pavli
511 results
Игри
Аз нямам срочен договор със Бог,
но виж – със Дявола на „ти” сме.
Един през друг са по-жестоки,
но с Дявола се чувствам близка. ...
  939 
Със залеза
Разхвърля залезът премяната си по телата…
Жонглира вятърът със пламъчетата в очите…
И пръстите – проводници на тишината –
ликуват и завихрят в чуден танц мечтите. ...
  1852 
През нас…
По твоето тяло скитат косите ми…
Над кладата пръстите пърхат…
А аз съм жадна! Отпивам следите
от една мечта на пламъка дързък… ...
  1074  13 
Взрив
Навсякъде когато ме целуваш,
приижда цялата Вселена,
а сетивата ми изтръпват
във непонятност без предели… ...
  1169 
В моя солипсистичен свят...
Тук сме само аз, моето въображение и цялата Вселена. Проектирам я в съзнанието си слънчева. В нея всичко е подредено и дори хаосът на мислите ми е строен в редички. Те едва се удържат, но… аз нали затова съм нащрек… Подреждам ли, подреждам… Като много чувствителна везна с ...
  1564 
Без да те будя…
Тази вечер надникнах в душата ти…
Тя не отвори тайни покои.
Беше жадна. Отпи от сълзата ми…
Пожела да говорим… говорим… ...
  1854  22 
Когато с дъх сътворяваме музика
и светлината през нас струи…
тогава всяка мечта е приказка…
Съвсем истинска… без бодли…
Разцъфват смутените трепети… ...
  1444  16 
Колко?!
Толкова истински са сълзите на дъжда…
Толкова нежно ме галят… за да не боли…
Толкова жадно пия… Не спирам… Още… още…
Толкова… колкото… да простя… ...
  911  11 
Пластове
Въпроси пърхат до пресядане
във всичките прострени нощи...
И мрежата безумно мятаме,
почти в безвремие се молим... ...
  879  13 
От другата страна
Зимата – символ на бялото – толкова противоречив цвят. Съдържа в себе си чистота и девственост и в същото време те поглъща в своята носталгия. Налага ти се да си в бяла стая. От другото бяло те дели един прозорец. Навън бялото е студено, но пухкаво и от топлата стая не усещаш разли ...
  1092 
Синьо…
Разлистих си душата…
в далечна синева…
Поисках с нея да се слея…
И синьото в просторите ...
  1062  16 
Магия
Слънчев аромат разстила воали…
Дарява ни с късче безвремие.
С топло мълчание гали ни… гали…
Води ни към съдбовно прозрение… ...
  810  14 
Дъждът… запламтя…
Дъждът плисва своя топъл шлейф…
Върху нас се посипват водни кристали…
Дишаме свежест… смях… Вълшебно е.
Немирен вятър нежно ни гали. ...
  846  11 
Нестихващо…
Несресани отблясъци на залеза в косите
разстилат се край твоите ръце.
Поемаш дъх и нежно шепнеш име,
което си бленувал неведнъж в сърце… ...
  1756  12 
Минута е много… или малко…
Често се питам кога една минута е много... или твърде малко време. Минута е много, когато трябва да изложим гърди срещу свистящ куршум към приятел; когато трябва да хванем ръката на дете, тичащо към летяща кола; когато трябва да кажем „Обичам те” без да мислим за условия… ...
  3667  11 
Няма как
Няма как да опитомиш тишината.
Тя те изгаря с противоречия.
Няма как да спреш светлината.
Прониква в теб въпреки тъмните пóмисли. ...
  2230  18 
Спомен?!
Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пур ...
  1547  16 
Ти предизвикваш...
Дълбочина на жадното в погледа...
Сладко настръхнали връхчета...
Цъфтеж във клетките ми. Всичките.
И оживяват сънища! Във сбъдване. ...
  1557  12 
Определения
Бездна
Глуха тъмнина.
Под разкъсано небе.
Без птици. Без дъжд… ...
  841  15 
Равновесие
Непрекъснато търся равновесие
между времето и себе си…
Времето натрупва… мисли…
като раздиплена вода… ...
  918  15 
Очаквам дъжда
Очаквам дъжда. Въздухът е кристално чист. Вятърът донася аромата на първите капки… Листата на дърветата потреперват в очакване… Небето все още синее. Перести облачета в далечината загатват за промяната… Усещам топлината на земята… В мен жадно настръхват всички ъгълчета със забранени ми ...
  1159 
Две
(Аз - мечтата и Аз - реалната)
Аз - мечтата - стоя кротко сгушена в теб…
Но Аз - реалната - понякога пристигам…
Смехът ми започва от прага… ...
  1015  17 
Плиснато… с обич…
Моят пламък от очите маслинени
теб огрява, в синевата плиснат...
В бъдещето чудно с теб надникваме
и денят ни става топъл и усмихнат! ...
  1006  12 
Където е раят…
(Не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите…)
Рой искри изригват в златна слънчева заря…
Излиза светлина… и всички цветове променя…
От очите наднича загадъчна нежност… ...
  942  14 
Бягството не е решение
Появява ти се проблем. Решаваш смело. Сменяш града, хората, сайта, обстоятелствата… Бягаш… от скъпи спомени, от любими хора… Но решение ли е това? Където и да отидеш, ако не се промениш, същият проблем ще те застига с нова сила… При новите хора, на новото място, с променените ...
  2602  10 
В полунощ
Спиш ли?
Съмвам се в съня ти…
Устните на моята усмивка
нежно пърхат… ...
  857  18 
Мисия
По донкихотовски повярвах в идеали.
Отрекох се от земния комфорт.
Страданието всъщност ме избави
от интригантстване и глух възторг. ...
  676 
Среднощно
В тъмното, помъдрял,
хоризонтът ми се свива…
Изранените ми следи
са осъдени от хорски сплетни… ...
  851  12 
Дегустация
Дегустирам извезани малки следи
по бръчки, узрели за волност.
Като свежа роса пропълзяват сълзи,
прокрадва се тихо усещане ново… ...
  1903  22 
Присъда
Назрява в мене чувство…
Надиплено от топлината
на двете искани ръце…
Разбирам - безсмислено ...
  781  12 
Лека нощ
Винаги ти казвам лека нощ,
колкото и далече да си…
в мечтите, в сънищата…
Искам да ти кажа отблизо… ...
  5042  16 
„Въображението е по-важно от познанието.” – Алберт Айнщайн
„Въображението е по-важно от познанието.” Така ли е наистина? Повечето сентенции са теоретично обобщение на натрупан и изстрадан житейски опит. Всеки ще възприема такива твърдения също въз основа на своите установени възприятия за света. Едн ...
  14042  13 
Смяна на предназначението
Всеки кипи в динамичното ежедневие. Старае се да избягва недоразуменията. Дистанцира се от възникнали скандали. Напрежението го залива от всички страни… Хапва на крак. Роптае срещу абсурдите и безумствата на управниците. В службата става все по-мълчалив – да не би случайно ...
  797 
Позволено от вятъра…
Без рана… няма как да надскочиш себе си…
Дума спестена няма как да повториш…
Предизвикваш тишината…
и чуваш ехото на мислите си… ...
  1032  19 
Доказано!
Изказване на депутат в народното събрание: „Искам да кажа две думи по въпроса. Няма да взема отношение, защото ми писна да слушам глупости.” Браво на човека, поне се е осъзнал – по-добре да замълчи, вместо да каже някоя глупост… Как се почувствах ли!? Като пред табела: „Паметник. Моля, зао ...
  1545 
Адресирано
Адресирано в миналото – грешка.
Адресирано в бъдещето – неизвестно…
Адресирано сега – към теб!
Аз ...
  1002  18 
Противопоставяне
Живот! Ти пак ме предизвикваш!
Да се предавам, хич не се надявай!
Аз впрягам воля, мишци и душа,
поредните си ходове обмислям, ...
  942  22 
Светът през погледа на малкия човек - 3
... продължение...
Светът през погледа на тригодишното дете
Вече ходя, тичам, катеря се. Въобще, избирам си посока на случаен принцип... и потеглям. Е, не винаги успявам да предвидя препятствията. Често се спъвам или подхлъзвам. Не е от най-приятните усещания. ...
  1543 
Моето обръщение...
Към всички, които поставят анонимни двойки и към всички, които мислят, че ще им е интересно да прочетат...
Няма друг начин, по който да отговоря на анонимните си читатели, които не харесват това, което пиша и изразяват отношението си с анонимна двойка. Няма лошо... Естествено е, ч ...
  1088 
Когато има режим на водата…
Заради ремонтите на нашето кръстовище няма да имаме вода поне две седмици (защо не и месец!). Е, ще ни пускат от 5 до 7 часа сутринта.
Намирам го за предизвикателство и възможност да тествам здравината на нервите си. Освен това подобна ситуация подтиква към усъвършенстван ...
  818 
Random works
: ??:??