Скиташ спокойно ти във нощта.
Обикаляш звезди и планети.
За тебе вселената няма врата.
Имаш си някакви свои пътеки.
Разговаряш свободно с Простора. ...
Потърсих си егото. Бях му ядосан.
Открих го. Беше високо над мен.
Изсмя се в лицето ми. Глупак ме нарече.
Идиот. Самонадеян кретен.
Но аз не се плаша от погледи страшни. ...
Появи се от мрака. Беше безлуние.
Лицето прекрасно. Мляко с кафе.
Усмихна се ведро. Беше безумие.
Усмивка такава, пред пияни мъже.
А те, неколцина, стояха безмълвни. ...
Утрото дойде съвсем неочаквано.
Телата ни, сплетени бяха в едно.
През прозореца- лъч светлина, мигновено.
Изкрещя: Това не е твойто легло.
Трябва да тръгваш. Стани и тръгни! ...
С теб съм, в този ден дъждовен.
Дъждът измива кални следи.
С теб съм, в този свят лъжовен.
Няма дъжд, който мие мечти.
С теб съм. Светът ни завижда. ...
Често, падащи звезди, сме виждали.
А как се раждат, кой видя?
Щастлив съм, че съм от избраните.
Скоро и при мен една изгря.
Мъждукала е някъде в простора. ...
Едно дете играеше в дъжда.
Във локвата подскачаше игриво.
Тъй искрена му беше радостта!
Усмихнато. Доволно. И щастливо!
Кварталният ни луд, край него мина ...
Гадно е, настъпят ли те по мазола.
А има някои, все настъпват там.
И стрелят в гръб. Нещастни хора.
Нямат ни достойнство, нито срам.
Щастливи са, ако успеят, ...
Извиках клошар, да почисти тавана.
Да изхвърли всички боклуци от там.
Дойде. И за главата се хвана.
А аз потънах в земята от срам.
Какво е туй тука бе, бате? ...
Идва момент, в който усещаш,
че товарът дошъл е в повече.
Изтръпват вече твоите плещи,
да го мъкнеш все нанагорнище.
За кратко обмисляш как да постъпиш. ...
И отново! Отново лъжа...
И, разбира се, отново невинна.
" Невинността" ти ме захвърля в калта.
А аз те обичам. И си ми толкова свидна!
Гасиш бавно слънцето в мойта душа. ...
