rumbic
327 results
Не съм от тези – ярките жени,
признавам си, от всичко не разбирам!
Не харча безразборно за "мечти"
и в малък свят от обич се побирам!
Умея да се сливам с тишината ...
  474  13  18 
На лятото помахах със ръка,
но всъщност, казах "Сбогом" на момчето,
с което боси тичахме в дъжда
а в нощите държахме си ръцете!
Нарече ме "Любимото момиче" ...
  461  16  22 
Старицата реших да заговоря,
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните, ...
  858  17  26 
Посрещам те на пътната врата,
усмихваш се красива, пременена!
Познах те, ти си есента,
не стой на прага, влез, че е студено!
Направих билков чай, ела, седни, ...
  1239  19  27 
Как пораснахме толкоз големи!
Побеляхме, боли ни глава!
А морето, уж бе до колѐне,
всяка буря – детска игра!
Зад високи стени от проблеми ...
  1042  23 
Превѝ се дюлята на двора,
тежаха ѝ узрели плодове,
така отдавна чувстваше умора –
познаваха я всички ветрове!
А в дъното, белееше се къща ...
  457  14  24 
С годините успях да се науча,
че няма друго щастие в света,
освен това, да можеш да обичаш
с онази, безусловна чистота!
С годините – навярно помъдрявам ...
  701  16  27 
Заби́ тревожно старата камбана,
цветя красяха дървения кръст,
тълпи от хора влизаха във храма.
Прощални думи. Сбогом. Шепа пръст.
Не бе лишен от нищо на земята, ...
  486  10  16 
Изобщо не ме бива в разказването, все си мисля, че отегчавам хората, но реших да поема този риск и да споделя едно свое преживяване, на пръв поглед съвсем незначително.
В неделното утро, малко след пет часа сутринта се събудих от птичи песни. Не можах да заспя повече и станах. Първото нещо което вид ...
  717  11 
Не ми припомняй стари грехове,
отдавна плащам тяхната цена,
грехът е тежест в хорските нозе,
препъват се, но после пак вървят!
Треска́ ли виждаш в чуждото око ...
  683  12  26 
Обещах! И ти ще ме чакаш!
Аз ще дойда отново при теб!
Не сълзи, а потоци изплаках,
но ще спазя своя обет!
Знам! Родината, тя се обича – ...
  605  13  19 
В тъгата ми не можеш да проникнеш –
море е от изплакани сълзи!
Не трябва точно днес да ме обикваш
защото, точно днес ми се мълчи!
В душата ми опитай да надникнеш – ...
  2364  25  26 
Пусни ме до постелята да седна,
студено и самотно е отвън,
дори нощта за нас да е последна –
аз няма да смущавам твоя сън!
Ще тръгна с леки стъпки в ранината, ...
  769  15  20 
Добре дошъл под моето небе,
тук утрото е винаги красиво!
Седни! Ще пием по кафе,
с лъжичка захар – може и горчиво!
На масата под старата липа ...
  621  18  19 
Разпадам се на хиляди парчета
като стъкло, разбило се в скала,
изгубена сама в небитието,
превръщам се в прозрачна тишина!
Ела да ме спасиш от мен самата ...
  509  10  15 
Говори ми, а аз ще те слушам,
като сянка до теб ще стоя,
тъй притихнала – в скута ти сгушена,
сякаш птица с ранени крила!
За света всеки миг аз умирам ...
  803  13  22 
/ на бездомните кучета /
Разкажи ми за своите дни,
не с думи, с поглед кажи ми!
Знам, навярно си имал мечти –
топъл дом и стопани любими! ...
  653  14 
Не ми е време вече да се влюбвам,
но виж ме, заприличах на хлапе,
след вятъра умът ми се изгубва,
отнася ме на своите криле!
Изплетох си венец от теменуги, ...
  1161  18 
Все питаш за безсънните ми нощи,
а аз отдавна спрях да ги броя!
Не зная, жива ли съм още –
най-грешната сред грешните в света!
Нозете ми до болка са ранени ...
  770  13  19 
Мен ли питаш какво е любов!
Де да знаех как да ти кажа!
Тя е малка, а всъщност – живот
и не можеш да я разкажеш.
Крехко зрънце е в твойта душа, ...
  1560  16  29 
Крещеше разгневената тълпа,
"Разпни Го" – и не искаха да знаят,
че Той избра смъртта си, без вина,
а те избраха, да не Го познаят!
Завесата на храма се раздра ...
  543  15 
Не ме събуждай! В този сън живея!
Избягах от суетната лъжа!
Намерих себе си и друго не умея,
дори не помня как изглеждаше света!
Не съм самотна, просто мълчалива, ...
  1042  18  28 
Не опитвай в мен да се влюбиш,
аз съм птица, родена в студа!
Не се влюбвай, ще се изгубиш,
моят път е осеян с тъга!
С мен не тръгвай, аз съм бездомна, ...
  666  16  18 
Прекосила си всички морета
за да дойдеш отново при мен,
с аромат на диви цветчета,
с топлината на летния ден!
Ветровете прогони в небето ...
  439  15 
Отваря се красив, небесен свод!
Разсъмва се и вече не сънувам!
Със теб ме свързва цял един живот
и днес не зная как да се сбогувам!
Пристъпва нежна пролетта – ...
  495  13  22 
Събуди се от своя сън земята,
зарадва се на първите лъчи,
излезе стадо някъде в полята,
дочу се песен още прѝзори!
Разшета се стопанката по двора, ...
  505  18 
Разплака се от болка тишината
но скри сълзите си в дъжда,
презряна бе от всички на земята –
оставена бездомна и сама!
Шумът превзе живота и сърцата, ...
  724  16 
Ще бъде дълга и студена вечерта,
ела при мен, на топло пренощувай,
в живота има радост и тъга
но моля те, сега не се страхувай!
А после, ще посрещнем утринта, ...
  481  10  20 
Не беше ден, не бе дори година!
Изминаха тъй много дълги дни,
откакто ти, от този свят замина –
детето в мен остана да тъжи!
А толкова ми липсва добротата ...
  2060  16  21 
Не се срамувай да заплачеш
когато виждаш чуждата тъга,
понякога сме в сенките на здрача,
но вярата ни дава свобода!
Не се срамувай да си беден ...
  3078  39  54 
Ще те обичам днес, и утре, и тогава,
когато залезът в очите ми надникне,
дори с живота си да се прощавам –
навярно никой друг така не ще обикна!
Ще те обичам винаги смирена, ...
  1986  19  28 
Камбанен звън прогони тишината,
неделя, ден Господен беше днес –
старица креташе във ранината,
живот, догарящ като свещ!
Извиваше се тесен път към храма ...
  3201  23  33 
Тя е тиха, дори мълчалива
и е с цвят на прозрачно море,
ако плаче, сълзите си скрива –
има поглед на малко дете!
Носи име на пролетно цвете ...
  1343  18  36 
Създаде Бог небето и земята
а в тях постави само добрини –
свободна воля и любов в сърцата,
цветята и красивите мечти!
Мъжът от пръст създаде – и жената ...
  580  10  20 
В мечтите си рисуваше небето,
измисляше си синият му цвят,
родил се сляп, със светлина в сърцето –
представяше си шарения свят!
Не беше виждал никога морето ...
  470  13  28 
Побеля от студ тишината
и приветства първия сняг,
после кротко поспря до вратата
да погали къщния праг.
Топъл хляб и свещ върху масата ...
  1115  11  30 
През прозорчето в топлата стая
се прокрадва лъч светлинка
и ветрец нашепва в безкрая:
"Над Витлеем изгрява звезда!"
В тишината всичко сияе ...
  763  12  19 
Добри́ и праведни човече,
ти, който знаеш всичко, сочиш с пръст,
на жадния дали вода занесе,
за ден пое ли нечий тежък кръст!
Отво́ри ли врата за сиромаха!? ...
  441  10  20 
Селото на баба Вяра бе затрупано със сняг още от ноември. До там се стигаше единствено по черен път и зимата често се оказваше неудобна а селото, изолирано от света. Старата жена живееше съвсем накрая, а от нейната къща се виждаше боровата гора, толкова красива, потънала в снежната белота.
Баба Вяра ...
  1110  18 
Повя вечерният ветрец,
опита се нощта да заговори,
отвя от покрива последния листец
а после с клоните за нещо взе да спори!
Една снежинка – мъничка искра, ...
  938  24 
Random works
: ??:??