princess_havok
88 results
My head is drowning in a sea of animosity,
The waves of confusion are crashin' over top of me.
I'm just tryin' to survive,
doin' everything I have to just to stay alive.
I try to breathe but the waters keep on choking me. ...
The waves of confusion are crashin' over top of me.
I'm just tryin' to survive,
doin' everything I have to just to stay alive.
I try to breathe but the waters keep on choking me. ...
997
- Исках да ти кажа, че без теб няма музика, Ади.
- Мина много време, Дейв.
- Знам, знам... Но всяка вечер се измъчвам, всяка вечер се чудя как можах да те оставя сама в тъмната стая, та нали ти обещах да бъда винаги с теб и да те пазя!
- Дейви, вината беше моя...
- И как можах да не ти кажа всичко, ...
- Мина много време, Дейв.
- Знам, знам... Но всяка вечер се измъчвам, всяка вечер се чудя как можах да те оставя сама в тъмната стая, та нали ти обещах да бъда винаги с теб и да те пазя!
- Дейви, вината беше моя...
- И как можах да не ти кажа всичко, ...
844
2
- Дейв, виж, спряло е да вали!
- Да, но пак е мрачно.
Ейдриън направи намръщена физиономия и това накара Дейви да се засмее.
- Искаш ли още едно? - той посочи към празните им чаши.
- Искам кафе. ...
- Да, но пак е мрачно.
Ейдриън направи намръщена физиономия и това накара Дейви да се засмее.
- Искаш ли още едно? - той посочи към празните им чаши.
- Искам кафе. ...
899
1
- Странно е как ми липсват някои съвсем незначителни неща... - Ейдриън каза замислено, взирайки се в празната чаша. - Например начина, по който имитираш Джефри. Липсва ми.
- Никога не съм предполагал, че ще ти липсва - той се засмя, но после стана сериозен. - На мен пък ми липсваш сутрин. Сутрин, ко ...
- Никога не съм предполагал, че ще ти липсва - той се засмя, но после стана сериозен. - На мен пък ми липсваш сутрин. Сутрин, ко ...
841
2
- Още се чувствам зле за това, което направих.
- Затова, че беше с мен?
- Не - той поклати глава - затова, че те откраднах от него.
- Решението беше наше, общо. Пък и май трябваше да стане, наистина.
- Ади, трябва да ти призная нещо - Дейв се облегна назад и въздъхна. ...
- Затова, че беше с мен?
- Не - той поклати глава - затова, че те откраднах от него.
- Решението беше наше, общо. Пък и май трябваше да стане, наистина.
- Ади, трябва да ти призная нещо - Дейв се облегна назад и въздъхна. ...
1110
1
- Ако бяхме говорили още малко за това, сигурно щях да ти налетя.
Смях...
- И аз нямаше да те отблъсна.
- По дяволите, Ади, защо не ми каза още тогава! Така ме измъчи! Чаках те цели...
- Цели два дни, Дейв! ...
Смях...
- И аз нямаше да те отблъсна.
- По дяволите, Ади, защо не ми каза още тогава! Така ме измъчи! Чаках те цели...
- Цели два дни, Дейв! ...
985
2
- Бях луд по теб. Още от момента, в който те видях... - Дейви се засмя, а обецата на устната му проблесна. Ейдриън беше забравила този блясък. Колко жалко...
- Ако знаеш колко проблеми ми донесе...
- Ами, всъщност знам!
И двамата избухнаха в смях. Ейдриън за малко не заля Дейви с капучиното, което, ...
- Ако знаеш колко проблеми ми донесе...
- Ами, всъщност знам!
И двамата избухнаха в смях. Ейдриън за малко не заля Дейви с капучиното, което, ...
961
3
Навън продължаваше да вали. Дейви и Ейдриън бяха седнали в небезизвестния Старбъкс и пиеха капучино. С канела. Любимото им.
- Косата ти... - Ади сбръчи вежди и посочи към Дейв, който свали качулката си. Косата му беше доста дълга от едната страна и къса от другата.
Освен това беше тъмно кестенява и ...
- Косата ти... - Ади сбръчи вежди и посочи към Дейв, който свали качулката си. Косата му беше доста дълга от едната страна и къса от другата.
Освен това беше тъмно кестенява и ...
931
2
Беше типичен дъждовен Лондонски ден. Той вървеше по оживената улица, с наведена глава и гледаше как дъждът оставя мокри следи по сивия паваж. Хaресваше му. Харесваше му да върви, слушайки дъжда и всички тези хора, които бързаха за някъде, забравили себе си и истинските ценности в живота. За него тов ...
868
3
- Разкажи ми история. История, в която няма лъжи, няма предателства, няма престъпления, насилие, омраза, злоба, жестокост, раздели... Разкажи ми история, в която всички са равни, всички обичат, всички са красиви, добри и готови да помогнат. Моля те, разкажи ми такава история.
- Не мога.
- Защо?
- За ...
- Не мога.
- Защо?
- За ...
956
1
Тя отвори вратата и го видя - паднал на земята, с ръка, закриваща част от лицето му и коса, рееща се на всички страни по пода. И все пак тя можеше ясно да види красивото му лице. Очите му светеха в странна светлина и преливаха от любов. Тя го докосна - студената му бяла кожа сякаш сияеше. В стаята б ...
839
Annabel Lee
by Edgar Allan Poe
It was many and many a year ago,
In a kingdom by the sea,
That a maiden there lived whom you may know ...
by Edgar Allan Poe
It was many and many a year ago,
In a kingdom by the sea,
That a maiden there lived whom you may know ...
2596
Papa Roach To Be Loved
Listen up
Turn it up and rock it out
Party on
I wanna hear you scream and shout ...
Listen up
Turn it up and rock it out
Party on
I wanna hear you scream and shout ...
7221
3
- И така, ученици, запишете си Past Perfect...
- Господине, нека си тръгваме, остават само 5 минути!
- Защо, да не би някоя дама да те чака за среща? Или пък вкъщи? - учителят се усмихна лукаво.
- Наистина трябва да тръгвам...
- Запишете и това... ...
- Господине, нека си тръгваме, остават само 5 минути!
- Защо, да не би някоя дама да те чака за среща? Или пък вкъщи? - учителят се усмихна лукаво.
- Наистина трябва да тръгвам...
- Запишете и това... ...
3099
1
3
Някога имаше едно момиче с мечта. Мечта, прекалено невъзможна да се сбъдне, но все пак истинска, блестяща, светеща в ума й като ярка звезда, падаща от нощното небе. Беше ли влюбена? Това любов ли беше всъщност? Можеше ли да бъде наречено така? Тя беше влюбена в празни илюзии. Влюбена в своето въобра ...
1660
1
Тя беше влюбена. В този момент никой не можеше да отнеме любовта й. Нито вятърът, повалящ всичко след себе си, нито късната нощ, отнемаща последните мечти на хората. Дъждът, който отмиваше всичко, не беше способен да я отмие. Нито едно чувство не беше толкова силно. Океанът, бушуващ под острата гола ...
1283
9
Oh Santa
I've been waiting on you
That's funny kid
Because I've been coming for you
Oh Santa ...
I've been waiting on you
That's funny kid
Because I've been coming for you
Oh Santa ...
1513
- Ъм... Стив, какво е това?!
- Червило. Червено червило.
- Да, това го виждам. Но защо си... Наистина ли ще си сложиш от него?!
- Не ставай глупава, Сид. Разбира се,че ще си сложа! Виж този цвят и...
И аз излязох от банята. Гаджето ми щеше да използва моето червило. Страхотно. Как се случи?! ...
- Червило. Червено червило.
- Да, това го виждам. Но защо си... Наистина ли ще си сложиш от него?!
- Не ставай глупава, Сид. Разбира се,че ще си сложа! Виж този цвят и...
И аз излязох от банята. Гаджето ми щеше да използва моето червило. Страхотно. Как се случи?! ...
1234
3
Hate (I really don't like you)
Love, love, love, love, love, love.
Woo!
You were everything I wanted.
You were everything a girl could be. ...
Love, love, love, love, love, love.
Woo!
You were everything I wanted.
You were everything a girl could be. ...
1925
3
980
4
Както си стояхме там, помня, ти искаше да се върнеш обратно. А мен ме беше страх да ти кажа,че нямаше път назад. Но изведнъж ти се спря. Дори не продума. И тогава знаех, че си разбрал. Знаех, че е трудно.
Ти стисна ръката ми и изтърва цветето. То падна долу, под скалата. Гледах го как пада и осъзнах ...
Ти стисна ръката ми и изтърва цветето. То падна долу, под скалата. Гледах го как пада и осъзнах ...
1062
3
Помахах му за сбогом и си отидох. Той стоя там дълго, взирайки се след мен, без да има някаква причина да си тръгне. На мен също ми беше трудно.
Той пъхна ръце в джобовете си, както правят истинските мъже, но дългата му вълниста коса, прилепналите му тъмни дрехи и черния молив на очите му можеха ясн ...
Той пъхна ръце в джобовете си, както правят истинските мъже, но дългата му вълниста коса, прилепналите му тъмни дрехи и черния молив на очите му можеха ясн ...
1363
4
Мрачна английска понеделнишка сутрин. Дейви, Ейдриън, Кристина и Джейд изобщо не искаха да стават. Всеки от тях се преструваше, че спи, въпреки че отдавна бяха будни. Бледи лъчи светлина се процеждаха пред плътните пердета. Слънцето грееше силно, но беше сиво и студено. Будилникът звънна и Крис с ус ...
1270
6
1306
9
- Историята се нарича ‘Овалният портрет'. - започна Дейви - Разказва се за един художник и неговата прекрасна съпруга. Тя била страшно красива и винаги весела. Той пък винаги бил затворен в себе си, не й обръщал внимание и в по-голямата часто от времето си рисувал. Жената много го обичала и накрая с ...
1543
1
999
12
Никой от тях не обичаше неделята. Дейви и Джейд знаеха, че на другия ден ще имат поредния концерт в Берлин. Крис и Ейдриън пък щяха да се върнат към сивото си ежедневие, мислейки за следващия път, когато ще се срещнат с момчетата. А това вероятно щеше да се случи след доста време. Но сега все още бя ...
1586
1
1694
9
Ади се беше загледала в здравите татуирани ръце на Дейвид, които я изумяваха всеки път, когато ги погледне, въпреки че за толкова време трябваше вече да е свикнала с тях. Те бяха в пълен контраст на нежната му личност, но пък и бяха неразделна част от същността му.
- Спри да си гризеш ноктите, Ади. ...
- Спри да си гризеш ноктите, Ади. ...
1295
2
- Дейви, снощи те сънувах. - Ади го погледна, усмихвайки се.
- Така ли? И какво стана?
- Ами... Вървяхме заедно, ръка за ръка, към вкъщи. Щях да те запознавам с котарака ми.
- С Майки?
- Да... Но когато отидохме, него го нямаше и започнах да го търся. Най-сетне го открих и ти го показах. Ти го хвана ...
- Така ли? И какво стана?
- Ами... Вървяхме заедно, ръка за ръка, към вкъщи. Щях да те запознавам с котарака ми.
- С Майки?
- Да... Но когато отидохме, него го нямаше и започнах да го търся. Най-сетне го открих и ти го показах. Ти го хвана ...
1431
1
Всички бяха събудени от страшно силен гръм. Навън се извиваше страшна буря.
- Ето нещо не съвсем типично за Англия, Дейв - Ади се обърна към Дейвид, докато се разхождаше из стаята, обгърната с дебело одеяло.
- Вече нищо не може да ме изненада, Ади - Дейви посочи към Крис и Джейд, които се надпреварв ...
- Ето нещо не съвсем типично за Англия, Дейв - Ади се обърна към Дейвид, докато се разхождаше из стаята, обгърната с дебело одеяло.
- Вече нищо не може да ме изненада, Ади - Дейви посочи към Крис и Джейд, които се надпреварв ...
867
2
- Като бях малка - започна Крис - баба често ми разказваше една приказка, преди да заспя. Много я харесвах, въпреки че и малко се страхувах. Разказваше се за г-жа Труде.
- Звучи интересно. - Джейд я погледна весело, преструвайки се, че не забелязва намусените Дейвид и Ейдриън. Дейви нервно си играеш ...
- Звучи интересно. - Джейд я погледна весело, преструвайки се, че не забелязва намусените Дейвид и Ейдриън. Дейви нервно си играеш ...
1030
2
- Ако искаш ти бъди първа. - Джейд се обърна към Кристина.
- Не, сладурче, ти си наред.
- Сладурче? - Дейви повдигна вежда.
Джейд леко се изчерви и започна:
- Джоузеф бил едва на десет години, но свирел на пиано по-добре от много по-възрастни и известни пианисти. ...
- Не, сладурче, ти си наред.
- Сладурче? - Дейви повдигна вежда.
Джейд леко се изчерви и започна:
- Джоузеф бил едва на десет години, но свирел на пиано по-добре от много по-възрастни и известни пианисти. ...
1124
2
- Момчета, къде ще е следващия ви концерт?
- В Германия - отговориха те в един глас.
- Джейд, помниш ли, когато се разхождахме по брега на Рейн и ти ме целуна за първи път? - Крис леко го побутна.
- Не беше ли в Париж?! Ха ха, шегувам се, Криси! Естествено, че помня. Как мога да забравя! Бях толкова ...
- В Германия - отговориха те в един глас.
- Джейд, помниш ли, когато се разхождахме по брега на Рейн и ти ме целуна за първи път? - Крис леко го побутна.
- Не беше ли в Париж?! Ха ха, шегувам се, Криси! Естествено, че помня. Как мога да забравя! Бях толкова ...
2872
2
Навън отдавна се беше стъмнило и четиримата приятели се бяха наредили около камината, готови да разказват истории. Всеки държеше по чаша чай, а по средата стоеше чинийка с вегански курабийки.
- Е, кой започва първи? - Крис се намести по-удобно, готова да слуша.
- Мисля, че Дейви трябва да бъде пръв, ...
- Е, кой започва първи? - Крис се намести по-удобно, готова да слуша.
- Мисля, че Дейви трябва да бъде пръв, ...
959
1
Есента дойде и потопи света в тъга. А ние бяхме залети от тишина и отчаяние. Нямаше кой да ни каже, че това не беше краят. Мрачни облаци покриваха небето - плачещо за децата си. Красиви листа покриваха земята и заглушаваха гласа й. Нямаше кой да ни предупреди, че не умирахме, заедно с щастието. Беше ...
984
3
Сутринта на 20-ти ноември беше студена, мрачна и потискаща. Но не и за Дейвид и Ейдриън, които се бяха свили един до друг пред отдавна загасналата камина и тихо спяха.
Изведнъж Дейви се сепна и отвори очи - беше сънувал кошмар. Все още сънен се огледа из стаята. После, успокоен, подпря глава до тази ...
Изведнъж Дейви се сепна и отвори очи - беше сънувал кошмар. Все още сънен се огледа из стаята. После, успокоен, подпря глава до тази ...
884
1
- Мой ред ли е? - попита Дейвид, докато търпеливо понасяше опитите на Ейдриън да сплете косата му на рибена кост.
- Да, твой ред е... Дейви, нали ще ми кажеш, ако те скубя?
- Естествено, Ади.
Каза го почти през зъби, защото точно в този момент Ейдриън здраво дръпна кичур от косата му.
- И така... Пр ...
- Да, твой ред е... Дейви, нали ще ми кажеш, ако те скубя?
- Естествено, Ади.
Каза го почти през зъби, защото точно в този момент Ейдриън здраво дръпна кичур от косата му.
- И така... Пр ...
883
2
Малката горска къщичка всъщност представляваше една стая с камина, малко диванче и голяма дървена маса, точно до едно от малките прозорчета, покрити с плътни завеси.
Дейвид и Ейдриън се бяха сгушили под мекото одеяло пред огъня. И двамата държаха по чаша чай и (странно) мълчаха. Той беше легнал на р ...
Дейвид и Ейдриън се бяха сгушили под мекото одеяло пред огъня. И двамата държаха по чаша чай и (странно) мълчаха. Той беше легнал на р ...
1023
6
- Мога ли да ви помогна?
- Не, не. Благодаря, ще се справя сам.
Огледа се. Тя закъсняваше толкова много!
(шепнешком) - Слънчице... тук съм.
Той бързо хвана ръката й и заедно излязоха от музикалния магазин. ...
- Не, не. Благодаря, ще се справя сам.
Огледа се. Тя закъсняваше толкова много!
(шепнешком) - Слънчице... тук съм.
Той бързо хвана ръката й и заедно излязоха от музикалния магазин. ...
891
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
