враната
156 results
Той ми разказа
за първата птица.
На разсъмване...
След миг тишина,
в клоните - тържество. ...
  695  12 
"Глупак е оня, който не е цар
в нечие кътче" Съй Съливан
Когато все пак
спра на точното си място
и въздухът, небето и звездите ...
  736  14 
Помня,
някъде има земя.
В глогов цвят вятър играе,
плъзга се
по зелената топлина на тревите. ...
  812  17 
Когато в рая заваля дъжд,
ти ми показа:
Зеления облак от мокри листа
как може да спира сърцето,
как да събирам в дланите нежност ...
  805  21 
Като отроче на дъжда -
валя.
И как тъй
все по нощите се случва?
В небесна кошница ...
  648  13 
Блестящ и силен
кестенът разчупва своята хралупа-
удобната и топла пустота.
И пътят му е кратък -
от лятното дърво ...
  548  10 
Спасителят ми е дъжда
и балкона там забравен,
един мъж с ръце от крила
и с буза бодлива...
Все така се спасявам от тъмното, ...
  627 
Нестинарски огън събужда нощта,
вик на птица разчупва простора.
От тревите към небето избухват звезди.
Жаравата сякаш въздъхва
и носи във себе си вик, ...
  773  10 
Като печат върху хляб -
моето женско начало.
Още ли гладни са дните ти?
Все така ли те тегли към зимното бяло?
Виж ме... ...
  672  15 
По небесен калдъръм
колесница огън мята -
запалени стрели.
Змейовете-ветрове
шетат по земята. ...
  612 
Когато
очите ми станат много зелени,
все нещо се случва:
Срещам "стара любов"
(защо ли пък стара?) ...
  775  13 
Скоро е
Еньовден
На спомена във сламената шапка
сложи ония дни
и другите, които идват. ...
  1217  15 
Защо ли
всичко се разбира през нощта...
И колко страшно е сама
илюзията да убиеш.
Но ако само тя ти е останала, ...
  652  11 
Хляб и чесън,
(като на Тайна вечеря)
желязо и вино,
(като в пламтяща ковачница)
бяла риза, ...
  580  11 
Дървото не очаква
небето да го порази.
И мравките са му приятели...
Листата му -
миниатюрна светлина (наесен), ...
  835  14 
Любовта ми -
първият ден от "Горещници".
Нищо по-лудо...
Когато изгорят във есенната клада,
дали се радват листите дървесни...?
  856  13 
Когато наранен плодът е,
по сладък после става.
Неволно чудо.
А ние все се пазим
от връхлетелите любови, ...
  683  16 
Ти ми даде мечта.
После каза - назаем.
Сега някой друг иска да си я има.
Аз ти показвах горна земя,
а ти пак се връщаше в долната. ...
  634 
В пустотата -
клен и косове,
крайпътни диви рози.
Пак там живееше и таралеж.
Менци с вода от някой налята, ...
  694 
Безобична съм.
В очите ми - суха слама.
Копнежът ми - нива без синор...
Със птичите ята
хабер изпращам на орача...
  827  17 
Къде са дните,
нощите къде са?
Разкъсана и мътна е луната,
и пълен е кръгът край мен със болка.
Отвъд чертата, казват, е животът. ...
  730  10 
Най-добрия подарък
съдбата ти прави,
щом те срещне с предателство.
Нищо, че земята изчезва под теб,
ще си намериш друга. ...
  807  18 
Ябълката умря през пролетта.
Удряха с брадва
и чудно -
от раната не падаха спомени.
Тя беше жива. ...
  628 
Самотен си.
Пред теб по пътя - "синя жлъчка".
И цялата земя е тишина.
Най-близка ти е дрехата, с която си наметнат,
и божията светлина. ...
  748  12 
"Чувството за стадност
е убежище за бездарниците"
Б. Пастернак
Някъде има бял вълк-самотник.
Не единак, а сам. ...
  577 
Никой не е бил по-бездомен от мен.
Даже клошарят си има мост и Луна.
Дели си хляба с човека отдясно
и по-малка е вече поделената болка
с човека отляво. ...
  567 
"На този камък ще изградя
църква и портите адови
няма да и надделеят"
(ев.от Матея 16:18)
Рибарю на човешки души, ...
  849 
Гайдарят, който свири на ъгъла,
всъщност го няма там.
По стълбата на звуците,
по покривите после,
по топлото на залеза ...
  717 
Опитай да бъдеш безсребърник.
Пробвай поне.
Припомни си забравена радост.
Разтвори ръцете си като криле.
Леко е. ...
  639 
Най щастлива съм,
когато съм нещастно влюбена.
Значи съм жива.
Сърцето ми - без покрив хамбар
над него - безкраят. ...
  699 
Най-нещастна съм,
когато не съм нещастно влюбена.
Сърцето ми - празен хамбар,
малко слама и мишки.
По старите греди със дървояд - ...
  749 
Той летеше над сухите слънчогледи,
есенен,
сам,
последният щъркел на лятото.
Линия между небе и земя, ...
  642 
Животът ни - "Страстна седмица",
дето всичко се случва.
Душа на ръб обърнали от тежка самота,
протягаме доверие - вземете...
И колко пъти слагаме покривката ...
  667 
От колко отдавна
не съм викала дъжд.
Сто години навярно.
И заклинание някакво имаше,
и молитва, и... ...
  863 
Между хълма на сърцето
и на слънцето сплита
сиво-сива и много добра
живее врана.
Намерих я когато (за пръв път) ...
  613 
На сърцето ми градските порти
нямат дворник и разписание.
Незалостени вечер остават.
И странниците утрото не чакат,
подпрели гръб на каменния зид, ...
  880 
Random works
: ??:??