Като глътка вода без която не мога,
аз те търсех в своя живот!
Като топлият пламък на зимният огън
ме привлече, ти, моя любов!
Без да знам, че теб те е имало ...
От бурите събирам ветрове,
затварям ги в прозрачни стъкленици,
по тях рисувам нежни цветове -
рисувам още, полетът на птица!
Във мислите си тайно изградих ...
Има време за всичко под слънцето,
за надежди - сътворили мечти,
да покълне от нищото зрънцето,
има време за сълзите дори!
Има време да бъдем обичани, ...
Запазих си от детството частици -
перо от птица, цветно стъкълце,
на изгревите - сините зеници,
солена капка от едно море!
Ще помня как попивах красотата - ...
Коя съм във вселената безкрайна!
Дали отломка от изгаряща звезда
или опазена, прикрита тайна !
Вълна, разбила се в брега...
Коя съм аз, та някой друг да съдя! ...
Почакай! Тази нощ ще е студена.
До огъня за мъничко поспри,
дори от него можеш да си вземеш,
а после пак във своя път върви!
Не страдай, че светът те наранява, ...
Какво е, ако вземаш, без да даваш
и мериш щастието със пари!
Ако е в нужда някой, тайно се надяваш
да те отмине, да останеш във страни!
Дали това наричат справедливост ...
За кой ли път се губя в свойте мисли!
Зове ме онзи стар и прашен път,
небето синьо , изгревите чисти
и моят толкова прекрасен, роден кът!
В сърцето ми остана тишината ...
На удара със удар не отвръщай,
със гладния разделяй своя хляб,
на вярата крилете не прекършвай,
презряния обичай като брат!
В пустинята - вода раздавай ...
Скръбта ли е последната утеха -
пречиства те и толкова боли,
изгубваш се в най-тясната пътека
но всичко в теб крещи: "Върви"!
А в пътя, пламнали огньове ...
Един слепец проклинал тъмнината
и всеки ден посрещал разгневен!
Оплаквал се от всичко на земята,
не знаел, че е в своят собствен плен!
Но на света се зародила светлината ...
Примамиха го градски светлини,
бе слушал колко е красиво!
Представяше си сбъднати мечти -
далеч от бедност! Бъдеще щастливо!
Но вместо радост, трупаше беди ...
В нощта на колене заставам,
и тихичко отронва се сълза -
пред Тебе, Господи, аз цяла се смирявам
и моля, да е по-добър света!
Ако си тръгна толкова внезапно, ...
Позна ли я, усмихната и доверчива,
върви по пътя си - раздава топлина.
Раняват я, но не унива,
наричана е с много имена!
Не се натрапва, търпеливо чака, ...
Побягнах от лицето на земята,
поисках да се скрия от света.
Сама на себе си оставах непозната,
една изгубена във нищото душа!
Забравила ли бях, че Теб те има, ...
Днес исках с теб да поговоря-
представих си, че си до мен,
за сетен път душата си разтворих,
да те докосна само в този мрачен ден!
Не съм готова да посрещна самотата- ...
Реших да ти напиша стих –
поставих го на птицата в крилете,
една усмивка нежна му приших,
изпратих го по вятъра в небето!
При теб ще дойде някой ден, ...
Ако светът реши да те осъди
захвърля те самотен и презрян,
вменява ти най-тежката присъда,
твори възмездие, а всъщност-пъклен план!
Ако за миг в очите ти надникне ...
Ще има винаги за някого да мислим
оти́шъл си от нас и от света,
пак страницата на живота ще прелистим-
отронва се във миг една сълза!
А споменът проблясвайки в сърцето ...
Ако сърцето ми угасне наранено,
недей тъгува, просто замълчи.
Ще бъда в тишината спотаена
или сълзата ще съм в твоите очи!
Понякога се вглеждай във тревата, ...
Изгубих се в едно далечно минало
с разрошена от вятъра коса!
Там всичко вече бе застинало,
а спомените носеха тъга!
И много мрачни погледи ме срещаха, ...
Светът да бъде слънчева поляна,
небето да е синьо всеки ден,
да няма мъка по земята разпиляна,
към светлината да е всеки устремен!
Да има вяра във очите на децата, ...
