rumbic (Руми) - Works

Равносметка 🇧🇬

Добри́ и праведни човече,
ти, който знаеш всичко, сочиш с пръст,
на жадния дали вода занесе,
за ден пое ли нечий тежък кръст!
Отво́ри ли врата за сиромаха!? ...

rumbic

Poetry

2017-12-10T16:18:45+02:00 658 11 19

Коледата на баба Вяра 🇧🇬

Селото на баба Вяра бе затрупано със сняг още от ноември. До там се стигаше единствено по черен път и зимата често се оказваше неудобна а селото, изолирано от света. Старата жена живееше съвсем накрая, а от нейната къща се виждаше боровата гора, толкова красива, потънала в снежната белота.
Баба Вяра ...

rumbic

Prose » Short stories

2017-12-06T01:17:28+02:00 1.7K 3 18

Зимна нощ 🇧🇬

Повя вечерният ветрец,
опита се нощта да заговори,
отвя от покрива последния листец
а после с клоните за нещо взе да спори!
Една снежинка – мъничка искра, ...

rumbic

Poetry

2017-11-29T12:28:48+02:00 1.2K 9 23

Парченцето от себе си изгубих! 🇧🇬

На моите любими и непрежалими баба и дядо...
Едно парченце от сърцето си изгубих!
Дали е в блясъка на моите сълзи,
дали в уханието на чимшира се потули
или пък в детството остана да мълчи! ...

rumbic

Poetry

2017-11-24T16:29:36+02:00 806 10 18

Дали ще ми отива старостта! 🇧🇬

Ще се усмихвам ли отново след години,
когато ме споходи старостта,
или животът просто ще отмине,
превърнал ме в мърмореща и зла!
Дали ще бъда все така щастлива, ...

rumbic

Poetry

2017-11-16T13:18:53+02:00 1.2K 12 30

Обичам те такъв, какъвто си! 🇧🇬

Обичам те такъв, какъвто си,
без дълги и прозрачни многословия,
когато всеки ден към мен вървиш
и любовта ни не зазиждаш във условия!
Обичам те такъв, какъвто си, ...

rumbic

Poetry

2017-11-15T08:07:05+02:00 1.7K 14 22

Молитва 🇧🇬

Ако утре денят е последен
и изискаш, Ти, мойта душа,
ако пътят свърши пред мене
и се върна отново в пръстта...
днес Те моля, Боже, прости ми, ...

rumbic

Poetry

2017-11-12T16:04:11+02:00 973 7 23

Тя... 🇧🇬

Обличаше най-новата си дреха,
избираше си път от цветове,
във залезите търсеше утеха
и носеше душата на дете!
Прощаваше се с мрачните си мисли, ...

rumbic

Poetry

2017-11-11T17:41:11+02:00 722 14 20

До огнището 🇧🇬

Малка къща, невзрачна почти,
до чешмата на стария път,
с поолющени, бели стени –
до оградата, рози цъфтят!
Този дом бе изпълнен с любов – ...

rumbic

Poetry

2017-11-09T16:57:10+02:00 1.5K 12 22

Ще помня! 🇧🇬

Написах ти писмо! Не го изпратих!
Разказвах там за толкова неща!
Не знам защо, навярно се уплаших,
като че ли настъпва краят на света!
Припомних си красивото ни детство ...

rumbic

Poetry

2017-11-07T12:50:34+02:00 843 13 21

Път към вечността 🇧🇬

Искам тихо в нощта да се скрия,
да забравя за всичкото зло,
гордостта в мен да надвия
и да помня, че "днес" е било!
Ще събирам сълзите си в спомен, ...

rumbic

Poetry

2017-10-31T20:18:21+02:00 662 10 18

Откровение 🇧🇬

Намирам смисъл в малките неща
когато рано сутрин се събуждам,
любим човек, усмивка, топлина
и в този свят от нежност се изгубвам!
Откривам в тишината доброта ...

rumbic

Poetry

2017-10-25T14:26:06+03:00 921 10 22

Есен в селския двор 🇧🇬

Мушкатото на двора се усмихна
погалено от есенния дъжд,
а след това смирено, то притихна
във мисли, връхлетели изведнъж.
Дали и то за лятото си спомни ...

rumbic

Poetry

2017-10-22T22:02:41+03:00 633 5 16

Не заспивай, мое градче! 🇧🇬

Не заспивай, мое малко градче,
искам още от теб да узная,
как се сливат земя и небе,
как с любов се достига безкрая...
откъдето се раждат мечти ...

rumbic

Poetry

2017-10-15T16:03:02+03:00 1.5K 7 19

Старата улична лампа 🇧🇬

От години, все там си стоеше,
на завоя, до старият мост —
но не светеше, просто стърчеше,
като някой, застанал на пост!
Наближаваше дългата зима! ...

rumbic

Poetry

2017-10-09T14:15:27+03:00 2.6K 17 28

Среднощно кафе с Иржи... 🇧🇬

Със теб се запознахме на кафе
в една спокойна, майска вечер,
ти бе под своето небе,
а аз бях в своя свят далечен!
Привлече ме доброто ти сърце, ...

rumbic

Poetry

2017-10-07T18:41:29+03:00 824 4 20

Лятна нощ 🇧🇬

Беше тиха и топла нощта
а в чимшира запяха щурчета,
под голямата, стара асма
още тичаха боси крачета!
Сякаш вятъра песен запя ...

rumbic

Poetry

2017-10-04T09:24:00+03:00 905 9 20

Забравената църква 🇧🇬

Отдавна бе подслон на ветровете,
а птиците си свиваха гнезда.
Камбаната от слънцето блестеше,
потънала в незряща тишина!
Амвонът, тъй притихнал, си мълчеше! ...

rumbic

Poetry

2017-10-02T19:43:32+03:00 753 5 25

Една любов... 🇧🇬

Една любов не се описва с думи,
не се побира в сложни правила!
Понякога е огън помежду ни,
понякога е мъничка сълза!
Мълчи, дори когато я раняват, ...

rumbic

Poetry

2017-09-21T18:37:07+03:00 1.2K 17 24

Очакване! 🇧🇬

Понякога я виждаха сама
на пейката пред малката и къща,
старица със изстрадала душа
и спомен, който често я обгръща!
В очите и живееше тъга, ...

rumbic

Poetry

2017-08-28T00:51:10+03:00 1.9K 10 23

Ако можеш да правиш добро... 🇧🇬

''Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!''
/ Еклисиаст 11:1 /

rumbic

Poetry

2017-08-14T19:25:54+03:00 1.8K 14 30

Търсех пътя! 🇧🇬

rumbic

Poetry

2017-08-10T00:09:07+03:00 838 10 24

От мъката се ражда красота! 🇧🇬

rumbic

Poetry

2017-07-14T21:05:38+03:00 789 9 17

Боса след вятъра! 🇧🇬

rumbic

Poetry

2017-06-16T00:57:14+03:00 859 12 30

Ако́ ... 🇧🇬

rumbic

Poetry

2017-06-09T19:29:12+03:00 1.1K 8 23

Тъжна приказка! 🇧🇬

rumbic

Poetry

2017-06-03T14:23:45+03:00 744 11 20

Имало някога, някъде... 🇧🇬

Не мога детството да върна,
но спомените не продавам и за злато!
Поискам ли, веднага ще надзърна
в едно горещо и красиво лято!
С филия хляб и слънцето в очите, ...

rumbic

Poetry

2017-06-01T18:26:26+03:00 910 8 22

Липсваш ми! 🇧🇬

rumbic

Poetry

2017-05-31T12:49:34+03:00 925 10 14

Родина 🇧🇬

Има път по който ще тръгна,
много дълго сама ще вървя,
но когато неволно замръкна,
аз при теб за отмора ще спра!
Има дни в които ще плача, ...

rumbic

Poetry

2017-05-25T15:41:39+03:00 988 10 22

Аз ще дойда... 🇧🇬

rumbic

Poetry

2017-05-24T01:01:16+03:00 892 10 22

Изоставен 🇧🇬

Към склона слънцето препусна,
смали се и изчезна от града!
Като отсечена – нощта се спусна
за да прикрие теготите на света!
Едно самотно куче в мрака, ...

rumbic

Poetry

2017-05-17T18:25:24+03:00 810 5 17

Очакване 🇧🇬

...

rumbic

Poetry

2017-05-13T13:45:34+03:00 798 7 25

Завръщане 🇧🇬

На малката, невзрачна гара,
едно момиче, с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама!
Големият часовник на стената ...

rumbic

Poetry

2017-05-11T16:35:52+03:00 938 7 28

Повикай ме! 🇧🇬

От края на земята ме повикай,
ще дойда още с първите лъчи,
или за мене вятъра разпитай,
при теб ще бъда рано - призори!
Сама съм и така ми се говори, ...

rumbic

Poetry

2017-05-08T18:40:44+03:00 734 12 24

Бил си толкова много обичан! 🇧🇬

Някой ден ще си тръгна от тук,
ще поема по пътя безкраен,
без багаж, без посока, без звук,
само с вятъра тих и случаен!
Ако мога да имам криле, ...

rumbic

Poetry

2017-05-04T01:19:23+03:00 837 15 30

Сънувах те 🇧🇬

rumbic

Poetry

2017-05-02T19:47:55+03:00 882 8 16

След бурята 🇧🇬

Дочу се тътен - заваля,
небето сякаш се разтвори!
Светкавица раздра нощта,
простена вятър през начупените клони!
След изгрева настана тишина, ...

rumbic

Poetry

2017-04-28T20:51:25+03:00 728 7 19

Обичам тихите места 🇧🇬

rumbic

Poetry

2017-04-18T21:04:37+03:00 701 12 19

Преди да пропее петелът 🇧🇬

Ако думите казваха много
а делата бездушно мълчат,
любовта се превръща в тревога
а душата, скована от страх!
Да! Оставаш понякога сам, ...

rumbic

Poetry

2017-04-13T17:36:40+03:00 611 12 16

Място, наречено Дом 🇧🇬

rumbic

Poetry

2017-04-12T17:25:37+03:00 636 8 13