална.
>>>
>>> На някой му трябва минутка, друг - час ...
>>>
>>> със скорост различна, индивидуална.
>>>
>>> На някой му трябва минутка, друг - час ...
487
7
> До вчера бях обичана, усещах се щастлива,
> а днес кърви душата ми, същинска рана жива.
> От близък наранена е, и много ми е мъчно,
> да беше чужд - иди-дойди, а то - отрова жлъчна...
> ...
> а днес кърви душата ми, същинска рана жива.
> От близък наранена е, и много ми е мъчно,
> да беше чужд - иди-дойди, а то - отрова жлъчна...
> ...
871
5
>>>
>>> Както в стаята нещо подреждах, чух да вика мъжът ми от хола:
>>>
>>> "Бързо, тичай, ела да го видиш, на прозореца кацнал сокола!"
>>> ...
>>> Както в стаята нещо подреждах, чух да вика мъжът ми от хола:
>>>
>>> "Бързо, тичай, ела да го видиш, на прозореца кацнал сокола!"
>>> ...
457
6
> Минава времето, не чака, какво очаквам аз - не зная...
>
> Понякога изпускам влака, стоя сама съвсем накрая.
>
> На края на перона мрачен, съвсем във края на сезона, ...
>
> Понякога изпускам влака, стоя сама съвсем накрая.
>
> На края на перона мрачен, съвсем във края на сезона, ...
405
6
>>> Ще трябва да тръгвам, съвсем закъснявам,
>>>
>>> часът ми за среща към мен приближава.
>>>
>>> Но как да изляза без грим, без одежди, ...
>>>
>>> часът ми за среща към мен приближава.
>>>
>>> Но как да изляза без грим, без одежди, ...
481
5
> Криле аз искам да разперя, да литна като птица,
>
> но явно в минал свой живот живяла съм вълчица.
>
> И вместо в болка да горя, когато съм ранена, ...
>
> но явно в минал свой живот живяла съм вълчица.
>
> И вместо в болка да горя, когато съм ранена, ...
592
8
>> Защото съм спокойна и ведро те поглеждам,
>>
>> защото ме даряваш със обич и надежда,
>>
>> защото си до мен, дори и да те няма, ...
>>
>> защото ме даряваш със обич и надежда,
>>
>> защото си до мен, дори и да те няма, ...
455
7
>> Седя в една градинка средностатистическа,
>> деца около мен надбягват се, играят.
>> Това е то животът, гледан исторически,
>> в децата ни е смисълът, а те дори не знаят.
>> Приличат на стихия, която в своя ритъм ...
>> деца около мен надбягват се, играят.
>> Това е то животът, гледан исторически,
>> в децата ни е смисълът, а те дори не знаят.
>> Приличат на стихия, която в своя ритъм ...
407
6
> Проблясват звездите в небето мастилено,
>
> в индигото тъмно на есенна нощ,
>
> полека градът се отпуска и сънено ...
>
> в индигото тъмно на есенна нощ,
>
> полека градът се отпуска и сънено ...
399
7
>>> Престижно някога било
>>> и тъй останал е завет:
>>>
>>> да има селото школо,
>>> да има даскал, поп и кмет. ...
>>> и тъй останал е завет:
>>>
>>> да има селото школо,
>>> да има даскал, поп и кмет. ...
468
9
Настинах банално. Имам 38.5.
И житейската философия ми изглежда плитка.
Възпитанието на децата е за мен
една поначало изгубена битка.
Да говорят ги учим съвсем от малки, ...
И житейската философия ми изглежда плитка.
Възпитанието на децата е за мен
една поначало изгубена битка.
Да говорят ги учим съвсем от малки, ...
434
1
Странно, започвам да пиша в момента,
а даже не зная какво ще излезе накрая...
Направо се чудя на себе си вече -
лети мисълта ми май доста далече;
усещам, че трябва - и почвам да пиша, ...
а даже не зная какво ще излезе накрая...
Направо се чудя на себе си вече -
лети мисълта ми май доста далече;
усещам, че трябва - и почвам да пиша, ...
455
4
>> От всяка ситуация по нещо ни остава,
>>
>> понякога добро, понякога горчиво.
>>
>> Въздъхвам с облекчение - животът продължава ...
>>
>> понякога добро, понякога горчиво.
>>
>> Въздъхвам с облекчение - животът продължава ...
874
8
>>> И предишната моя поетична обител,
>>> и сегашната тук имат свой "вдъхновител".
>>> Всеки ден си го слушам как мрънка, опява:
>>> - О, това не ми става, не се получава!
>>> Не мога, за бога! За мене е трудно! ...
>>> и сегашната тук имат свой "вдъхновител".
>>> Всеки ден си го слушам как мрънка, опява:
>>> - О, това не ми става, не се получава!
>>> Не мога, за бога! За мене е трудно! ...
475
7
>>> И така, да помрънкаме малко...
>>> Днес глава ме боли, даже мозъкът, жалко!
>>> А краката си двата дори не усещам,
>>> огледалото враг ми е, не го и поглеждам.
>>> О, забравих да кажа за темата стара - ...
>>> Днес глава ме боли, даже мозъкът, жалко!
>>> А краката си двата дори не усещам,
>>> огледалото враг ми е, не го и поглеждам.
>>> О, забравих да кажа за темата стара - ...
514
4
>> На теб, която мислех за приятелка
>>
>> не точно, ала за добра позната;
>>
>> на теб, която слушах как обсъждаше ...
>>
>> не точно, ала за добра позната;
>>
>> на теб, която слушах как обсъждаше ...
527
4
>> С теб се знаем от двадесет години,
>>
>> направо от миналия век!
>>
>> За мен това е време предостатъчно ...
>>
>> направо от миналия век!
>>
>> За мен това е време предостатъчно ...
552
4
> Седя и в нищото се взирам,
> уж тук съм, а пък май не съм.
> И търся все, но не намирам
> на радост простичка вкуса.
> ...
> уж тук съм, а пък май не съм.
> И търся все, но не намирам
> на радост простичка вкуса.
> ...
572
8
>> Нигерийците набиха ни
>> не че слаби сме, а защото
>> атакуваха неочаквано -
>> в гръб ни скочиха от дървото.
>> ...
>> не че слаби сме, а защото
>> атакуваха неочаквано -
>> в гръб ни скочиха от дървото.
>> ...
427
> Веднъж във царство Портокалия, сред дива джунгла, жега, кал,
> в съседство с царство Бануналия родил се дивен портокал.
> Огромен, жълто-портокален, ала с усмивка на лимон,
> от вятър силничък погален, напуснал своя тънък клон.
> Но как така да се получи, че падайки от своя трон ...
> в съседство с царство Бануналия родил се дивен портокал.
> Огромен, жълто-портокален, ала с усмивка на лимон,
> от вятър силничък погален, напуснал своя тънък клон.
> Но как така да се получи, че падайки от своя трон ...
434
2
Мое мъничко момиче, мое хубаво дете!
Ти след хвърчила ще тичаш, тичах аз след ветрове.
Твои са и ДНЕС, и УТРЕ, мой е вчерашният ден.
Искам само ти да бъдеш по-сполучила от мен.
Ако те е страх - не бягай, а страха преодолей, ...
Ти след хвърчила ще тичаш, тичах аз след ветрове.
Твои са и ДНЕС, и УТРЕ, мой е вчерашният ден.
Искам само ти да бъдеш по-сполучила от мен.
Ако те е страх - не бягай, а страха преодолей, ...
466
5
> Нели обича този дето я подхвърля до небето,
>
> този, който да играе с малките дечица знае,
>
> който й се смее много и я вдига нависоко, ...
>
> този, който да играе с малките дечица знае,
>
> който й се смее много и я вдига нависоко, ...
646
2
Порасна моето момиче - довчера ходеше едва,
а днес опитва се да тича и не със мама, а сама.
Шишето си държи в ръчичка, а в другата - какво да е...
Порасна мойта дъщеричка и не е бебе, а дете.
Усмихва ми се закачливо и хуква весело напред. ...
а днес опитва се да тича и не със мама, а сама.
Шишето си държи в ръчичка, а в другата - какво да е...
Порасна мойта дъщеричка и не е бебе, а дете.
Усмихва ми се закачливо и хуква весело напред. ...
479
1
Спи, мое малко дете, сребърен Месечко грее,
за да се чувстваш добре, нежно и Вятърко вее.
Тихо в стъклата шепти зимната вечер и пита
искаш ли да доловиш музика, в сънища скрита...
С обич ти смига звезда, звездна целувка ти праща. ...
за да се чувстваш добре, нежно и Вятърко вее.
Тихо в стъклата шепти зимната вечер и пита
искаш ли да доловиш музика, в сънища скрита...
С обич ти смига звезда, звездна целувка ти праща. ...
456
4
> Седя и гледам през стъклото, навън е студ и вятър има.
>
> Подтичва Есента, защото след нея идва баба Зима.
>
> Полека, тромаво, спокойно, тя крачи тежко, уморено. ...
>
> Подтичва Есента, защото след нея идва баба Зима.
>
> Полека, тромаво, спокойно, тя крачи тежко, уморено. ...
411
2
Мъничкото бебче, шишкаво, но смело,
пътя към Европа пълзешком поело.
Прекосило хола, стигнало антрето,
ала бдящий деди хвана в миг детето.
Деди-консерватор сложи го в леглото, ...
пътя към Европа пълзешком поело.
Прекосило хола, стигнало антрето,
ала бдящий деди хвана в миг детето.
Деди-консерватор сложи го в леглото, ...
481
3
Останах сама за няколко дена.
Ах, колко мечтаех за този момент!
Без викове в къщи, без щъкащи хора,
без вечни въпроси и тежка умора -
да почва и свършва във мир моят ден. ...
Ах, колко мечтаех за този момент!
Без викове в къщи, без щъкащи хора,
без вечни въпроси и тежка умора -
да почва и свършва във мир моят ден. ...
1013
4
Седя и в нищото се взирам, уж тук съм, а пък май не съм.
И търся все, но не намирам на радост простичка вкуса.
Но блесна слънчев лъч в очите, потрепнах с мигли и видях -
под облак тъмен Слънчо скрит е, оттам намига ми със смях.
Огледах се - отвред напират кокичета изпод снега, ...
И търся все, но не намирам на радост простичка вкуса.
Но блесна слънчев лъч в очите, потрепнах с мигли и видях -
под облак тъмен Слънчо скрит е, оттам намига ми със смях.
Огледах се - отвред напират кокичета изпод снега, ...
3019
4
Ужасно ми е тъжно и тежко ми е много,
сълзите да преглътна опитвам, но не мога.
У мен е сякаш скрита река от мисли черни -
кого, сърце, да питам - лъжливи или верни?
Самотна се усещам, самотна и несрета, ...
сълзите да преглътна опитвам, но не мога.
У мен е сякаш скрита река от мисли черни -
кого, сърце, да питам - лъжливи или верни?
Самотна се усещам, самотна и несрета, ...
630
7
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
