Philosophical - Poetry

Щом Господ си намери занимавка 🇧🇬

Христос отряза къдрите златисти,
Пилат ръце изми - да му помага.
И грешниците с Бога са на чисто.
Апокалипсис? Май че се отлага.
Беснее дявол в своята геена - ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-05-10T09:41:04+03:00 636 2 6

Пустинята... 🇧🇬

Нощния Живот в Пустинята...
Загадъчно в багри вълшебни сияят
на Залезът гаснещ лъчите последни –
Пустинята сякаш върви си към „Края“,
но всъщност се ражда: с Живот чрез легенди... ...

jollyroger

Poetry » Philosophical, Other

2020-05-10T07:07:29+03:00 758

Ангел... 🇧🇬

Аз виждам ангел,
обгърнал с крилете си
ума и сърцето ми.
Радостта и любовта
вън и вътре в мен, ...

Kalia1117

Poetry » Love, Philosophical, Free verse

2020-05-10T00:12:21+03:00 1K 3 10

Изморен 🇧🇬

Изморих се да те обвинявам!
Прости ми! Няма да го сторя повече.
Ще спра за теб да се надявам,
да ме болиш поне за бивша обич.
Тъй, както всъщност е написано. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-09T09:27:21+03:00 1.1K 1 1

Болезнен излишък 🇧🇬

Те ще вземат последния дъх
и за нас ще оставят умора.
Изкачихме великия връх
на живота: провал и опора.
Те забиват в сърцето стрели ...

thedac

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-09T09:21:19+03:00 885 1 8

Колко дълъг е пътят нататък 🇧🇬

Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Студено ми е,
а навън беснее жаркия вятър, ...

kleopatrasv

Poetry » Philosophical

2020-05-08T13:35:00+03:00 1.2K 1 4

Раздяла. 🇧🇬

Разделяме се. Бавно. И разсеяно.
Неотложно. Като отлив на море.
Очите ти валят самонадеяно,
не вярващи, че нещо ще умре...
Ала умира. Трябва! Иначе е тъжно. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-08T11:22:36+03:00 784 3 2

И няколко дъски за бъдещ Ной... 🇧🇬

За да не лъжа, пак ги измълчах –
камшичените удари, под кръста.
Ухапахте ръката. Помъдрях.
Останаха за кръстене три пръста.
И не че някой вижда този кръст, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-05-08T09:19:27+03:00 864 9 13

Мимолетно 🇧🇬

Все тъй неусетно изнизват се дните,
животът напред си върви –
диамантът троши се, умират звездите,
изчезват наивните детски мечти.
От тях ни остава единствено спомен ...

София-Либератус

Poetry » Philosophical

2020-05-07T23:59:50+03:00 1.9K 1 8

Тя... 🇧🇬

Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...

anabel7

Poetry » Philosophical

2020-05-07T23:53:28+03:00 1.1K 12 20

Приветстван! 🇧🇬

За първи път отказах се. Не искам.
Не искам точно ти да ми се случиш.
Защото ако никак не е писано,
насила и уроци се не учат.
Какво като съм страстната ти обич, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-07T23:52:59+03:00 781 1

Реалност 🇧🇬

Времето сякаш отдавна е спряло,
поради някакъв странен, измислен закон.
В черно, превърна се всичкото бяло...
душата се скита, а сърце без подслон.
Тогава се чувстваш ужасно предаден... ...

ИлианаМаринкова

Poetry » Philosophical

2020-05-07T23:39:17+03:00 710

Размисли за човешкия живот 🇧🇬

Кратък е животът човешки,
пълен е с болка и проблеми.
И най-мъдрият прави грешки,
затуй от чуждия опит поуките вземи.
Учи се и от провалите свои, ...

hcs

Poetry » Philosophical

2020-05-07T18:17:44+03:00 1.4K 1 1

Градско утро 🇧🇬

През стъклото гледам две листа
как свенливо галят се в сумрàка.
По стъклото с нокти криви трака
пак любовницата Самота.
Нейде вън дочувам бодър шум ...

Ramadan1995

Poetry » Landscape, Philosophical

2020-05-07T18:00:55+03:00 934 1 5

Между покоя и хаоса... 🇧🇬

Между покоя и хаоса...
е амплитудата на моето трептене...
Между покоя и хаоса...
е траекторията на моя път...
Между покоя и хаоса... ...

pavli

Poetry » Philosophical

2020-05-07T16:03:32+03:00 1.9K 1 4

Сбогуване... 🇧🇬

От момента, в който те видях,
разбрах, че си моето сърце.
Че дори и само за един миг,
дори само за един миг да е…
В този миг ние сме щастливи, ...

Kalia1117

Poetry » Love, Philosophical, Free verse

2020-05-07T13:52:05+03:00 871 3 2

Но знам, че Го разсмивам - по човешки... 🇧🇬

След кривият измамен кръстопът,
горчивото пиянство на компаса -
и пътищата вени са - туптят
и хуква лудост - с песенна нагласа.
Какво ще стане с моят собствен свят? ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-05-07T11:11:39+03:00 661 5 15

Срещу течението 🇧🇬

Неясни и объркани мисли,
тежест голяма, даже товар.
Гребеш срещу течението силно,
но нещата са пак на кантар.
Със сетни сили греблата, ...

PetarMarinov

Poetry » Philosophical

2020-05-06T20:31:14+03:00 1.6K 1 1

Живот 🇧🇬

Вечно разделят ни някакви пътища,
тласка животът ни в различни страни.
Вървиме по изгорелите въглища,
без да усещаме, че ще.... ни боли.
И все се лутаме без цел и посока ...

ИлианаМаринкова

Poetry » Philosophical

2020-05-06T20:26:31+03:00 981 2 2

Совите не са това, което са! 🇧🇬

Вероятно много взе да ми личи.
Не вярвам в забранените любови.
В откраднатото време със лъжи
и дяволите всъщност, че са сови.
За теб не ми останаха сълзѝ. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-06T17:24:52+03:00 1.3K 4 2

Пак питам 🇧🇬

Не си мисли, че в моя свят
прелитат само жерави и пеперуди.
Очите ми изтекоха по тях,
когато бяха най-отворени и будни.
Пресъхнаха, признавам със тих глас ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2020-05-06T12:23:49+03:00 931

Тайната на брака 🇧🇬

Познавам себе си до бучка
и знам душата си добра.
А във семейната каручка
съдбата с тебе ни събра.
И таз каручка се търкаля ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2020-05-06T12:22:24+03:00 997 1 1

Не е напразно! 🇧🇬

Когато вървиш,
а краката ти
от огъня изгарят...
Не спирай!
Дори и на цяло да изгориш, ...

Maryroj

Poetry » Philosophical

2020-05-06T12:19:53+03:00 1.4K 1 2

Времето бърза 🇧🇬

Толкова много лица...
и времето бърза...
Помниш ли всички?!
Снимки - спомени,
оградени в рамка... ...

katenstain

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-06T04:32:18+03:00 1.1K

В тишината 🇧🇬

За малко ще остана в тишината,
далеч от разпри, спорове, лъжи.
А в мислите си с божия подклада,
ще моля да сме малко по-добри.
Ще спра да се доказвам. Няма смисъл. ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

2020-05-06T04:28:46+03:00 1.2K 1 5

Наранено завръщане... 🇧🇬

Будна думичка в набраздените мисли се лута.
Лунен прилив я увлича в земетръсното надолу...
където всеки миг е някакво очакване...
изтръгнало корените на всичко, в което вярвам...
а устните ми са поемали много смъртни заряди... ...

pavli

Poetry » Philosophical

2020-05-05T23:02:59+03:00 896 1 2

Научих 🇧🇬

Мина благ предвечен вихър
и събуди недокосната надежда,
из нощта разцъфнала и тиха
светлината взе да се оглежда!
Необят - от атоми, от вещи - ...

p74poli

Poetry » Philosophical, Civic

2020-05-05T23:01:50+03:00 984 1

Четири очи 🇧🇬

Четири очи...
Светът ли в тях ще замълчи?
Денят блести. Къде си ти?
Донесох пролетно ухание.
Нима си бледо ожидание? ...

thedac

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-05T22:26:14+03:00 1.6K 2 2

Страстна събота 🇧🇬

Лицемерно е. Няма да се смиря!
Няма да ти се кланям с молитва.
И на мене в събота ми е страст.
Много важно, че си хулен и бит...
И какво, като помощ дирил съм? ...

diesto

Poetry » Philosophical

2020-05-05T11:32:20+03:00 705 1 1

Пътят 🇧🇬

Пътят
Глас без звук, болка без вопъл,
рана без белег, нощ без светулки,
небе без звезди, вятър без трепет,
стъпки без следи, картина без щрихи, ...

palenka

Poetry » Philosophical

2020-05-05T11:30:15+03:00 1.2K 3 17

Пролетна заран 🇧🇬

Като спомени вече ненужни,
неусетно угасват звездите;
ведър вятър погалва скалите
с тихи ласки разнежено южни.
Всяка малка тревичка потръпва, ...

Ramadan1995

Poetry » Landscape, Philosophical

2020-05-04T22:38:00+03:00 1.4K 4 7

Вовеки ще чакам 🇧🇬

Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли... ...

thedac

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-04T08:05:17+03:00 904 1 6

Турнир за смели. 🇧🇬

Създавай спомени и се раздавай,
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.
Ръката си за щастие подавай ...

terita

Poetry » Philosophical, Civic

2020-05-04T07:56:32+03:00 934 1 2

Черно-бял сън 🇧🇬

Безмълвно ме води
страхът за ръчичка.
Наоколо - мрак.
Пустота. И печал.
Нозете ми боси ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2020-05-02T17:36:22+03:00 826 2

Спомен за една самотна душа 🇧🇬

Близко беше,
възможно най.
Вярвах, че един ден можем
да се докоснем.
Истински. ...

Cobain

Poetry » Love, Philosophical, Odes and poems

2020-05-02T17:28:45+03:00 1.2K

Сънувах... 🇧🇬

Пролет е, а есен сънувах,
как капят листа...
Дървета и храсти облени
в златиста светлина...
Годините капят... ...

димитрова

Poetry » Philosophical

2020-05-02T17:22:49+03:00 857 1 1

Огледалото 🇧🇬

Счупи се едно кръгло, вехто огледало,
на парченца малки, остри се разби.
В ъгъла бе дълго то стояло и видяло -
тъй сложни и пъстри човешки съдби.
Просветна на слънцето отломка дребна, ...

gold

Poetry » Philosophical

2020-05-02T14:10:42+03:00 1.1K

Утре започвай от днешния ден 🇧🇬

" Хората имат различни звезди",
те са им в Пътя водачи.
Всяка мечта във небето гнезди.
С поглед, нагоре вторачен,
търсиш посока за своята цел, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2020-05-02T13:35:21+03:00 3.1K 15 64

Мигове забвение 🇧🇬

Излизаш от стиха ми. Като проза.
Не те събирам повече със думи.
Макар да ме спохожда таз' угроза -
че някак си и там ще те загубя...
Все още съм в големия театър. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-05-02T10:57:08+03:00 860 3 2

...според поета раждат се Пегасите... 🇧🇬

Челични са ми гордостта и волята,
родът ми толкоз имал е за даване.
От скука с мен побърка се неволята,
не й оставих нищичко за правене.
По сипеи се чупеше колата ми, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-05-02T10:04:07+03:00 640 4 17