pavli
511 results
Животът или смъртта променя нещо, което се е случило? Смъртта слага точка. Можем да правим равносметка, но се научаваме да приемаме обстоятелствата и да продължаваме... Докато през живота си може да нямаме смелост да сложим точка на нещо, което ни влудява. А това ще го направи агония, кошмарен спект ...
1289
6
Светът, примесен с време и емоции, се търкаля в илюзиите на нашето Аз и ни боли, и го болим, и се надяваме, и чакаме... себе си!
***
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!
*** ...
***
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!
*** ...
619
1
1
„Светло” и „тъмно” във теб спорят,
мерят своите дръзки достойнства –
колко много опит трябва за нагоре,
колко малко да се хлъзнеш, и то двойно!
Колко светлина разкрива свободата, ...
мерят своите дръзки достойнства –
колко много опит трябва за нагоре,
колко малко да се хлъзнеш, и то двойно!
Колко светлина разкрива свободата, ...
538
Кое движи чувствата? Те се лутат из лабиринтите на мисълта напук на логиката, на страха, на нормите и общоприетите порядки... Подпалват пожар в сърдечните територии... И никакъв дъжд не е ефективен в гасенето. Напротив – извиват се едни гръмотевични бури, които се смесват със стоновете на душата... ...
1205
2
24
Благодаря ти, Ветре, за твоята интимност.
Та ти си бил чаровник – изкусен съблазнител.
Не признаваш никаква дръзка пасивност.
На всички страсти ставаш покорител.
Владееш до върха изкуството Мълчание. ...
Та ти си бил чаровник – изкусен съблазнител.
Не признаваш никаква дръзка пасивност.
На всички страсти ставаш покорител.
Владееш до върха изкуството Мълчание. ...
847
1
1
… Да се изгубиш…
сред пухкавите несъвършенства…
на моето тяло…
... Да се усмихваш…
по ръбчетата на характера ми… ...
сред пухкавите несъвършенства…
на моето тяло…
... Да се усмихваш…
по ръбчетата на характера ми… ...
937
3
1
Около мен е цвят на полунощ.
Неопитомено чувство търси
поетично изравняване на везните
на справедливостта и прошката...
Очаквани обятия хищно гладни ...
Неопитомено чувство търси
поетично изравняване на везните
на справедливостта и прошката...
Очаквани обятия хищно гладни ...
737
2
В утробата на нежен облак се понесох
чрез твоя страстен магнетичен дъх...
Отново се родих... Създаде ме Принцеса –
щастлива, действаща... от плът и кръв...
И под звездите светъл дом ми сътвори. ...
чрез твоя страстен магнетичен дъх...
Отново се родих... Създаде ме Принцеса –
щастлива, действаща... от плът и кръв...
И под звездите светъл дом ми сътвори. ...
527
1
Без маски и... с малко сълзи.
От очите, които единствено не лъжат.
Песента на „Кажи зеле”
със симфония на копнежа
в нежен сблъсък... ...
От очите, които единствено не лъжат.
Песента на „Кажи зеле”
със симфония на копнежа
в нежен сблъсък... ...
848
3
2
Когато създаваме спомени,
горим с най-дръзкия пламък
и всяка въздишка отронена
погалва отворена рана...
Когато се връщаме в спомени, ...
горим с най-дръзкия пламък
и всяка въздишка отронена
погалва отворена рана...
Когато се връщаме в спомени, ...
576
2
3
Ръцете ми – птици...
раздвижват пространството...
Без цветове
цветя изплитат дантела...
Неспокойни пеперуди проблясват ...
раздвижват пространството...
Без цветове
цветя изплитат дантела...
Неспокойни пеперуди проблясват ...
897
1
3
Сблъсък на две усещания – за празничност
и за недостатъчност след празника...
Не зимува вече душата ми. Пролетно празнична е.
Винаги за нея има отворен къс небе.
Наднича светъл лъч с ято спомени... ...
и за недостатъчност след празника...
Не зимува вече душата ми. Пролетно празнична е.
Винаги за нея има отворен къс небе.
Наднича светъл лъч с ято спомени... ...
876
2
1
***
Облачен шпалир.
С гръм готов да изпрати
дъждовен парад…
*** ...
Облачен шпалир.
С гръм готов да изпрати
дъждовен парад…
*** ...
722
1
Лъжата пристъпва бавно и с тежест – да замаже някоя грешка, да прикрие отсъствие, да успокои гузната ни съвест... Понякога дори е изречена с добри намерения... А Истината винаги е гола, боса, зъзнеща и натикана в някое ъгълче по различни причини... Чака своя час! Като че ли се страхува от цялата бля ...
1272
1
7
Подарявам ти вързопче с незададени въпроси.
Развържеш ли го, става дух свободен –
ще те преследват мислите ми боси...
ще зъзнеш, ще се чувстваш ощетен...
ще знаеш, че мълчанието е крещяло ...
Развържеш ли го, става дух свободен –
ще те преследват мислите ми боси...
ще зъзнеш, ще се чувстваш ощетен...
ще знаеш, че мълчанието е крещяло ...
619
1
Една тайна... и луната гори
с най-тихата копнежна топлина...
Трепти астралното ми тяло...
Прелива във всички цветовù акорди...
Любов по устните ми скита... ...
с най-тихата копнежна топлина...
Трепти астралното ми тяло...
Прелива във всички цветовù акорди...
Любов по устните ми скита... ...
1560
3
4
Сблъсък. Счупено връхче. Капка кръв...
Концентрични кръгове тъга...
Центърът на сърцето е прободен.
Концентрични кръгове тъга...
Центърът на сърцето е прободен.
737
1
Сънувам. Аз съм над болката.
Всичко е минало.
Извървени са светлинни години
време и пространство...
Родила съм се отново. ...
Всичко е минало.
Извървени са светлинни години
време и пространство...
Родила съм се отново. ...
799
1
2
Всеки миг е нетраен, но има много запомнящи се мигове...
И те сноват равномерно и не спират... Тъкат вечност...
Хуквам през времето – и назад, и напред... по ръба...
въпреки различните страхове... съмнения... пречки...
*** ...
И те сноват равномерно и не спират... Тъкат вечност...
Хуквам през времето – и назад, и напред... по ръба...
въпреки различните страхове... съмнения... пречки...
*** ...
503
3
3
Дано...
Да... искаме да се оправим,
но... чакаме... да ни оправят...
© Павлина Петрова
Да... искаме да се оправим,
но... чакаме... да ни оправят...
© Павлина Петрова
912
3
1
Не заспива нощта, не заспива...
Разпилява мисли и видения...
Нещо от теб завинаги си отива.
Душата е самотно трептене.
Дълбока тайна се излива ...
Разпилява мисли и видения...
Нещо от теб завинаги си отива.
Душата е самотно трептене.
Дълбока тайна се излива ...
879
2
Баба отново разказва: „Пътувахме с внука към село. Носехме подарък за рождения ден на другата баба – огледало за баня. (Удобно е да се пътува с дете и огледало в автобус!!!) Детето пожела да го развие и се огледа: „Подаряваме го на баба, пък се виждам аз...” После се сети: „Преоблечи ме с потника на ...
878
2
1
Точка в окото на орел –
Жертвата е обречена.
Сълза в окото на сърна –
Десетката във нечия мишена...
© Павлина Петрова
Жертвата е обречена.
Сълза в окото на сърна –
Десетката във нечия мишена...
© Павлина Петрова
965
2
Мълчанието на някого предизвиква в теб същия отговор – мълчание. В сърцето и в ума ти отекват мисли, викове, гняв, любов, спомени... и какво ли още не... Анализи, чувства и състояния се сменят и чертаят нови пътеки в лабиринтите на тишината. Създават се други мостчета и откриваш странни възможности, ...
1862
2
2
Макети на птици, които никога няма да полетят.
Напира буря и въжетата на хаоса са срязани.
Оптимизъм в черната утайка на кафето...
Животът изтича... Кръпка след кръпка.
Казано непоетично: ...
Напира буря и въжетата на хаоса са срязани.
Оптимизъм в черната утайка на кафето...
Животът изтича... Кръпка след кръпка.
Казано непоетично: ...
677
1
1
Това не е стих... стих за теб. Това е стих,
който ми позволява да преживея отсъствието ти.
Внезапна мисъл предизвиква моето биополе...
Допирът на пръстите ти е оставил следи,
които стремглаво препускат по кожата... ...
който ми позволява да преживея отсъствието ти.
Внезапна мисъл предизвиква моето биополе...
Допирът на пръстите ти е оставил следи,
които стремглаво препускат по кожата... ...
817
3
1
Разхождам се в теб
и непрекъснато срещам себе си.
Дали не сме се слели?
Активен въпрос...
Отговорът – в нашите очи. ...
и непрекъснато срещам себе си.
Дали не сме се слели?
Активен въпрос...
Отговорът – в нашите очи. ...
675
1
1
Поглеждам обратното в мене си.
Там е едно тъжно момиче...
То всъщност е затвор на малкото ми „аз”.
Тогава бягам и се усмихвам... с очи...
И ме виждате... такава каквато искам да бъда. ...
Там е едно тъжно момиче...
То всъщност е затвор на малкото ми „аз”.
Тогава бягам и се усмихвам... с очи...
И ме виждате... такава каквато искам да бъда. ...
1141
2
Обратната страна на приказката е нощем – в тишината на поредната тъжна равносметка, в спора на разума срещу сърцето, в отминаващото време, все по-забързано и все по-недостатъчно... А ти се чувстваш все едно си избягала от чудната приказка... Красотата се крие в невъзможността, предизвикателството е ...
1376
Отново заплитаме цветове...
Залитаме ту вдясно, ту вляво.
Ей, мили хора, простете си –
да станат различните цялост!
Най-после „избраните” да разберат, ...
Залитаме ту вдясно, ту вляво.
Ей, мили хора, простете си –
да станат различните цялост!
Най-после „избраните” да разберат, ...
684
2
Няма да пестя боите, изписващи
усмивката на детските лица.
И в сговор пак четем познати книжки –
за Мечо Пух и... предани сърца.
Вълшебствата около нас празнуват! ...
усмивката на детските лица.
И в сговор пак четем познати книжки –
за Мечо Пух и... предани сърца.
Вълшебствата около нас празнуват! ...
1220
2
1
Масата свлича нежна дантела.
Столът мълчаливо се пъха под нея.
Свещта разстила топли воали…
Стоят си кротко и уединено…
Докато стане време за вечеря. ...
Столът мълчаливо се пъха под нея.
Свещта разстила топли воали…
Стоят си кротко и уединено…
Докато стане време за вечеря. ...
574
1
5
Понякога в мълчание или от премълчаното разбираме много повече... Но мълчанието ни носи и надежда... Не знаем кой какво е искал да преглътне и си мислим, че е за добро... И не ни липсва, защото можем да изградим собствена хармония от тишина... Думите ни често не могат да изразят истинските усещания, ...
8737
2
Променлив вятър целува очите ми
и без време разпилява косите,
една сълза се обърква и пита:
„Защо сърцето спори с мислите?”
През раните душата се разголва, ...
и без време разпилява косите,
една сълза се обърква и пита:
„Защо сърцето спори с мислите?”
През раните душата се разголва, ...
498
2
1
Сякаш златна лава се изсипва –
разтопи се слънцето в морето.
Приюти се в хладната му ласка.
Сливат се в едно великолепие!
Пръски свежест разпиляват ...
разтопи се слънцето в морето.
Приюти се в хладната му ласка.
Сливат се в едно великолепие!
Пръски свежест разпиляват ...
531
1
Гледам си лятото с най-хвърковатата чета.
Колко е хубаво внуци край мене да шетат!
Палави пръстчета припкат по всички полици...
Много бели се мъдрят в будните малки главици.
Около обед се надявам да има затишие. ...
Колко е хубаво внуци край мене да шетат!
Палави пръстчета припкат по всички полици...
Много бели се мъдрят в будните малки главици.
Около обед се надявам да има затишие. ...
735
2
1
Страх – кошмарно чувство!
Трябва ти опълчване.
Разум за осмисляне.
Анализи да правиш.
Храна на чувствата да забраниш. ...
Трябва ти опълчване.
Разум за осмисляне.
Анализи да правиш.
Храна на чувствата да забраниш. ...
682
2
Тишината е скромно момиче. С големи очи.
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.
И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.
Понякога е мила, спокойна... сговорчива... ...
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.
И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.
Понякога е мила, спокойна... сговорчива... ...
854
4
5
Тази думичка ОБИЧ... толкова сричана,
търсеща, искаща, молеща, даваща...
Не надраснах нуждата да бъда обичана!
Обич ме води в света, който ме обикаля...
Всичко край мен грее в обич разискрена. ...
търсеща, искаща, молеща, даваща...
Не надраснах нуждата да бъда обичана!
Обич ме води в света, който ме обикаля...
Всичко край мен грее в обич разискрена. ...
777
1
Без теб нямаше да имам спомени.
Но защо са ми спомени... без теб?
Без теб нямаше да имам мечти.
Но защо са ми мечти... без теб?
*** ...
Но защо са ми спомени... без теб?
Без теб нямаше да имам мечти.
Но защо са ми мечти... без теб?
*** ...
1023
5
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
