Philosophical - Poetry

Огледалото 🇧🇬

Заплача ли, то плаче редом с мене.
Усмихна ли се, цялото блести.
И в него се преливат отразени
човешките ми драми и черти.
Щастливи мигове, едва дочути, ...

Eleya

Poetry » Philosophical

2020-04-17T12:41:38+03:00 1K 6 6

Стига 🇧🇬

Стига терзания и грешки,
стига страх от тъпи пешки,
не искам вътрешния мир,
искам чувствата човешки!
Да мразя свирепо искам, ...

Kromuel

Poetry » Philosophical, Other

2020-04-17T09:10:42+03:00 623

Попитай!... 🇧🇬

Не ме мечтай! И даже не посмявай!
Преди ги гонех всички до една -
любовите, които на забравяне,
си тръгваха от мене. Ей така...
Понеже аз ги пожелавах. Силно. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-17T08:58:32+03:00 797 2 3

Труден за преглъщане 🇧🇬

Аз съм направен от есени.
Две чаши зима. И лято на прах.
Със дъждовна вода съм замесен
и със бучка любовна маЯ...
На преглъщане малко пресядам. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-17T08:55:12+03:00 578 3 6

Усмивка на лалета 🇧🇬

Пред църквата, на младата трева,
е седнал дядо и с усмивка блага,
шепти : Възкръсва Бог и затова,
на всички ни молитвата помага.
Очи отворил още от среднощ, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-04-16T12:28:03+03:00 776 9 10

Ще бъде късно... 🇧🇬

Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-15T23:47:22+03:00 709 1 3

Уморените коне ги убиват 🇧🇬

Това е истина прастара
дошла до нас от векове.
И днес човекът я повтаря,
и днес убиват морните коне.
Уморените коне не плачат, ...

yanakemer

Poetry » Philosophical

2020-04-15T10:17:13+03:00 1.3K 2 6

Само в краен случай 🇧🇬

Когато си притиснат в панела
на делничните страхове:
пожар с цигарата си да подпалиш
в очакване на нови светове;
да не превтаса от небрежност хляба ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2020-04-15T07:54:08+03:00 1.5K

Спускане 🇧🇬

Спускам се вече, пътя ми свършва,
мисля си непроронил сълза.
Животът всъщност не ме наказва,
с всички се случва така.
Ееее, оставих следа, подарявах надежди, ...

bojenski

Poetry » Philosophical

2020-04-15T07:53:06+03:00 2K 2

Преждевременно 🇧🇬

къпини поезия комари
улук бриз
отсъствие зависимост
успокоителни безадрес
присъда ...

Филип

Poetry » Philosophical, Free verse, Other

2020-04-15T07:52:37+03:00 1.3K

Огледалният свят 🇧🇬

Огледалният свят
на реалния външно прилича,
но погледнат отвътре
всъщност е доста различен.
В огледалния свят ...

CrazyDiamond

Poetry » Philosophical, Other

2020-04-15T07:47:52+03:00 921 2 1

Скитник и котка 🇧🇬

Вървеше до него грацилно,
напук
на всяка мълва
за капризна природа.
Любов между котка ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2020-04-15T07:32:02+03:00 825

Без дом 🇧🇬

Аз нямам дом. Заключени врати.
Познавам невъзможностите. Скърцат.
Надничането уж е тихо. Но крещи.
Като че сякаш... две очи след гръб,
обърнат... ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-14T10:31:29+03:00 1.1K 2 7

Мъж от любов 🇧🇬

Ще си купя колà,
ще затворя вратата.
Ще преборя страха
и ще тегля чертата.
Ще рисувам небе, ...

thedac

Poetry » Love, Philosophical, Other

2020-04-14T10:24:31+03:00 766 1

Отшелникът на севера 🇧🇬

Север е застигнал и очите ти.
Ледници се пръскат на кристали.
Късчетата студ пробождат дните ти.
Лягат рани, в ложе прокървяли.
Честност вплете някога в сърцето си ...

ЦвететоБ

Poetry » Philosophical, Other

2020-04-13T14:39:43+03:00 948 9 16

Той знае 🇧🇬

Проскръцват тихо катинарите. Ръждясахме.
Виси ни примка тишина на гушите.
Подсмихва ни се песимистът : Май я втасахме!
Така и трябва, щом поета слушате!
На него слабост са му, а и сила думите. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-04-13T13:25:31+03:00 728 5 3

Кратка морска притча 🇧🇬

Самотен беше старият моряк,
подпрял се върху дървената маса,
душа разголил и напълнил с мрак
олющена от ветровете чаша.
Притихваше на огъня жарта, ...

slavi2002

Poetry » Philosophical

2020-04-12T20:46:57+03:00 1.3K 3 11

Миговете от живота 🇧🇬

Миговете са рояк безплътен,
летящ във вихъра на времето,
към безкрайността упътен...
Има мигове, които спят навеки
погребани под древен калдъръм, ...

CrazyDiamond

Poetry » Philosophical

2020-04-12T17:23:22+03:00 1.5K

Жената!... 🇧🇬

Жената!...
На всички Жени, които съм обичал...
С Любов!...
С едно страхотно настроение
нощта обгръща ме гальовна ...

jollyroger

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-12T16:53:46+03:00 1K

Страст по незримото 🇧🇬

Не да споделяме думи,
тихо да делим топос,
да печатим стари представи
върху новите си лица, защото
изветрял е копнежът по субекта, ...

Филип

Poetry » Love, Philosophical, Eastern forms, Other

2020-04-12T11:23:37+03:00 1.2K 2

Пътуване към себе си 🇧🇬

Вървях.
Минавах по
различни пътища.
Срещах хора,
сменях посоки. ...

iwisss

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-12T05:31:22+03:00 826

Молитва 🇧🇬

Молитва
О Господи, защо така направи,
че вечно да милеем за любов,
но тайно към това защо прибави –
на звяр ранен отчаяния зов?... ...

jollyroger

Poetry » Philosophical, Other

2020-04-12T05:25:04+03:00 792

В друг свят... 🇧🇬

Отскоро имам вяло вдъхновение.
Луната хич не ме интересува.
Вълкът във мен е с овче поведение
Смирена е стихийната ми лудост.
И пулсът ми е равен. Апатично. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-12T05:23:40+03:00 762 2 3

Hай - свидното 🇧🇬

Макар да зная, че е много рано,
ще изплета гергьовският венец.
И вместо кръвнината обещана,
стихът ми ще е жертвен бял агнец.
Ще вплитам цвят и песен, и мъниста, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-04-11T16:20:54+03:00 620 3 3

Тъмнината зад мен 🇧🇬

Подпирам здрача мрак да не нагази
във клетвения Изгрев-обещание.
Зад мен е тъмнината на омразата.
Превзема ме. Не чуваш ли стенание?

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2020-04-11T15:04:50+03:00 927 5 10

Толкова ли трудно е... 🇧🇬

ТОЛКОВА ЛИ ТРУДНО Е…
„Колко трудно е
в нашия век да бъдеш
честен човек!“
Пеньо Пенев ...

Ramadan1995

Poetry » Philosophical

2020-04-11T10:17:44+03:00 700 1 6

Зоната на здрача 🇧🇬

Започнах да обичам тези дни,
в които мислено не съществуваш.
В очите ми щом силно завалиш,
аз моля се от мене да изплуваш...
Тогава си най-тъжното ми щастие. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-11T09:55:08+03:00 1K 5 8

Something

Nothing will be left behind you
Nothing ever was
Nothing is your origin and
Nothing's your demise
All of life dissolves to nothing ...

Liudmil

Poetry » Philosophical

2020-04-11T09:54:34+03:00 2.3K

Бунтът на тревата 🇧🇬

Любовта се бунтува, неразбрала това,
че израства в коприва всяка мека трева,
щом и стъпчат душата и подпалят със смях.
Мен ли търсиш в тревата? А не те ли е страх?

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2020-04-10T12:43:57+03:00 844 8 19

Не ми е роднина 🇧🇬

Отпивам бирата си от шишето,
не е проява на изискан вкус.
И прекалявам със цигарите,
и общо-взето,
различно сричам Фотев, ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2020-04-10T10:08:40+03:00 638

Ако някой ден те разобичам... 🇧🇬

Когато някой ден те разобичам,
защото няма помен от сърцето ми,
и вече никому не се обричам –
в юмруци ще втвърдя ръцете си.
Тогава тялото ми ще е чуждо. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-10T09:04:48+03:00 1.5K 2 10

Да творя 🇧🇬

Да творя аз искам да мечтая,
за истината таз безкрайна мощ,
която може да омая
дори най непригодния гаврош.
Творението е безкрайно мило, ...

t-kamenov

Poetry » Philosophical

2020-04-10T08:50:05+03:00 603

Къса клечка 🇧🇬

От всичките безумия във този свят,
белязаните тегля - с къса клечка.
За мен късмета вечно е заспал.
Изобщо целият съм груба грешка.
Незнайно как, но ме привлича ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2020-04-10T08:48:28+03:00 880 1

За Огъня и за Страстта 🇧🇬

За Огъня и за Страстта...
Огънят ни вдъхновява
катó символ на Страстта...
... Но след тях какво остава
догорят ли?... Пепелта... ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2020-04-10T08:33:30+03:00 1.3K

Гневът на морето 🇧🇬

Морето, разгневено на луната,
вълна издигна, в пазви да я скрие.
Понякога, забравили съдбата си,
с недостижимото се мерим ние.
1985

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2020-04-09T17:06:04+03:00 961 3 11

Много мило! 🇧🇬

Вселената в безкрайната си строгост,
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-04-09T13:02:03+03:00 846 5 12

Душевна нощ 🇧🇬

С песен ще живея аз до края,
с песен до последната си нощ.
И душата даже да отиде в рая,
ще казва тя отново лека нощ.
Дори и в ада да отиде зная ...

t-kamenov

Poetry » Philosophical, Free verse

2020-04-09T00:16:01+03:00 559

Да си вървим... 🇧🇬

Все още се говори, отвъд моретата и планините,
че световете различни да се обичат не могат...
че два далечни живота са напълно загубени,
че твоят и моят живот ще пропаднат в ямата...
Но аз вече те обичам и споделям любовта ти... ...

Kalia1117

Poetry » Love, Philosophical, Free verse

2020-04-09T00:12:38+03:00 939

Какво е Времето?... Къде ли?... 🇧🇬

Какво е Времето?... Къде ли?...
Какво е Времето?... Къде ли?...
И онова, дарено нам,
а и в мъглявите предели
на Космосът необладан... ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2020-04-09T00:09:56+03:00 1.3K

Демон среднощен 🇧🇬

Тъмно е още!
Часът е среднощен.
Напира отвътре демонът мощен.
Демон на слово, демон разкостен
явил се в съзнание и вътре залостен. ...

iwanov91

Poetry » Philosophical

2020-04-08T23:57:10+03:00 1.1K 2 2